Годишен абонамент с 20% отстъпка! За всички потребители от 19.02 до 29.02.2024 г., включително.

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 130 ГПК

Проверка за допустимост на иска
Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

чл. 130 ГПК

Проверка за допустимост на иска
Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. „Следва ли съдът да изследва с решението по съществото на спора, а не с определение по допустимостта на иска, въпросът за съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация на страните по спора и в този смисъл – е ли въпросът за съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация въпрос по същество, който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска?“ и 2. „Следва ли съдът при проверката за процесуалната легитимация на ищеца по иск с правно основание чл. 439 ГПК да съобрази, че макар в материално отношение едно лице да не е длъжник по изпълнителното дело, в изпълнителното дело това лице се явява страна, която търпи принуда и в тази връзка това лице може да се ползва от защитата на закона, от която се ползва и самият длъжник в изпълнителното производство, в това число и със защитата предоставена от чл. 439 ГПК?“. Счита, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №4/2017 г. на ВКС, ОСГТК и определение №284 от 16.04.2010 г. по ч. т. д. №518/2009 г. на ВКС, II т. о., както и, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1 „Съществува ли правната възможност за длъжник да установи недължимост на вземане по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ, пропуснал да стори това в заповедното производство и вземането на кредитора срещу него се основава на влязло в сила по реда на чл. 416, изр. 1 ГПК заповед за изпълнение?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №217/09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, 4 ГО); 2 „Следва ли съдът при постановяване на съдебния си акт да анализира всички писмени доказателства, събрани по делото, и със същия да се произнесе за това, за което е сезиран в пълен обем, а не избирателно?”; 3. „Следва ли при постановяване на съдебния акт въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в тезите си и които имат значение за решаване на делото?” (по този въпрос твърди противоречие със задължителната съдебна практика – тълкувателните постановки по т. 19 Тълкувателно решение №1 на ОСГТК на ВКС по гр. д.№1/2001 г., както и с казуалната практика - Решение №6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. №1562/2015 г., I ТО, ТК и Решение №781/25.05.2011 г. по гр. д. №12/2010 г., III ГО.) и 4. „С оглед събраните по делото доказателства правилно ли е приложен материалният закон?”.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в изложението, да се отмени определението на Пловдивски апелативен съд в обжалваната част и делото да се върне на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Допустим ли е иск за вреди срещу държавата, представлявана от съответния орган на съдебната власт, причинени от незаконосъобразни действия на магистрати, които се ползват от функционален имунитет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

е формулиран във връзка с твърдението, че по отношение на имота е извършвана съдебна делба през 1969г., като с КП от 1992г. обектите са нанесени на кадастралната карта като отделни и са получили кадастрални идентификатори. Тъй като през 2018г. по молба на съсобственика Б. Ч. двата имота са обединени и са поставени под един кадастрален номер, което е пречка всеки собственик да се разпорежда самостоятелно с имуществото си, то според жалбоподателите неизменно е налице правен интерес за провеждане на делба. Позовават се на Решение №******г. по гр. д. №******г. по описа на ВКС, в което се приема, че според което „статусът на обекта следва да се възприеме въз основа на фактическото му състояние към настоящия момент“. Възприето е, че е възникнала съсобственост при наличието на правната фигура на чл. 95, ал. 2 Закона за собствеността, тъй като новата вещ е създадена в резултат на преустройство и обединяване на две самостоятелни вещи по начин при които всяка от присъединените губи своето реално обособено значение и става част от цялото. Породило се е право на съсобственост върху идеална част от новосъздадената вещ, като всяко право има самостоятелно съществуване, и дяловете на съсобствеността ще са съразмерни на стойностите на отделните присъединени части. Следващият формулиран въпрос е: „Административният акт, с който се одобрява изменението в кадастралната карта и съгласно, който са обединени два имота в един, създава ли съсобственост по смисъла на чл. 30 и сл. от Закона за собствеността?“, който е във връзка с формулирания от съда извод, че заснемането на два обекта в един не е юридически факт, който поражда съсобственост и поради това искът за делба е недопустим. По този въпрос жалбоподателите се позовават на решение №50008/01.02.2023г. по к. гр. д. №1745/2022г. ВКС, I г. о., според което заснемането на два урегулирани поземлени имота в границите на един поземлен имот при изработването на кадастрална карта по реда на ЗКИР, както и съществуващите между страните спорове за наличието на съсобственост върху всеки един от двата урегулирани поземлени имота, респ. върху общо отредения им ПИ, са ирелевантни за допустимостта на иска за делба. Тези обстоятелства имат значение при произнасянето по съществото на спора с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК и по-специално при произнасянето по въпроса налице ли е съсобственост, върху кой имот и между кои лица. Изразяват несъгласието си, че с аргумента, че веднъж завинаги въпросът за поделянето на имота е бил решен със съдебната спогодба през 1969г. В действителност тогава имотите са разделени, но няма пречка тези два имота отново да се обединят в един поземлен имот. Тогава съдебната делба ще загуби своето действие и значение, и не би било пречка отново да се извърши делба при същите или различни квоти. Следващият формулиран въпрос е: Какъв следва да е критерият за определяне частите на съсобствениците, съответно - квотите на съделителите на недвижим имот, образуван в резултат на присъединяване на отделни имоти?, като се твърди, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в отклонение от задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, според която в хипотезата на обединяване на самостоятелни вещи по начин, че същите изгубват обособеността си и се превръщат в един цял нововъзникнал обект на съсобственост между притежателите им, дяловете на последните в съсобствеността са съразмерни на стойностите на отделните присъединени части /Решение №471/24.01.2013 г. по гр. д.№308/2012 г. на I г. о./. Твърди се, че въззивният съд е пренебрегнал факта, че поради незаконосъобразните действия на длъжностните лица АГКК, които по заявление на един собственик обединяват и оформят на картата два имота в един общ, засягайки правата на жалбоподателите до такава степен, че същите нямат възможност самостоятелно да се разпореждат с имуществото си. Освен, че противоречи на съдебната практика, според жалбоподателите, обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и 3 ГПК. Считат, че е налице липса на правораздаване и прехвърляне на съдебния спор между различни правораздавателни органи, както и неглижиране на спорни твърдения, във връзка с които не е проведен анализ и по които не е дадена яснота в мотивите във връзка с констатацията на въззивната инстанция, че заснемането на два УПИ в границите на един поземлен имот не е юридически факт, който поражда съсобственост и няма вещно-прехвърлително действие. Предвид изложеното, се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и да бъде допуснато касационното му разглеждане по същество, като бъде постановено друго, с което делото се върне за разглеждане от друг състав на ВРС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

123118 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право