чл. 130 ГПК

Дали е следвало съдът да допусне за разглеждане иска с релевиран порок липса на компетентност, съгласно чл. 5 и чл. 15а ЗДС при изложени ясни и точни аргументи още в исковата молба за правен интерес обусловен от твърдението и от приложените доказателства, че са засегнати права на родителите й?
Дали констатацията за правото на собственост и на ограничено вещно право за ПИ №* представлява правен извод на нотариуса и тази констатация лишена ли е от доказателствено значение за наследствените й права при обосноваване на извод за правен интерес?
Отказът на въззивния съд да прецени доказателственото значение на приложените писмени доказателства, обосноваващи правен интерес за друга сграда с площ 70 кв. м. представляваща ПИ №* и за друг самостоятелен обект, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо на съдебни решения, постановени по чл. 108 и чл. 109 ЗС - унищожен по време на процеса и възстановен на 13.05.2011 г., представляват ли съществено процесуално нарушение по материално-правния въпрос за това, т.е. обхваната ли е - другата сграда на 70 кв. м. и друг новоизграден обект от СПИ по предходни решения постановени през 1997 г. и 2000 г. за признати вещни права на ответника в сграда на 56 кв. м. погинала през месец октомври-ноември 1983 г.?
Налице ли е предметна идентичност по диспозитива на решенията по чл. 108 ЗС, след като ВРС, ВОС и ВКС е установено в съдебни актове, че решението е за предаване на владение по нот. акт №73/1975 г. и за въвод във владение по нот. акт №18/1978 г., което е за обект-сграда на 56 кв. м., погинала през месец октомври-ноември 1983 г., със сграда на 70 кв. м., изградена по архитектурен проект одобрен на 27.07.1983 г.?
Налице ли е материалноправна обусловеност, когато претендираното по настоящото дело право на собственост не се извежда от несъществуващото на претендираното ДП „БСТ“ право на собственост за погиналата сграда на 56 кв. м. по нот. акт №18/1978 г. и тогава решението от 1997 г. по чл. 108 ЗС ще има ли задължителна СПН по смисъла на чл. 220, ал. 1 ГПК за настоящото дело?
След като за ищеца не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост и на ограничени вещни права наред с него в ПИ №* пететажна сграда на 70 кв. м., това определя ли наличие на правен интерес от търсената с иска защита на правото на собственост като наследник, чрез прогласяване на нотариалните действия за нищожни по твърдените пороци, че са противоречащи на закона действия и нотариусът е нямал право да ги извършва?
Съдът следвало ли е да се произнесе по съществото на спора нищожен ли е или не К. от 16.05.2006 г. поради това, че нотариалните действия са нищожни поради твърдените пороци - липса на материална компетентност като задълбочено обсъди доказателствата на страните, наведените доводи и правни съображения и даде обоснован и мотивиран отговор на поставените въпроси по делото с решение?
Когато лице, което претендира да е собственик на една вещ, с конкретно придобивно основание, и иска да оспори действителността на К. за друга вещ, с друго придобивно основание, с което се засягат наследствени права по другата вещ, то може ли да предяви с иск някоя от формите на недействителност, в случая нищожност на нотариалното удостоверяване?
Може ли да предяви за съвместно разглеждане и други основания за нищожност?
Съдът може ли да се произнася за друга вещ, определена по негов почин, която не е предмет на предявения иск при изводи за определяне на правен интерес?
Изводите за това, че К./15.05.2006 г. е издаден за пететажната сграда, представляваща ПИ №*, представлява ли нов юридически факт, който не се обхваща СПН, формирана с предходни съдебни решения, следвало ли е да се разрешат в хода на делото с назначаване на СТЕ дори по почин на съда и едва след това да се извършва преценка за липса или наличие на правен интерес от иска?
Съдебните решения по ревандикационен и негаторен иск за погинала сграда на 56 кв. м. могат ли да бъдат правопораждащи правото на собственост факти за друга сграда на 70 кв. м. съставляваща ПИ №* изградена с конкретно посочено придобивно основание, писмени доказателства в тази насока, в които БСТ не е вписан?
Следвало ли е въззивният съд в това производство да се произнесе, респективно да събере доказателства, поискани, но несъбрани от първоинстанционния съд, които доказателства касаят предмета на спора и доказващи правен интерес?
Необсъждането на приложените и неизисканите доказателства би ли променило изводите на съда относно наличието на правен интерес и допустимост на иска?
Влезлите в сила съдебни решения по чл. 108 и чл. 109 ЗС за погинала сграда на 56 кв. м. през месец октомври-ноември 1983 г., с какво правно значение са за наличието на правен интерес за друга сграда на 70 кв. м. представляваща ПИ №* и формирания петитум на иска за нищожност на К. от 15.06.2006 г.?
Твърденията в исковата молба за нищожност на К. от 15.05.2006 г. обективно годни ли са да осъществят предвиденото в чл. 576 ГПК, вр. чл. 569, т. 2, предл. първо ГПК, вр. чл. 574 ГПК, вр. чл. 5 УП на БСТ /обн. В ДВ. бр. 65/ 08.08.2000 г./, вр. чл. 5 и чл. 15а ЗДС /нов-ДВ, бр. 32/2005 г., /отм./ ДВ. бр. 36/2006 г., в сила от 01.07.2006 г./ и ищецът изложил ли е всички твърдения, които да индивидуализират конкретния гражданско-правен спор за ПИ №*, а и искането до съда с конкретен петитум, производно на този спор ли е и след извършеното уточнение на 21.05.2024 г., и те обективно годни ли са да удовлетворят изискванията на чл. 127, ал. 4 и 5 ГПК и това достатъчно ли е да се обоснове извод за наличие на правен интерес от иска?
Въззивният съд процедирал ли е в отклонение с разясненията и указанията дадени в Тълкувателно решение №8/27.11.2012 г. на ВКС, ОСГТК по т. д. №8/2012 г., в което е прието, че диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита търси?
Освобождава ли се въззивната инстанция от задължението да изгради свои фактически и правни изводи за съществуването на спорното право, да обсъди възраженията и доводите на страните и да изрази становището си по тях?
В мотивите съдържат ли се изводи, основани на преценка на фактите и доказателствата, и има ли произнасяне по съществото на възраженията и доводите, с които е обоснован правен интерес и допустимостта на иска?
Определението на въззивния съд отговаря ли на изискванията по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК?
Като не се е произнесъл по фактите и доказателствата по делото и не се е произнесъл мотивирано по защитните доводи и съображения в частната жалба, въззивният съд провел ли е формално въззивно производство и постановил ли е неправилен съдебен акт?
Отпада ли или не отпада правото на предявения иск поради липса на правен интерес след като в производството по чл. 108 ЗС по гр. д. №1654/1995 г. на ВРС и в. гр. д. №580/1997 г. на ВОС съдът не е преценил нищожността на сделките по нот. акт №18/1978 г. и ДДД/15.02.1989 г., които са били от значение за решаване на правния спор?
Съдът бил ли е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба пороци за издаването на К. от 15.05.2006 г.?
При оценката на правното действие на К. от 15.05.2006 г., съдът трябвало ли е да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно?
Материалният закон приложен ли е точно или не, след като съдът е игнорирал при преценката на доказателствата осъществени факти, опорочаващи К.?
Съдът обвързан ли е да се произнесе само по посочените в исковата молба пороци на нотариалните действия при издаването на К. или има правомощия сам да изменя заявените от ищеца пороци, като елиминира този за липса на материална компетентност на нотариуса?
За да бъде установено наличието на констатираната липса на правен интерес, съдът на първо място следвало ли е да съобрази налице ли е редовна и ясна искова молба и след това, в рамките на ясните и конкретни факти и искания на страната-ищец да се произнесе по допустимостта на заявения иск от гледна точка на правен интерес?
При изяснена искова молба и без указания в тази насока, може или не може да бъде изненадана с прекратяване на производството поради недопустимост на иска от гледна точка на липса на правен интерес от предприетата форма на искова защита?
Дали твърдените от страната пороци са такива, които обосновават нищожност на К./2006 г., е въпрос по съществото на спора /а не по неговата допустимост на плоскостта на правния интерес/, по който съдът следва да се произнесе с решението - респективно липсата на такъв порок прави претенцията неоснователна, а не недопустима поради липса на правен интерес?
Правният интерес, за който съдът следи служебно представлява ли абсолютна процесуална предпоставка когато се твърди накърнено материално право?
Правният интерес не следва ли от правното твърдение на ищеца?
В случая касае ли се или не до липса на предпоставка за предявяване на иска от категорията на абсолютните?
Въззивният съд смесил ли е абсолютната процесуална предпоставка - правен интерес, която следва от правното твърдение на ищеца, с процесуалната легитимация обуславяща се от принадлежността на накърнено материално право, заявено с иска?