чл. 124 ал. 1 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и в тази връзка – длъжен ли е въззивният съд да вземе предвид и относимите към решаването на спора факти и обстоятелства, които са настъпили преди придобивния период, но имат пряко значение за установяване на обективните и субективните реквизити на придобивното давностно владение, за който се сочи, че е разрешен в противоречие със следната съдебна практика на ВС на РБ и ВКС: ППВС №1/1953 г. и разясненията, дадени от ВКС в ТР №1/2001 от 17.07.2001 г. на ОСГК и ТР №1/2013 г. на ОСГТК, Решение №327 от 03.04.2017 г. по гр. д. №2119/2016 г. на ВКС, решение №98 от 14.07.2022 г. по гр. д. №2954/2021 г. на ВКС, решение №296 от 05.04.2017 г. по гр. д. №1776/2016 г. на ВКС;
Достатъчно ясна манифестация на намерението за своене ли са действия, извършени със знанието и без изричното противопоставяне на собствениците, каквито са: ограждане на цялата територия на своения поземлен имот, въвеждане на контролиран достъп до него и назначаване на денонощна ведомствена охрана, извършени и поддържани от недобросъвестния владелец през целия десетгодишен период на придобивната давност, за който се смята, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото;
Длъжен ли е съдът да направи разграничение между преките и косвените доказателства, като изясни кои доказват в своята съвкупност релевантните факти; може ли, само по себе си, да се счита за оспорване на недобросъвестното придобивно владение фактът на преминаване на собственика или на негови наематели през завладяния поземлен имот, осъществявано при условия, изцяло определени от владелеца, установил своене на съответния имот; достатъчно ли е през придобивния период на владение собственикът да е сключил наемен договор за отдаване под наем на завладените имоти, за да се приеме, че с това си действие е прекъснал осъществяваната от недобросъвестния владелец придобивна давност, за който се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение №80 от 3.05.2018 г. на ВКС по гр. д. №2560/2017 г., IV г. о.; решение №208 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. №127/2020 г., III г. о.; решение №50180 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №3675/2021 г., III г. о.; решение №50161/24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. №3574/2021 г., III г. о., както и че същият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.