1. „Кога настъпва предсрочната изискуемост на банков договор за заем, ако има клауза за автоматична предсрочна изискуемост?“ и 2. „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД - от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“. Твърди, че по двата въпроса е налице противоречие в съдебната практика, като по същество поддържа несъгласие с тълкувателните разяснения, дадени по т. 18 ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК и ТР №5/21.01.2022 г. на ВКС по т. д. №5/2019 г., ОСГТК. Според касатора не е допустимо чрез тълкувателни решения да се преодолее постигнатото съгласие между страните, тъй като договорите имат характер на частен закон между страните, в случай че не противоречат на законите и добрите нрави. В този смисъл, заявява съгласие с изразеното особено мнение по ТР №5/2019/21.01.2022 г. на ВКС. Уредената в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнителна предпоставка за допускане на въззивното решение до касационното обжалване касаторът обосновава с твърдението за наличие на противоречива съдебна практика, поради което решаването на настоящия казус ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.