Норма : чл. 292 ГПК

относно предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, въззивният съд е приел, че събраните по делото свидетелски показания са допустими на основание чл. 165, ал. 1 ГПК. Обсъждайки показанията на свид. В., съдът е приел за установено, че при сключването на договора за заем от 15.07.2010 г. като отделен документ била съставена подписана от ответника П. разписка за предаване на сумата 121 700 лв. в брой, която по-късно се намирала в държане на първия приобретател на вземането „М.“ ООД. Приел е също, че впоследствие тази разписка била унищожена, когато част от архивните документи на дружеството, сред които била подредена и посочената разписка, били напълно унищожени или евентуално – че разписката била изгубена поради проявена небрежност от страна на свид. В. с предаването за вторични суровини на оцелялата при наводнението част от архива. Във връзка с това е съобразил и обстоятелствата, че договорът за заем и следващите цесии са били надлежно отразени в редовно водените счетоводства на двете търговски дружества (цесионери), че във връзка със същия договор ответникът е издал в полза на заемодателя запис на заповед, за който е приел, че като документ представлява извънсъдебно признание на ответника, че в негова тежест е възникнало задължение за плащане на сумата 121 700 лв., идентично по дата на възникване, размер, падеж и кредитор със задължението по договора за заем, както и че процесният договор за заем, заедно с предхождащия го заем, сключен между К. Д. и „М.“ ООД (доказващ, че заемодателят е разполагал с необходимите парични средства), са били надлежно декларирани от К. Д. в годишната му данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г.