чл. 292 ГПК

Подлежат ли на обезщетяване неимуществени вреди от деликт, които не представляват пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 51 ЗЗД? Подлежат ли на обезщетяване и представляват ли пряка и непосредствена последица вреди от противоправно поведение, неизвършването на което би могло да постави в невъзможност извършването на други противоправно поведение от друго лице, причинило увреждането? Длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материлано прана норма и в частност, допуска ли предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, по иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от противоправното поведение? Представлява ли необходимо условие деяние при мислено изключване на което неправомерния резултат, пряко причинен от противоправно поведение на друго лице, не би настъпило? Настъпилата вреда представлява ли типична и зкономерно проявление на такова деяние? Може ли деянието на едно лице да бъде необходимо условие за вредата, пряко причинена от деянието на друго лице? Настъпилата вреда, пряко причинена от убийство, представлява ли закономерно и типично развитие на причинно-следствен процес от друго противоправно деяние на друго лице – непривеждаем в изпълнение на наказание „лишаване от свобода“? Бездействието на длъжностни лица в структурата на Прокуратурата, на което по правна същност е приравнено формалното изпълнение на служебни задължения или неефективно изпълнение на дейности по привеждане в изпълнение влязла в сила присъда, представлява ли обуславяща причина /предпоставка / т. н. условие без което не може, по отношение на вредоносния резултат – морални страдания на ищца по загубата на близки лица, чийто живот е престъпно отнет от осъдено лице, което към момента на извършване на убийството е следвало или е могло да изпълнява наказание „лишаване от свобода? Настъпването на вредоносния резултат представлява ли закономерно, типично развитие от неефективно изпълнение на дейността, свързана с привеждане в изпълнение на наказание лишаване от свобода? В хипотеза на вреда, причинена от повече от едно лице приложима ли е разпоредбата на чл. 53 ЗЗД при иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен единствено срещу ЮЛ, което е отговорно като възложител за действията / бездействията само на единия от съизвършителите или в производството по обезвреда на пострадалото лице следва да се установи размера на съпричиняването и да се отграничи отделната отговорност на съизвършителите? Кои са обективните критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпенте морални вреди и да намери „справедливия еквивалент“ на същите, или е достатъчно да се търси „известно компенсиране и за задължението на съда да направи преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането, които се съобразяват при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост?