през април Празнуваме деня на юриста с 25% отстъпка

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 292 ГПК

Предложение за тълкувателно решение
Чл. 292. При противоречиво разрешавани въпроси от Върховния касационен съд съставът предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение, като спира производството по делото.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Може ли въззивният съд да се произнесе и да уважи конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на база доводи и пороци, които ищецът не сочи в исковата си молба? Може ли въззивният съд да мотивира отмяната на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ само на база своята преценка относно правилността на акта на първата инстанция, без да анализира доводите и пороците, които ищецът сочи в исковата молба? Какво е съотношението между исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ при упражнени от страните насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на конкуриращи се правни основания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

от касатора: „Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди всички наведени от страните искания, доводи, твърдения, възражения и защитни позиции и следва ли да изложи мотиви относно приемането/ неприемането на всяко от тях, както и следва ли да обсъди всички събрани по делото доказателства и да направи самостоятелна преценка?“, доколкото въззивният съд не е разгледал възражението на ответника-работодател, релевирано в отговора на исковата молба и поддържано в отговора на въззивната жалба възражение за недействителност на клаузата на т. 9.3 от трудовия договор поради договаряне във вреда на представлявания и поради прекомерност. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, напр. решение №388 от 17.10.2011 г. по гр. д. №1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №94/28.03.2014 г. по гр. д. №2623/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №55 от 3.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение №63 от 17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №111 от 3.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, II т. о. и др., непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Налице ли е съгласие за уволнение, дадено от председател на фирмената синдикална организация, което изразява волята на колективен орган – ръководния орган на организацията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

( по същество идентичен с поставения от касатора) е включен в предмета на обжалваното въззивно решение и от решаващо значение за постановения резултат. Ето защо и по аргумент от чл. 292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение, след което съставът на ВКС ще се произнесе по реда на чл. 288 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

„Когато съсобствените делбени имоти са доказани като самостоятелни обекти - работещи магазини няма логична причина съдът служебно да разпореди разделянето им на по- малки обекти вместо първо да се съобрази с броя на колената, за да има самостоятелен дял за всеки наследник“.
„Допустимо ли е въззивният съд да назначи съдебно-техническа експертиза, която да се произнесе за разделяне на самостоятелните обекти на по- малки със съмнителна функционалност без съгласие на наследниците, в разрез със задължителната практика по чл. 290 ГПК /решение №171/26.05.2010 г. по гр. дело №4171/2008, решение №634/4.10.2010 г. по гр. дело №1378/2009 г., и ТР №2/2022 по ТД №2/2021 ОСГК на ВКС/?“.
„При избора на способ от съда за извършване на делбата, когато дяловете са по- малко от броя на наследниците, но има самостоятелни обекти за всяко коляно, може ли и следва ли съдът да се съобрази с искането на някои наследници да им се разпореди в дял определен имот /с парично уравнение като така се спазва основният принцип на чл. 69 ЗН/. Така съдът извършва разпределение по реда на чл. 292 ГПК /отм./, аналогично на чл. 353 ГПК вместо да се изнесе на публична продан“.
„Третите лица купувачи на отделен имот могат ли да правят искане за изнасяне на публична продан на този имот - преди да са станали собственици на същия преди извършване на делбата /преди да се определят дяловете за кой наследник са/?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

е обусловил решаващият правен довод на съда, постановил обжалваното определение, поради което в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Подлежат ли на обезщетяване неимуществени вреди от деликт, които не представляват пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 51 ЗЗД? Подлежат ли на обезщетяване и представляват ли пряка и непосредствена последица вреди от противоправно поведение, неизвършването на което би могло да постави в невъзможност извършването на други противоправно поведение от друго лице, причинило увреждането? Длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материлано прана норма и в частност, допуска ли предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, по иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от противоправното поведение? Представлява ли необходимо условие деяние при мислено изключване на което неправомерния резултат, пряко причинен от противоправно поведение на друго лице, не би настъпило? Настъпилата вреда представлява ли типична и зкономерно проявление на такова деяние? Може ли деянието на едно лице да бъде необходимо условие за вредата, пряко причинена от деянието на друго лице? Настъпилата вреда, пряко причинена от убийство, представлява ли закономерно и типично развитие на причинно-следствен процес от друго противоправно деяние на друго лице – непривеждаем в изпълнение на наказание „лишаване от свобода“? Бездействието на длъжностни лица в структурата на Прокуратурата, на което по правна същност е приравнено формалното изпълнение на служебни задължения или неефективно изпълнение на дейности по привеждане в изпълнение влязла в сила присъда, представлява ли обуславяща причина /предпоставка / т. н. условие без което не може, по отношение на вредоносния резултат – морални страдания на ищца по загубата на близки лица, чийто живот е престъпно отнет от осъдено лице, което към момента на извършване на убийството е следвало или е могло да изпълнява наказание „лишаване от свобода? Настъпването на вредоносния резултат представлява ли закономерно, типично развитие от неефективно изпълнение на дейността, свързана с привеждане в изпълнение на наказание лишаване от свобода? В хипотеза на вреда, причинена от повече от едно лице приложима ли е разпоредбата на чл. 53 ЗЗД при иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен единствено срещу ЮЛ, което е отговорно като възложител за действията / бездействията само на единия от съизвършителите или в производството по обезвреда на пострадалото лице следва да се установи размера на съпричиняването и да се отграничи отделната отговорност на съизвършителите? Кои са обективните критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпенте морални вреди и да намери „справедливия еквивалент“ на същите, или е достатъчно да се търси „известно компенсиране и за задължението на съда да направи преценка на всички обективно съществуващи обстоятелства според вида и характера на увреждането, които се съобразяват при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Каква е вярната правна квалификация на иска на банка – кредитор по договор за кредит, сключен с единия съпруг, срещу съпруга, който не е страна по договора за кредит?
Какви са задълженията на въззивния съд във връзка с доклада при наличие на оплакване във въззивната жалба?
Дължи ли този съд указания до страните и осигуряване на възможност да ангажират доказателства?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви?
Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?
Въпрос относно видовете доказване в процеса и значението им при разпределението на тежестта на доказване – каква е разликата между пълно и непълно, главно /или обратно/ и насрещно доказване; какви са последиците от неизпълнението на възложената от съда тежест на пълно и главно доказване на едната от страните; какви са последиците от неизпълнението на възможността за провеждане на насрещно доказване; може ли страна да понесе неблагоприятните последици от неизпълнена тежест на доказване на факти и обстоятелства, за които съдът не е дал указания с доклада си, че подлежат на доказване от тази страна при налично оплакване във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение; задължен ли е съдът да се съобрази с дадените от него указания на страните относно тежестта на доказване?
Лично /като солидарен длъжник/ или реално задължен /като ипотекарен длъжник/ е съпруг, който не е страна по договор за банков кредит, сключен между банка и другия съпруг, ако между двамата съпрузи и банката е сключен и договор за ипотека, в който обезпеченото задължение е посочено като такова на съпруга – кредитополучател, а другият съпруг е посочен като ипотекарен длъжник?
Въвежда ли разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК законова презумпция за наличие на солидарно задължение в отношенията между единия съпруг и трето лице – кредитор на другия съпруг по сключен договор?
Валиден ли е договор за кредит, в който не е посочена цел на кредита?
Съществува ли връзка между целта на кредита /чл. 430 ТЗ/ и нуждата на семейството /чл. 32 СК/?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

123364 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела