чл. 12 ГПК

Носи ли ищецът доказателствена тежест да установи механизма на увреждането и мястото, на което е настъпил инцидентът?
С какви доказателствени средства е допустимо да стане доказването на тези обстоятелства – механизъм и място, на което е настъпил инцидентът?
Допустимо ли е искът да се приеме за доказан само въз основа на твърденията в исковата молба и при липса на преки очевидци на инцидента?
Обосновано ли е съдебното решение, ако почива единствено на твърденията на ищеца в исковата молба относно механизма на настъпилото увреждане?
Следва ли и с какъв акт въззивният съд да изключи от доказателствата по делото представени от ищеца снимки на мястото на инцидента? Допуснал ли е въззивният съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е изключил без нарочен акт веществени доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, в това число направените възражения за прекомерност на претенцията, за възможно съпричиняване, като в мотивите си посочи кои обуславящи спорното право факти счита за установи и кои за недоказани?
Следва ли въззивният съд при определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши оценка на обстоятелствата, които обуславят вредите? Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението?
Правилно ли е приложен законовият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?