чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД
Чл. 26. […] (2) Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при възражение на една от страните по договора, че същата не е владеела езика, на който е сключен договорът?
Нищожен ли е на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД договорът, подписан от страна, невладееща езика на договора, ако последният не е бил преведен на страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 12 ГПК, чл. 138 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 7 ал. 3 ГПК, чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ал. 2 ЗСВ
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За преценка на допустимост предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба. (По искове, квалифицирани по чл. 440, ал. 1 ГПК)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Дали обжалваемата част от решението е постановена по нередовна искова молба, евентуално (ако исковата молба е редовна) – дали окръжният съд се е произнесъл по непредявен иск за нищожност, който е разгледал като главен, вместо по предявен иск за унищожаемост, евентуално – дали правилно е определил правната квалификация на исковете за недействителност на процесния договор, евентуално – дали се е произнесъл по предявените при условията на евентуално обективно съединяване искове, в поредност, съобразена с вида, естеството и тежестта на порока при съответната недействителност? (По искове по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по чл. 29, ал. 1 ЗЗД, по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, във вр. с чл. 30 ЗН, по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и по чл. 33 ЗЗД – за недействителност, евентуално разваляне на договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от апартамент, ведно с принадлежностите му, срещу задължение за издръжка и гледане)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 17 ал. 1 ЗЗД, чл. 172 ГПК, чл. 225 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 290 ГПК, чл. 296 т. 1 ГПК, чл. 30 ЗН, чл. 33 ЗЗД, чл. 34 ЗЗД, чл. 81 ГПК, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Обвързан ли е съдът от основанието и петума на исковата претенция, с която е сезиран в обстоятелствената част и петитума на исковата молба?;
Процесуално допустимо ли е искова претенция за нищожност на правна сделка / в случая договор за продажба на наследство/, извършена чрез мним пълномощник, която е заявена изрично като такава поради липса на съгласие, да бъде преквалифицирана по друг ред / липса на представителна власт – чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, при липса на заявяване на съответното основание и искане да бъде разгледана по този ред?;
Процесуално нарушение ли представлява разглеждането на претенция на непредявено основание и на незаявен петитум предвид преквалифицирането й на правилното основание / в случая от нищожност към недействителност – чл. 42, ал. 2 ЗЗД/ във връзка с извършена от въззивния съд преквалификация?
Допустимо ли е съдът да основе изводите си за уважаване на иска само на заключението на вещото лице, когато същото не отговаря по категоричен начин на поставения въпрос / в случая състоянието на ищцата към деня на упълномощителната сделка/ и същевременно е оспорено с искане за повторна експертиза, както и са налице други доказателства / св. показания/ в обратен смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кога една сделка следва да се приеме за нищожна поради липса на съгласие и какви обстоятелства са относими към този извод?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Съдът следи ли служебно за правната легитимация, респективно правоспособността на страните по делото?
При заличаването на юридическо лице следва ли да бъде конституиран по делото неговият правоприемник като страна и/или делото продължава срещу физическото лице при заличаване на ЕТ?
Допустимо ли е производството по делото между юридически лица да продължи между първоначалните страни, определени с исковата молба в случай, че едната от тях е заличена и е прекратила съществуването си в правния мир?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Ако наемната вещ не е предадена на наемателя, договорът за наем възпроизвежда ли правно действие и наемателят носи ли договорна отговорност?
Произвежда ли правно действие договор за наем с лице, което не държи вещта и ако произвежда, кой е отговорна страна по него – сключилият договора или държателят на вещта? Каква би била квалификацията на иска спрямо лицето, което държи вещта – договорна или за обезщетение за ползване без основание?
При липсата на главно доказателство, което точно въззивният съд е отказал да събере /поискана от ответника по делото счетоводна експертиза/ и липса на косвени доказателства, които да подкрепят други косвени доказателства, изяснена ли е фактическата обстановка по делото въз основа на която съдът да постанови решение, по силата на което да уважи безрезервно предявените искове?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Произвежда ли действие отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем до ненадлежна за случая страна?
Прекратен ли е с исковата молба наемен договор, в който изрично е разписано, че се прекратява с предизвестие, ако към момента на завеждане на исковата молба срокът за предизвестие не е изтекъл?
Допустимо ли е по склучен писмен договор за наем наемодателят да договаря и осъществява правни и фактически действия по него с лице без представителна власт, предоставена му от наемателя?
Съдът следи ли служебно за нищожността на договор без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Длъжен ли е възивният съд да разпредели доказателствената тежест, ако първоинстанциониат съд не го е направил и/или го е направил неправилно?
Допустимо ли е възивният съд след постановяване на съдебно решение по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК да поправи чрез решение индивидуализиращи белези на страна – ЕГН, ЕИК и/или дата на раждане /в зависимост от страна на произход/ и/или страна, без да е допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение и без да е направено искане от ищеца за поправка на исковата молба?
При направено искане от ищеца за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, която произтича от исковата молба, допустимо ли е съдът да поправи съдебното решение без да е направено изявление за поправка и на самата искова молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 101 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 146 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 146 ал. 3 ГПК, чл. 147 ГПК, чл. 15 ал. 1 ТЗ, чл. 15 ал. 3 ТЗ, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 18 ЗЗД, чл. 181 ал. 1 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 233 ал. 1 ЗЗД, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 67 ТЗ, чл. 7 ал. 1 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Допустим ли е иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен от дееспособно лице, което към момента на сключване на договора не е могло да разбира или да ръководи действията си поради трайно увреждане на психиката, предявен от трето за сделката лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е съдия, участвал при допускане на обезпечителни мерки в производство по чл. 390 ГПК и сл., да участва при неговото решаване при разглеждане на делото от същата инстанция и съставлява ли това съществено нарушение на съдопроизводствените правила? Порочно ли е въззивно решение, в чието постановяване е участвал съдия или както е в настоящия случай целият съдебен състав, по отношение на когото /които/ е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК? Участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по настоящото висящо дело, или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК? Следва ли въззивният съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост и в частност как следва да извършва преценка, следва ли да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 12 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 390 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Възможно ли е подпокривното пространство (таванското помещение) в сграда в режим на етажна собственост да бъде придобито по давност, когато е обособено като самостоятелен обект, и каква е противопоставимостта на такова придобиване спрямо трети лица, придобили права въз основа на вписан акт (например ипотека)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
чл. 120 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 167 ал. 3 ЗЗД, чл. 203 ал. 1 ЗУТ, чл. 227 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 38 ЗС, чл. 39 ЗС, чл. 435 ГПК, чл. 440 ГПК, чл. 523 ГПК, чл. 524 ГПК, чл. 69 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 79 ЗЗД, чл. 79 ЗС, чл. 81 ГПК, чл. 84 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли договор за определен срок с предмет предоставяне на абонаментни „облачни услуги“, чиято обща стойност за срока на договора е известна на длъжника, но задължението му да заплати договорната цена е уговорено да са плаща на равни периодични вноски, да се определи като договор за периодично изпълнение, а давността за задълженията по него да се погасяват с предвидената в чл. 111, б в ЗЗД тригодишна давност?. Длъжен ли е ищецът да проведе главно и пълно доказване на иска си, който ако произтича от договорно основание, предполага ли, че ищецът трябва да докаже пълно и точно изпълнение на престацията си по договора? Това задължение на ищеца отпада ли, ако ответникът не е направил своевременно възражение за изпълнен договор?. Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да анализира свидетелските показания не само помежду им, а и чрез сравняването им с останалите (писмени) доказателства по делото, като по този начин гарантира логическа издържаност на съжденията си? Съзнателната липса на съгласие при сключване на договора, продиктувана от очакванията на страната този договор да я обвърже, само ако бъде незабавно последван от технологично свързан с първия договор друг такъв, който да доведе до постигане на желания икономически резултат, как следва да се квалифицира: като липса на съгласие или като грешка в предмета?. Длъжна ли е страната да води преговорите добросъвестно по смисъла на чл. 12 ЗЗД и когато предлага определена услуга, длъжна ли е да уведоми другата страна за всички обстоятелства около сключването на договора, включително че основният предмет на договора преминава задължително първо през сключване на междинен договор, за да се пристъпи към работата по основния предмет на договора? При тълкуване на договора по смисъла на чл. 20 ЗЗД допустимо ли е съдът да излезе извън текста на самия договор и при установяване на волята на страните да се позове и на външни за договора обстоятелства, включително такива, при които той е сключен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.