не могат да обосноват допускане до касационно обжалване, тъй като не са във връзка с предмета на спора, по който въззивният съд се е произнесъл. Трайно е разбирането в практиката на ВКС, че допускането на обезпечението се предпоставя от констатациите на съда, че бъдещият иск е допустим, вероятно основателен, наличие на обезпечителна нужда, както и дали поисканата обезпечителна мярка съответства на вида на търсената с иска защита, като съгласно приетото в т. 5 Тълкувателно решение №6 от 14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. №6/2013 г., ОСГТК в обезпечителното производство не се изследва титулярството на правото на собственост върху имуществото, предмет на обезпечението. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е направил извода си за основателност на искането за допускане на обезпечение, приемайки че са налице всички предпоставки за налагане на обезпечителни мерки. В този смисъл поставените от касатора въпроси са извън предмета на делото, по което въззивният съд е дължал произнасяне и отговорът им не е от обуславящо значение за крайния изход от спора. В допълнение следва да се посочи, че първият въпрос не е и изведен от решаващите изводи на съда, тъй като въззивният съд не е приел, че ответницата е собственик на процесните имоти по силата на сключения с молителя договор за прехвърляне на търговско предприятие- част от наследствената маса, а изводите му са, че ответницата, ако се позовава на завещанието, е придобила собствеността по силата на самото завещателното разпореждане и съответно с договора не са й прехвърлени вещни права.