е поставен при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е обоснован с доводите на касатора, че въззивният съд е основал изводите си за наличие на правоприемство (преобразуване на държавни предприятие, включително разделяне и сливане на такива) на документи, които не са представени по делото и които е цитирал в мотивите към решението на стр. 13, абзац последен, постановил е решението при неправилно разпределение на доказателствената тежест по отношение на главния иск; не е изпълнил задължението си при противоречиви доказателства да посочи причините за кредитирането на едните и дискредитирането на другите и така е стигнал до извод, че ищецът е собственик на целия имот въз основа на правоприемство, а ответниците на 22.4 % идеални части; допуснал е множество пропуски, неясноти и противоречия при обсъждане на изслушаната съдебно-техническа експертиза и не е обсъдил оплакванията в тази насока във въззивната жалба, вкл. и посоченото в експертизата, че на ищеца са предоставени права върху имота въз основа на решение №52/14.03.1985 г. на МС на НРБ, а отчуждаването е извършено със заповедта от 9.08.1985 г., т. е. по същество изводът е че държавата придобива собствеността въз основа на отчуждителната заповед, но преди това е предоставила имота на „Рила Комерс“ ООД, което дружество към този момент не съществува, както и изявлението на вещото лице, че приложената по делото преписка от 1985 г. не влияе на констатациите на експертизата, което не може да е вярно, защото експертизата отговаря на въпроси, свързани само и единствено с преписката от 1985 г. и коментира приложените в нея документи; неправилно е преценил и превратно е тълкувал приложените в преписката от 1985 г. доказателства, поради което неправилно е преценил, че по делото е доказано завършването на фактическия състав на отчуждителната процедура от 1985 г., като същевременно е обърнал доказателствената тежест, приемайки, че по делото нито се твърди, нито се установява Т. А. Д. и Е. Д. да не са получили определените им като обезщетение недвижими имоти; не е отчел, че мероприятията по ЗТСУ не са осъществени, което също следва да се тълкува в духа на разпоредбата на чл. 105 ЗТСУ /отм./; игнорирал е доказателствата, касаещи придобиването на имота по давност от „Сноу Холидей“ ООД; не е съобразил естеството на предявения иск, при който предмет на изследване е правото на собственост на ищеца, а не на ответниците.