Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

за съответствието на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, по който релевира разрешаването му в противоречие с многобройната практика на ВКС, цитирана в касационната жалба, довело до присъждане на несъразмерно високо обезщетение за действително претърпените от ищцата неимуществени вреди. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя и втория въпрос: Работодателят ли следва да доказва, че експертното решение за установяване на професионално заболяване е породило действие, или ищцата следва да докаже, че административната процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за издаденото експертно решение е спазена?, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение №202/20.04.2011г. по гр. д. №1635/2010г. на ВКС, IV г. о.. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда третия си въпрос: Влязло ли е в сила решението на ТЕЛК, ако то не е връчено на всички заинтересовани по административното производство лица по предвидения за това ред и представлява ли възражението на работодателя, с което се релевира това обстоятелство, упражняване на чужди права?, разрешаването на който счита, че ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя четвърти въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, който счита, че е разрешен в противоречие с решение №283/14.11.2014г. по гр. д. №1609/2014г. на ВКС, ІV г. о. и решение №40/04.02.2015г. по гр. д. №4297/2014г. на ВКС, ІV г. о.. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в несъобразяване на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и в неправилни правни изводи досежно влизането в сила на експертното решение и разпределената доказателствена тежест за установяване на този факт, т. е. в неправилно разрешаване на поставените правни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

по съществото на спора – налице ли е закриване на Национален център за отдих и възстановяване и, ако е налице, какви са структурните правоприемства „на УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“. По първия въпрос, Кюстендилски окръжен съд се е произнесъл, като е приел, че ответниците не са правоприемници на Национален център за отдих, възстановяване и спорт. Съдът е приел, че същият е прекратил дейността си, няма правоприемник и е престанал да съществува като работодател. Изводите са обосновани с правни разрешения, очертаващи разбирането на състава за отсъствието на хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 5 КТ. По тези разрешения, касаторът не е поставил обуславящ въпрос или въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно дадените в т. 1 ТР №******г. по т. дело №******г. на ОСГКТК на ВКС разяснения за дефиниране на общото основание. Цитираните въпроси не са обуславящи. Отговори на същите могат да се дадат, след като се разгледа спора по същество и се обсъдят доказателствата. Следователно поставените въпроси засягат правилността на решението, която не се проверява в производството по чл. 288 ГПК. Селектирането на касационната жалба изисква въвеждането на въпроси, относими към приети от съда разрешения по тълкуването на закона. В случая касаторът е развил становището си по правилността на съдебния акт, като е изложил субективното си виждане за наличие на хипотеза по чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, която не е разглеждана от състава. Затова и изведените въпроси не формират общо основание, а липсата му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Практиката, на която се позовава страната не е относима към въпросите, по които се е произнесъл съда. Определение №******г. на състав на ІV г. о. на ВКС не съставлява практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е съдебен акт по чл. 288 ГПК, с който не се разрешават правни въпроси. ТР №10/27.11.2014 г. по т. дело №10/2013 г. на ОСГК е постановено по въпросът – „Налице ли е правоприемство по чл. 123, ал. 1 КТ в хипотезата на пар. 63 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ, бр. 93/24.11.2009 г. отм./“. Въззивният съд не се е произнесъл по въпрос с цитираното съдържание. Когато, касаторът се позовава на практиката на ВКС по въпрос, който не е разгледан във въззивното решение /както е в настоящия случай/ няма идентичност на правните въпроси, респективно не могат да се формират противоречиви правни разрешения. Затова не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. Друг съдебен акт, посочен от жалбоподателя е решение №99/26.03.2013 г. на състав на ІV г. о. на ВКС, постановено по въпрос за правоприемството по чл. 123 КТ при преразпределение на функции и преминаване на активите, пасивите правата и задълженията от закрито държавно учреждение към друго, съществуващо държавно учреждение в хипотеза на пар. 63 ПЗР ЗИД на МВР. И по този въпрос липсва идентичност на правните въпроси /съответно на разгледаните от въззивният съд с разрешените от ОСГК на ВКС/, дори не са идентични цитираните по – горе въпроси, поставени от касатора с обсъдения от ОСГК на ВКС въпрос, както и с разгледания въпрос в посоченото касационно решение. Затова не могат да се формират противоречиви правни разрешения, а правната последица е недопускането на касационен контрол. Страната се е позовала на решение №3786/16.04.2002 г. на Върховен административен съд, което не съставлява практика на съдилищата /в този смисъл са разясненията в ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС/, включително практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2020

1. „Длъжен ли е съдът да обсъди и обоснове решението си на всички доказателства по делото?” и 2. „Длъжен ли е съдът да приложи материалния закон, който е действал по време на осъществяване на релевантния факт – в конкретния случай сключването на договора между ответника и „КРЕМИНОВЦИ 2000” ЕООД?”, за които твърди, че са разрешени в противоречие практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Определение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

за наличието на посоченото в заповедта основание за уволнение на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ и законосъобразността на извършения подбор. Отбелязал е, че съкращението в щата представлява премахване завбъдеще на бройки от щатното разписание на предприятието, като в случая компетентен да извърши промяната орган е ПК на ВСС, която е определила щата на РП Габрово и на ОП Габрово с решение, взето на 3.12.18/Протокол №******ган, който има право да извършва такива промени. В случая от 1.01.19в утвърденото щатно разписание на ОП Габрово е предвидена 1 щатна бройка за главен счетоводител, като разписанието е било същото и за 2018 по отношение на тази длъжност. При тези обстоятелства съдът е приел, че няма решение на компетентния орган ПК на ВСС за промяна на щата на ОП Габрово по отношение на длъжността главен счетоводител“, щатното разписание за тази длъжност за 2018 и за 2019г. е за 1 бройка, на същата е била назначена ищцата, като в разписанието за 2019 бройката за главен счетоводител“ не е премахната, за да има съкращение в щата, а е възпроизведена отново. Във връзка с възражението, че ПК на ВСС не може да бъде страна в трудово правоотношение със служител в администрацията на Прокуратурата на РБ, съдът е посочил, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗСВ административният ръководител на съответната прокуратура назначава и освобождава служителите в нея съобразно утвърдения му щат и действа при условията на обвързана компетентност по отношение на трудовите правоотношения със тях. В случая безспорно ищцата е била в трудово правоотношение с ОП Габрово – и затова то е било прекратено от административния ръководител на тази структура. Същевременно, съобразно разпоредбите на ЗСВ компетентен орган за разкриване и закриване на бройки е не той, а ПК на ВСС. При тези обстоятелства, за да е налице уволнение поради съкращение в щата, е необходимо извършване на съкращение от компетентния орган–в

Тълкувателно решение №****/**.**.2019 по дело №****/2019

Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или друго населено място?

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

Относно материалноправните предпоставки за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. първо КТ /закриване на част от предприятието/, когато работодателят е банка /предвид хипотеза, в която в населеното място има повече от един клон /офис/ и единият от тях се закрива/.