Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя
Чл. 123. (1) Трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:
1. сливане на предприятия;
2. вливане на едно предприятие в друго;
3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;
6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.
(2) В случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател.
(3) Правата, произтичащи от допълнителното доброволно пенсионно осигуряване на работниците и служителите при работодателя прехвърлител, които са били в трудови правоотношения с него към датата на промяната по ал. 1, както и правата на лицата, които към датата на промяната не са били вече работници и служители, се уреждат в отделен закон.
(4) За задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната по ал. 1, отговаря:
1. при сливане или вливане на предприятия и при промяна на правно-организационната форма – работодателят приобретател;
2. в останалите случаи – солидарно работодателят прехвърлител и работодателят приобретател.
(5) Алинеи 1-4 се прилагат при учредяване на европейско дружество и европейско кооперативно дружество чрез сливане, както и при сливане и вливане по раздел V от глава шестнадесета на Търговския закон.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Кой е момента за настъпване на преклузията за представяне на доказателства за оставане без работа от страна на ищеца, по предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ?
за съответствието на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, по който релевира разрешаването му в противоречие с многобройната практика на ВКС, цитирана в касационната жалба, довело до присъждане на несъразмерно високо обезщетение за действително претърпените от ищцата неимуществени вреди. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя и втория въпрос: Работодателят ли следва да доказва, че експертното решение за установяване на професионално заболяване е породило действие, или ищцата следва да докаже, че административната процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за издаденото експертно решение е спазена?, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение №202/20.04.2011г. по гр. д. №1635/2010г. на ВКС, IV г. о.. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда третия си въпрос: Влязло ли е в сила решението на ТЕЛК, ако то не е връчено на всички заинтересовани по административното производство лица по предвидения за това ред и представлява ли възражението на работодателя, с което се релевира това обстоятелство, упражняване на чужди права?, разрешаването на който счита, че ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поставя четвърти въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, който счита, че е разрешен в противоречие с решение №283/14.11.2014г. по гр. д. №1609/2014г. на ВКС, ІV г. о. и решение №40/04.02.2015г. по гр. д. №4297/2014г. на ВКС, ІV г. о.. Навежда и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в несъобразяване на присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и в неправилни правни изводи досежно влизането в сила на експертното решение и разпределената доказателствена тежест за установяване на този факт, т. е. в неправилно разрешаване на поставените правни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
по съществото на спора – налице ли е закриване на Национален център за отдих и възстановяване и, ако е налице, какви са структурните правоприемства „на УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“. По първия въпрос, Кюстендилски окръжен съд се е произнесъл, като е приел, че ответниците не са правоприемници на Национален център за отдих, възстановяване и спорт. Съдът е приел, че същият е прекратил дейността си, няма правоприемник и е престанал да съществува като работодател. Изводите са обосновани с правни разрешения, очертаващи разбирането на състава за отсъствието на хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 5 КТ. По тези разрешения, касаторът не е поставил обуславящ въпрос или въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно дадените в т. 1 ТР №******г. по т. дело №******г. на ОСГКТК на ВКС разяснения за дефиниране на общото основание. Цитираните въпроси не са обуславящи. Отговори на същите могат да се дадат, след като се разгледа спора по същество и се обсъдят доказателствата. Следователно поставените въпроси засягат правилността на решението, която не се проверява в производството по чл. 288 ГПК. Селектирането на касационната жалба изисква въвеждането на въпроси, относими към приети от съда разрешения по тълкуването на закона. В случая касаторът е развил становището си по правилността на съдебния акт, като е изложил субективното си виждане за наличие на хипотеза по чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, която не е разглеждана от състава. Затова и изведените въпроси не формират общо основание, а липсата му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Практиката, на която се позовава страната не е относима към въпросите, по които се е произнесъл съда. Определение №******г. на състав на ІV г. о. на ВКС не съставлява практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е съдебен акт по чл. 288 ГПК, с който не се разрешават правни въпроси. ТР №10/27.11.2014 г. по т. дело №10/2013 г. на ОСГК е постановено по въпросът – „Налице ли е правоприемство по чл. 123, ал. 1 КТ в хипотезата на пар. 63 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ, бр. 93/24.11.2009 г. отм./“. Въззивният съд не се е произнесъл по въпрос с цитираното съдържание. Когато, касаторът се позовава на практиката на ВКС по въпрос, който не е разгледан във въззивното решение /както е в настоящия случай/ няма идентичност на правните въпроси, респективно не могат да се формират противоречиви правни разрешения. Затова не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. Друг съдебен акт, посочен от жалбоподателя е решение №99/26.03.2013 г. на състав на ІV г. о. на ВКС, постановено по въпрос за правоприемството по чл. 123 КТ при преразпределение на функции и преминаване на активите, пасивите правата и задълженията от закрито държавно учреждение към друго, съществуващо държавно учреждение в хипотеза на пар. 63 ПЗР ЗИД на МВР. И по този въпрос липсва идентичност на правните въпроси /съответно на разгледаните от въззивният съд с разрешените от ОСГК на ВКС/, дори не са идентични цитираните по – горе въпроси, поставени от касатора с обсъдения от ОСГК на ВКС въпрос, както и с разгледания въпрос в посоченото касационно решение. Затова не могат да се формират противоречиви правни разрешения, а правната последица е недопускането на касационен контрол. Страната се е позовала на решение №3786/16.04.2002 г. на Върховен административен съд, което не съставлява практика на съдилищата /в този смисъл са разясненията в ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС/, включително практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
1. „Длъжен ли е съдът да обсъди и обоснове решението си на всички доказателства по делото?” и 2. „Длъжен ли е съдът да приложи материалния закон, който е действал по време на осъществяване на релевантния факт – в конкретния случай сключването на договора между ответника и „КРЕМИНОВЦИ 2000” ЕООД?”, за които твърди, че са разрешени в противоречие практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
за наличието на посоченото в заповедта основание за уволнение на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ и законосъобразността на извършения подбор. Отбелязал е, че съкращението в щата представлява премахване завбъдеще на бройки от щатното разписание на предприятието, като в случая компетентен да извърши промяната орган е ПК на ВСС, която е определила щата на РП Габрово и на ОП Габрово с решение, взето на 3.12.18/Протокол №******ган, който има право да извършва такива промени. В случая от 1.01.19в утвърденото щатно разписание на ОП Габрово е предвидена 1 щатна бройка за главен счетоводител, като разписанието е било същото и за 2018 по отношение на тази длъжност. При тези обстоятелства съдът е приел, че няма решение на компетентния орган ПК на ВСС за промяна на щата на ОП Габрово по отношение на длъжността главен счетоводител“, щатното разписание за тази длъжност за 2018 и за 2019г. е за 1 бройка, на същата е била назначена ищцата, като в разписанието за 2019 бройката за главен счетоводител“ не е премахната, за да има съкращение в щата, а е възпроизведена отново. Във връзка с възражението, че ПК на ВСС не може да бъде страна в трудово правоотношение със служител в администрацията на Прокуратурата на РБ, съдът е посочил, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗСВ административният ръководител на съответната прокуратура назначава и освобождава служителите в нея съобразно утвърдения му щат и действа при условията на обвързана компетентност по отношение на трудовите правоотношения със тях. В случая безспорно ищцата е била в трудово правоотношение с ОП Габрово – и затова то е било прекратено от административния ръководител на тази структура. Същевременно, съобразно разпоредбите на ЗСВ компетентен орган за разкриване и закриване на бройки е не той, а ПК на ВСС. При тези обстоятелства, за да е налице уволнение поради съкращение в щата, е необходимо извършване на съкращение от компетентния орган–в
Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или друго населено място?
Относно материалноправните предпоставки за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. първо КТ /закриване на част от предприятието/, когато работодателят е банка /предвид хипотеза, в която в населеното място има повече от един клон /офис/ и единият от тях се закрива/.