Норма : чл. 123 КТ

по съществото на спора – налице ли е закриване на Национален център за отдих и възстановяване и, ако е налице, какви са структурните правоприемства „на УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“. По първия въпрос, Кюстендилски окръжен съд се е произнесъл, като е приел, че ответниците не са правоприемници на Национален център за отдих, възстановяване и спорт. Съдът е приел, че същият е прекратил дейността си, няма правоприемник и е престанал да съществува като работодател. Изводите са обосновани с правни разрешения, очертаващи разбирането на състава за отсъствието на хипотезата по чл. 123, ал. 1, т. 5 КТ. По тези разрешения, касаторът не е поставил обуславящ въпрос или въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно дадените в т. 1 ТР №******г. по т. дело №******г. на ОСГКТК на ВКС разяснения за дефиниране на общото основание. Цитираните въпроси не са обуславящи. Отговори на същите могат да се дадат, след като се разгледа спора по същество и се обсъдят доказателствата. Следователно поставените въпроси засягат правилността на решението, която не се проверява в производството по чл. 288 ГПК. Селектирането на касационната жалба изисква въвеждането на въпроси, относими към приети от съда разрешения по тълкуването на закона. В случая касаторът е развил становището си по правилността на съдебния акт, като е изложил субективното си виждане за наличие на хипотеза по чл. 123, ал. 1, т. 7 КТ, която не е разглеждана от състава. Затова и изведените въпроси не формират общо основание, а липсата му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Практиката, на която се позовава страната не е относима към въпросите, по които се е произнесъл съда. Определение №******г. на състав на ІV г. о. на ВКС не съставлява практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е съдебен акт по чл. 288 ГПК, с който не се разрешават правни въпроси. ТР №10/27.11.2014 г. по т. дело №10/2013 г. на ОСГК е постановено по въпросът – „Налице ли е правоприемство по чл. 123, ал. 1 КТ в хипотезата на пар. 63 ПЗР ЗИД ЗМВР /обн. ДВ, бр. 93/24.11.2009 г. отм./“. Въззивният съд не се е произнесъл по въпрос с цитираното съдържание. Когато, касаторът се позовава на практиката на ВКС по въпрос, който не е разгледан във въззивното решение /както е в настоящия случай/ няма идентичност на правните въпроси, респективно не могат да се формират противоречиви правни разрешения. Затова не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол. Друг съдебен акт, посочен от жалбоподателя е решение №99/26.03.2013 г. на състав на ІV г. о. на ВКС, постановено по въпрос за правоприемството по чл. 123 КТ при преразпределение на функции и преминаване на активите, пасивите правата и задълженията от закрито държавно учреждение към друго, съществуващо държавно учреждение в хипотеза на пар. 63 ПЗР ЗИД на МВР. И по този въпрос липсва идентичност на правните въпроси /съответно на разгледаните от въззивният съд с разрешените от ОСГК на ВКС/, дори не са идентични цитираните по – горе въпроси, поставени от касатора с обсъдения от ОСГК на ВКС въпрос, както и с разгледания въпрос в посоченото касационно решение. Затова не могат да се формират противоречиви правни разрешения, а правната последица е недопускането на касационен контрол. Страната се е позовала на решение №3786/16.04.2002 г. на Върховен административен съд, което не съставлява практика на съдилищата /в този смисъл са разясненията в ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС/, включително практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.