чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ

в писмен вид независимо, че не е могъл да се яви в насроченото открито съдебно заседание. В заключение е посочено, че не е допуснато нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, като е даден ход на делото в открито съдебно заседание на 28.10.2022 г. пред първата инстанция. Разгледани са конкретните доводи на ищцата за незаконосъобразност на уволнението. Съдът е установил, че в заповедта за уволнение на три страници са посочени датите, на които ищцата е ползвала почивки с по-голяма продължителност от регламентираната, както и самата им продължителност, като допуснатите нарушения са подведени под правната норма на чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. първо КТ - закъснения и неуплътняване на работното време. Посочено е, че извършването на нарушенията се потвърждава, както от свидетелските показания на прекия ръководител на ищцата, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза. В тази насока е отчетена и представената с отговора на исковата молба докладна записка, изготвена от прекия ръководител на ищцата, и неоспорена от нея след получаването на препис от подадения отговор с приложенията към него. Във връзка с отговора на исковата молба съдът е посочил, че доколкото същият не представлява доказателство, твърденията за противоречие на свидетелските показания със същия не се отразява на обективността им. Показанията на прекия ръководител на ищцата са кредитирани от съда като достоверни, последователни и почиващи на преките възприятия на свидетеля. Посочено е, че не е налице заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК доколкото свидетелят е заявил, че е в процес на напускане на ответното дружество. Съдът е кредитирал и представената по делото неоспорена от страните експертиза като компетентно изготвена, съответстваща на останалия доказателствен материал и изготвена след проверка на място в ответното дружество и при проверка на изградената система за контрол на достъпа в дружеството-работодател. От нея е установена продължителността на ползваните от ищцата почивки по дати, съответстващи на датите в заповедта за уволнение, както и обстоятелството, че ползваните от ищцата почивки надхвърлят разрешените такива по правилата на работодателя, за които ищцата е уведомена. По отношение картата за достъп на ищцата не е установено да са изтрити данни, като са взети предвид и обясненията на ищцата по чл. 193, ал. 1 КТ, в които е признала, че на всички изброени дати е напълно възможно да е закъсняла. Посочено е, че ако регламентираната продължителност на почивките не е достатъчна за ищцата, то това не я освобождава от спазването им. Въззивният съд е приел, че работодателят е извършил правилна преценка за съответствие между допуснатите от ищцата нарушения и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Касае се до допуснати от ищцата ежедневни нарушения на трудовата дисциплина като в рамките на 20 дни са констатирани 15 дни в които ищцата е нарушила правилата за ползване на почивки. Съдът се е позовал на експертното заключение, според което сумарно за визирания в заповедта за уволнение период – 10.03.2022 г. - 30.03.2022 г. ищцата е ползвала 340 минути повече за почивка от полагащото ѝ се по график. Относно твърденията за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът е приел, че не е доказано, че работодателят е упражнил правата си превратно и с единствената цел да създаде предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. След като искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, съдът е отхвърлил и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №/..2024 по дело №/2023

като спорен от предмета на делото; 10) включва ли се в тежестта на доказване законността на уволнението и установяване на извършените от работодателя проверки преди налагане на дисциплинарното наказание, с цел осъществяване на съдебен контрол от въззивната инстанция и кои са допустимите доказателствени средства; 11) следва ли при преценката дали нарушението е „тежко“, а наложеното наказание съразмерно на допуснатото нарушение да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя; 12) кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението; 13) по какъв начин се установява обемът и съдържанието на задълженията на служителя; 14) дали при преценка на понятието „тежко нарушение на трудовата дисциплина освен посочените в чл. 189 КТ критерии, следва да бъдат съобразени и всички други имащи значение за конкретния случай факти и обстоятелства, вкл. характера и важността на работата, възможните неблагоприятни последици за работодателя с оглед обществената му значимост и субективното отношение на служителя към извършеното и липсата на самокритичност; 15) налице ли е неизпълнение на възложената работа по смисъла на чл. 187, т. 3 КТ предвид конкретните задължения, залегнали в длъжностната характеристика на уволненото лице; 16) следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя; 17) как се преценява тежестта на нарушението, с оглед възложената трудова функция на работника или служителя и с оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, когато трудовата функция изисква една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие, а осъществяващия тази дейност работник или служител е длъжен при изпълнение на задълженията си да престира поведение, при което да полага, съответната на оказаното му доверие, по-голяма грижа, отчитайки характера на дейността и статута на дружеството работодател. Касаторът сочи практика на ВКС, на която според него въззивното решение противоречи. Бланкетно се поддържат и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Определение №/..2024 по дело №/2023

въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №59/24.07.2013г., по гр. дело №392/2012 г. на ВКС, IV г. о., и решение №130 от 14.07.2016 г., по гр. дело №150/2016 г. на ВКС, IV г. о. По този въпрос сочи и, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. Погасява ли се по давност възражение за недействителност на трудовия договор, извлечено от някое от основанията за нищожност на договорите по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД? Сочи че, е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3. Погасява ли се по давност иск за обявяване на привидност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД? Сочи, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение №79/26.06.2012 г., по гр. дело №791/2011 г. на ВКС III г. о.; 4. Възможно ли е исковата молба да играе ролята на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГГК, когато в нея се съдържат изявления на ищеца, създаващи вероятност за привидност за сключения с ответника договор? По този въпрос сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 5. Може ли да се направи преценка за наличието/липсата на привидност на договора от външно изразените от страните изявления и действия? Сочи противоречие с решение №79/26.06.2012 г., по гр. дело №791/2011 г. на ВКС, III г. о и решение №475 от 17.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о., 6. Важат ли ограниченията па чл. 165, ал. 2 ГПК за допускане на свидетелски показания когато следва да се разкрие неморален и противоречащ на императивни норми привиден договор? Сочи противоречие с решение №148/22.10.2020 г., по гр. дело №489/2020 г. на ВКС, IV г. о., 7. Допустимо ли е доказването на обстоятелства, за които страната носи тежестта, да се извърши чрез косвени доказателства? По този въпрос сочи противоречие с решение №135 от 12.12.2018 г. по гр. дело №4288/2017 г. на ВКС, III г. о.; 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Сочи, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №176 от 31.10.2017 г., по т. дело №2299/2016 г. на ВКС, II т. о., решение от 25.01.2022 г., по гр. дело №491/2020 г. на ВКС, II г. о.; 9. При постановяване на решението длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по депото доказателства, които са от значение за спора, поотделно и в тяхната съвкупност? Посочени са решения, в противоречие с които се е произнесъл въззивния съд-решение №125/29.05.2012 г., по гр. дело №534/2011 г. на ВКС, решение №411/27.10.2011 г. по гр. дело №1857/2010 г. 10. Възможно ли е едни и същи фактически обстоятелства да покриват съставите и да обосновават различни основания за нищожност? Сочи противоречие с решение №52 от 14.05.2021 г., по гр. дело №4923/2019 г. и решение №40 от 07.04.2020 г., по т. дело №2383/2019 г. на ВКС; 11. Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва недействителност на договора извън случаите на привидност? Сочи се противоречие с решение №405/25.11.2014 г., по гр. дело №3709/2014 г. на ВКС и евентуално, че е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 12. Какво следва да бъде съдържанието на т. нар. начало па писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и следва ли същото да разкрива в пълен обем привидността на договора? Сочи противоречие с решение №435 от 01.03.2013 г., по гр. дело №370/2012 г. на ВКС, I г. о и решение №55 от 18.03.2010 г., по гр. дело №905/2010 г. на ВКС III г. о. 13. При преценка достоверността и обективността на свидетелските показания, следва ли съдът да съобрази начина и обстоятелствата, при които свидетелят е възприел правнорелевантните факти, за които дава показания, както и в кои случаи следва да се кредитират показанията на свидетел, за които са налице данни за заинтересованост? Сочи, че е налице противоречие с решение №802/23.02.2011 г., по гр. дело №1783/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение №327/28.03.2018 г., по гр. дело №5411/2016 г. на ВКС, IV г. о.; 14. Кога е налице нищожност на договора поради заобикаляне на закона? Поддържа се противоречие с постановките на ТР №1/2020 г. от 27.04.2022 г. по т. дело №1/2020г на ОСГТК на ВКС и решение №475 от 14.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о; 15. В какви рамки в длъжен съдът да окаже съдействие на страните и да даде защита по делото? Допустимо ли е това съдействие да се разпростре и по отношение на ненаправени от страната възражения, свързани с основателността/неоснователността на предявения иск? Сочи противоречие с решение №120 от 11.12.2018 г. по гр. д. 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., решение №292 от 16.10.2018 г. по гр. д. 3148/2017 г. на ВКС, II т. о., решение №92 от 14.04.2016 г. по гр. д. 4515/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №19 от 30.05.2011 г. по гр. д. 262/2010 г. на ВКС, II г. о., 16. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по ненаправено от ответника възражение и да приеме за настъпили правни последици, каквито не се претендират от него? Позовава се на противоречие с решение №292 от 16.10.2018 г., по гр. д. 3148/2017 г. на ВКС, II т. о. и решение №120 от 11.12.2018 г., по гр. д. 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., 17. Длъжен ли е съдът да разгледа възраженията на ответника в поредността, в която са заявени? Сочи противоречие с решение №609 от 15.01.2009 г., по т. д. №323/2008 г. на ВКС, I т. о., евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и 18. При наличие на допуснато предварително изпълнение на първоинстанциоиио решение и издаден в полза на ищеца изпълнителен лист, направеното от ответника извънсъдебно плащане на сумите по решението и изпълнителния лист с цел избягване на принудително изпълнение, представлява ли доброволно погасяване на задължението? По този въпрос, сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Таня Орешарова

Определение №/..2024 по дело №/2023

за недобросъвестното упражняване на трудово право – правото на работника да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ с цел да бъде избегнато налагането на дисциплинарно наказание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

са, с какви доказателства следва да се съобрази работодателя, за да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание и счита ли се за валидно връчване такова при отказ, без отбелязване на това в самата заповед.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Велислав Павков

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 44 ал. 1 ГПК, чл. 44 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

се поддържа отклонение със задължителната практика на ВКС, опредметена в ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК – т. 2; по втория – с практиката на ВКС, изразена в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК: решение №76/11.05.2016 г. по т. д. №3503/2014 г., решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г., и двете по описа на II т. о., решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. и двете на I т. о. Във връзка с третото питане се твърди, че въззивното решение не е съобразено с решение №232/20.07.2012 г. по гр. д. №1008/2011 г. на III г. о. на ВКС, а във връзка с четвъртото питане – че противоречи на решение №79/12.07.2017 г. по гр. д. №3244/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение №205/02.11.2016 г. по гр. д. №1499/2016 г. на ВКС, I г. о. По последния въпрос пък се сочи отклонение с определение №550/13.06.2018 г. по гр. д. №5073/2017 г. на ВКС, IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №/..2024 по дело №/2023

Необходимо ли е съдът по иска за незаконност на дисциплинарното уволнение да обсъди мотивите на заповедта по чл. 195 КТ във връзка едни с други и в общия им смисъл, за да установи белезите на нарушението на трудовата дисциплина, посочено в заповедта? За да проведе работодателят успешно защитата си по този иск, необходимо ли е да докаже спорните обстоятелства по конкретното нарушение на трудовата дисциплина, за което е санкционирал работника/служителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №/..2024 по дело №/2023

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1/ „Защо повече от две години ръководството не е предприело санкции против мен, тъй като през този период не бях допуснат до работа?“; 2/ „Защо през този период предприятието официално ме е водило в неплатен отпуск/за който не съм заявявал/“?; 3/ „Защо за периода от 2019 г. до 2022 г. съм бил осигуряван от ответника, като само една част от времето съм бил в болнични?“; 4/ „Защо се е наложило да подам жалба до инспекцията по труда, заведена под №22039483/21.04.2022 г., преди да бъда дисциплинарно уволнен и в нея съм заявил, че не съм допускан до работа?“; 5/ „Защо съдът не е разисквал фактите от констатациите по писмо с изх.№2204645б/20.05.2022г., с които е уведомен, че е извършена проверка и от направената констатация, освен, че не са заплатили платения отпуск през годините, липсват писмени молби за платен или неплатен отпуск. Смята, че това обосновава наличие на практика на организация на труда при ответната страна, която и позволява по този начин да работи с шофьорите, като „когато им е изгодно съставят протокол за неявяване на работното място и налагат дисциплинарно уволнение, а при същите условия, но когато те решат - не се търси отговорност за неявяване на работата и това няма последствие.; и 6/ „Защо ответната страна заявява, че не е информирана за здравословното състояние /трудова злополука/, като по делото са представени доказателства за воденото между страните съдебно производство и по този начин този факт следвало да бъде отразен в решението?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Таня Орешарова

чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 6 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

в изложението, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, няма претендираното от страната значение. В съдебната практика, включително цитираната от касатора, безпротиворечиво се приема, че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка фактите и доказателствата, обсъди защитните тези на страните и формира собствени правни изводи по спора, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба и отговора предели на въззивна проверка. В съответствие с чл. 236, ал. 2 ГПК съдът следва да изложи мотиви към решението си, които да отразяват осъществената от него, в рамките на правомощията му по чл. 269 ГПК, самостоятелна решаваща дейност на инстанция по съществото на спора. Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения. В пространно изложените мотиви към въззивното решение са анализирани всички събрани доказателства, като е посочено кои доказателства и защо се кредитират, както и на кои от тях съдът не дава вяра и защо. В рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК са обсъдени доводите и възраженията на страните, като в решаващите си изводи съдът е посочил кои правнорелевантни факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и кои счита за недоказани, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса. Несъгласието на касатора с анализа и оценката на доказателствата и с крайния резултат по делото съставляват доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на проверка във фазата по чл. 288 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Ценка Георгиева

чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 78 ал. 3 ГПК

Решение №/..2024 по дело №/2023

Кои са обстоятелствата, които са от значение за определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение при прилагането на чл. 189, ал. 1 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.