всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 312 ал. 2 ГПК

Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 312. […] (2) Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца-и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване на релевантни за спора факти?
Относно възможността на работодателя в съдебно производство за проверка законосъобразността на налагане на дисциплинарно наказание „уволнение да докаже посредством гласни доказателства, че ищецът- работник/служител е бил поканен да даде обяснения, тоест да докаже надлежно изпълнение на задълженията си по чл. 193 Кодекс на труда (КТ)?
Относно настъпването на преклузията за посочване на доказателствени средства в бързото производство и приложението на разпоредбата на чл. 312, ал. 2 ГПК, във връзка с последиците по 313 ГПК?
Относно законността на уволнението, когато са спазени процедурата и изискванията по чл. 193- 195 КТ само за част от нарушенията, извършени от работника/служителя?
Относно формата на обясненията на работника/служителя и дали работодателят може да изисква устни или само писмени обяснения за целите на дисциплинарното производство, както и дали е необходим нарочен акт за образуване на това дисциплинарно производство?
След като е изискал и събрал обяснения на служителя по реда на чл. 193 КТ, дължи ли работодателят обсъждането им с оглед изискването по чл. 195, ал. 1 КТ да бъде мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание?
Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?
Относно критериите при определяне тежестта на извършеното нарушение при дисциплинарно уволнение?
Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между дисциплинарното нарушение и дисциплинарното наказание да се съобрази характерът на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя?
По въпроса за това как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение?
За приложението на чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарно наказание от работодателя?
За преценката на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание, поставен във връзка със задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарно уволнение да обсъди обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на служителя и възможните вредни последици от неизпълнението на възложена задача?
Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобразяват характера на заеманата длъжност и дали нарушението се отразява върху цялостната дейност на работодателя?
Длъжен ли е съдът при преценка дали наложеното наказание съответства на тежестта на нарушението да обсъди всички критерии по чл. 189, ал. 1 КТ и по специално поведението на служителя и за това може ли критерият по чл. 189, ал. 1 КТ-поведението на служителя-да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и да доведе до потежко такова?
Относно критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание?
Дали при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение трябва да се вземат предвид както настъпилите, така и потенциалните вреди, както за работодателя, така и за трети неопределени към датата на уволнението лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, като приложи мотиви във връзка с тях, да се произнесе по доводите на страните, като основе решението си върху приетите от него, в резултат на тази преценка, релевантни факти и обстоятелства и върху закона?
На работодателя ли принадлежи доказателтвената тежест в производството по чл. 344 КТ за доказване на дисциплинарните нарушения, когато ицщата е оспорила извършването им, и достатъчно ли е в този случай установяването на нарушенията единствено с представени от работодателя констативни протоколи за тях, съставени от него или от други негови служители?
Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, длъжен ли е той да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание, или е достатъчно да му посочи правните норми, които счита, че са нарушение?
Както в искането за обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, следва ли нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин?
Когато обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, бъде формулирана в друг документ, към който препраща заповедта, следва ли той да е станал достояние на работника или служителя?
При определяне на наказанието при системните нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ следва ли да се изхожда от критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, съответно длъжен ли е работодателят и в този случай да съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения?
Имат ли правно значение за съществувнето на "системност" по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ предходни нарушения на трудовата дисциплина, за които служителят вече е наказан дисциплинарно, но на които работодателя не се е позовал при прилагане на конкретното наказание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Ако в хода на трудов спор, касаещ законосъобразността на уволнението, е проведен нов валиден конкурс и лицето, спечелило конкурса, е постъпило на работа, трябва ли да се приеме, че трудовото правоотношение с уволнения работник се е прекратило автоматично на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ- с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или спечелил конкурса? Ако въззивният съд очевидно констатира, че срокът на трудовото правоотношение изтича по време висящността на трудовия спор във фазата на касационното обжалване, следва ли да приеме, че субективното материално право на ищеца се е погасило и съответно да отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението като незаконно работникът-ищец да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на ответника да прекрати трудовото правоотношение?
Разместена ли е доказателствената тежест и задължен ли е работодателят да доказва законосъобразността на извършения от него подбор при общо оспорване на подбора в исковата молба и оспорване на документите по подбора и констатациите в тях извън преклузивния срок по чл. 312, ал. 2 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

(т. 2в изложението): длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи; длъжен ли е той да съобрази всички правно релевантна факти, от които произтича спорното право, както и да се произнесе въз основа на събраните по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, като отрази всички съждения по тези въпроси в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени“ – твърди противоречие на въззивното решение с решение №17 от 14.09.2022 г. на ВКС по гр. д. №1926/2021 г., IV г. о. и в цитираните в него решения на ВКС по чл. 290 ГПК, както и с решение №97 от 02.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №3457/2018 г. , IV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Когато официален документ, с който са установени дисциплинарни нарушения, е изготвен в следствие на разпореждане на работодателя и за това се явява вътрешен за него документ, приравнява ли се по характеристика на протокол за извършен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Какви са правомощията на въззивния съд при допуснати пропуски в доклада по делото на първата инстанция относно доказването на правно-релевантни факти, спорни и във въззивното производство, за установяването на които са необходими специални знания, и длъжен ли е въззивният съд в тези случаи на непълен доклад да допусне заявените с въззивната жалба доказателствени искания на основание чл. 266, ал. 3 ГПК или същите са преклудирани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Какви са правомощията на въззивния съд при допуснати пропуски в доклада по делото на първата инстанция относно доказването на правно-релевантни факти, спорни и във въззивното производство, за установяването на които са необходими специални знания, и длъжен ли е въззивният съд в тези случаи на непълен доклад да допусне заявените с въззивната жалба доказателствени искания на основание чл. 266, ал. 3 ГПК или същите са преклудирани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за приложимата норма по отношение на срока за обжалване на съдебното решение в случаите, когато законът предписва исковете да бъдат разгледани по реда на бързото производство по Глава двадесет и пета на ГПК, а фактически делото е гледано по общия ред. Въвежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се позовава на това, че въпреки предписаното в чл. 310, т. 3 ГПК исковете за нарушение на права върху търговски марки на практика се гледат по общия исков ред, като цитира практика на съдилищата в подкрепа на твърденията си.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

1239 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела