чл. 190 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд при своевременно направено искане да назначи комплексна агротехническа и финансово-икономическа експертиза, когато без специални знания не може да установи реалността на стопанските операции и действителното икономическо състояние на длъжника в производството по несъстоятелност?
Може ли съдът да кредитира заключение на вещо лице, изготвено въз основа на документи, които не са приети като доказателства по делото, не са обсъдени състезателно и се намират в счетоводството на кредитора, а не на длъжника, и ако не – каква е правната последица?
Достатъчно ли е само осчетоводяване на фактури и отразяването им в дневниците по ЗЗДС, за да се приеме, че са налице реални доставки и валидни търговски сделки по смисъла на чл. 3 и чл. 6 ЗСчет., и да се обоснове наличие на вземания в производство по несъстоятелност?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени с въззивната жалба и писмената защита релевантни възражения за липса на първични документи, икономическа нелогичност на разходите, свързаност на кредиторите и възражения за прихващане, и ако не го стори – представлява ли това съществено процесуално нарушение?
Следва ли при преценката за неплатежоспособност по чл. 631 ТЗ съдът да отчита пазарната стойност на активите на длъжника (земи, сгради, машини, продукция, вземания), а не да се ограничава до счетоводни коефициенти за ликвидност и финансова автономност?
Могат ли фактури, издадени след смъртта на управителя на еднолично дружество, и при липса на доказана представителна власт и първични документи да породят валидно задължение за дружеството и да се използват за обосноваване на неплатежоспособност?
Може ли началната дата на неплатежоспособността да се определя автоматично въз основа на „най-старото неплатено задължение към определен кредитор, без да се извърши самостоятелен икономически анализ на общото финансово състояние на длъжника?
Налице ли са правни последици и доказателствена сила за дружеството от началния ликвидационен баланс, подписан само от един ликвидатор, назначен служебно от съда, вписан към момента на подписването, при положение че впоследствие е назначен втори ликвидатор от съда със съвместно представителство?
Води ли такъв акт до признание на счетоводни задължения по смисъла на чл. 268-270 ТЗ и на чл. 10, чл. 24 ЗСчет.?