чл. 229 ал. 1 т. 2 ГПК

Допустимо ли е по реда на поправка на ОФГ съдът да отменя правните последици на влязло в сила определение за прекратяване на производството спрямо конкретен ответник /в случая С. Р./, което не е било обжалвано от ищеца в законния срок?
Може ли нормата на чл. 247 ГПК да служи като правно основание за изменение на волята на съда, обективирана в диспозитива, след като срокът за обжалване на първоначалния акт е изтекъл и той е породил стабилитет на прекратяването?
Допустимо ли е правилото на чл. 247, ал. 1 ГПК, че поправка на ОФГ може да се извърши по всяко време, да служи за служебна отмяна на влязъл в сила преграждащ акт и за възобновяване на делото срещу изключена от процеса страна?
Представлява ли очевидна фактическа грешка подмяната в диспозитива на името на надлежна страна (жив ответник - С. Р.) с името на починало лице, ако първоначалният акт е бил резултат от преценката на съда за неизпълнени указания от ищеца?
Налице ли е ОФГ, ако замяната на името в диспозитива води до коренна промяна на правните последици - от окончателно прекратяване към възобновяване на производството?
Представлява ли промяна на волята на съда (а не ОФГ) замяната на името на ответник, който е един от наследниците, с името на общия наследодател, когато актът е мотивиран от неизпълнение на указания за представяне на удостоверение за наследници и конституиране на същите /в случая Ж. Р., освен С. Р. - ответник/ дъщеря има и други две дъщери/?
Може ли процедурата по чл. 247 ГПК да служи за саниране на процесуални пропуски на ищеца (неизпълнение на указания по чл. 129 ГПК) и за служебно възстановяване на преклудирани права за водене на делото?
Допустимо ли е съдът служебно да подменя страната в диспозитива, за да поправи собствените си пропуски по управление на делото, като по този начин нарушава принципа на равенство на страните?
Представлява ли съществено нарушение на чл. 247, ал. 2 ГПК постановяването на акт за поправка без съобщаване на проект на страните, когато с това се засягат придобити от тях процесуални права?
Допустимо ли е съдът да извърши поправка на ОФГ в закрито заседание, без да съобщи на страните и осигури правото на писмена защита на страната, по отношение на която поправката създава неблагоприятни правни последствия?
Налице ли е противоречие с ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, когато по реда на ОФГ съдът отстранява грешки, които са резултат на негови неправилни правни изводи или преценка на доказателствата?
Допустимо ли е чрез поправка по чл. 247 ГПК да се извършва подмяна на субектната страна, което съгласно практиката на ВКС надхвърля техническия характер на поправката?
Нарушава ли съдът принципа на десезиране, като ревизира акт, по който правораздавателната му власт е вече изчерпана спрямо конкретния субект?