чл. 417 ГПК
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението-относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг-относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
е извън предмета на делото, не е относим към дължими от въззивната инстанция процесуални действия в хипотезата на т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът не заявява и оплаквания за неправилно приложение от въззивната инстанция на правилата за доказване по отношение на възражението за изтекла погасителна давност. Следователно, въпросът е формално поставен, не е относим към предмета на произнасянето и не от значение за изхода на спора, поради което не притежава съществена характеристика на общото основание за допускане на касационната обжалване съгласно критериите, очертани в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория от изложението въпрос произтича от неговата неяснота и необвързаност с посочено от страната конкретно правно разрешение, дадено от въззивната инстанция, което тя счита за допълване на правната воля на страните, каквато не е постигната и изразена. По този въпрос не може да бъде допусната касационна проверка и поради невъведена допълнителна предпоставка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
“При прекратяване на изпълнителното производство по молба на взискателя то взискателят губи ли всички права, които е придобил преди прекратяването, включително и губи ли правото взискателят да се позове на прекъсващия ефект на давността от предприетите действия по принудително изпълнение?”.
“Прекратяването на изпълнителното производство има ли за последица заличаването на ефекта на прекъсване на давността от всички предприети действия по принудително изпълнение и предприетите изпълнителни действия?”.
“С прекратяване на изпълнителното дело по молба на взискателя следва ли, че всички изпълнителни действия се обезсилват по право с обратна сила и не се считат, че са прекъсвали погасителната давност. Те не произвеждат процесуални и материални последици”.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Допустимо ли е извършено от въззивния съд тълкуване на т. 10 ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения на страните, включително твърдението относно валидността на изпълнителните действия, извършени по искане на взискателя след настъпване на перемпцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело води ли до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и по отношение на останалите длъжници?
2. Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и възражения на страните и да обоснове решението си?
3. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/1980 г., извършена с т. 10 ТР №2/2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?
4. Прекъсва ли се започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което има прекратяване по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2020
От кой момент поражда действие отмяната на Постановление №3/1980 г. на Пленума на ВС, извършена с т. 10 Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?
Дали при няколко солидарни длъжници в изпълнителното производство може да настъпи перемпция само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията е необходимо да има бездействие на взискателя по отношение на всеки от длъжниците.
За задълженията на въззивния съд да обсъди всички надлежно заявени от страните доводи и възражения, да изгради свои собствени изводи по повод на тях и да изложи мотиви по тяхната основателност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 116 б. в ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 119 ЗЗД, чл. 123 ал. 1 ЗЗД, чл. 143 ал. 1 ЗЗД, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 148 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 439 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Следва ли при предаване на парична сума по договор за заем да се презумира осъществяване и на друг елемент от съдържанието на договора, а именно поетото задължение за връщане на сумата?
При липса на сключен договор за заем допустимо ли е по друг начин, включително и чрез „признание в декларация, да се презумира, че страните са сключили договор за заем?
Задължително условие за валидността на договора за заем ли е предаването на парите да стане в момента на сключване на договора?
Налице ли е признание от страна на ответника за задължение от 5 000 евро с подписване на декларацията, която се представя от ищеца по делото?
Липсата на писмени доказателства за получаване на парите основание ли е да се приеме, че не е изпълнено задължението за реално предаване на сумата?
Как следва да се цени направеното от страната извънсъдебно признание за съществуване на факти?
Допустими ли са свидетелски показания за установяване и на съществени елементи от договора за заем в случаите, при които липсва документ за предаване на сумата?
Налице ли е валидно признание на ответника, че дължи на ищеца процесните суми, с оглед на обстоятелствата, при които е направено и здравословното му състояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства по делото – приети и относими към конкретния спор, направените възражения и наведените доводи и аргументи от страните и да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните, или може да обоснове изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства и при пълно пренебрегване на останалите аргументи и доказателства по делото? Следва ли посочените в Наредба №1/2004 г. размери, макар да не са задължителни за съдилищата, да се приемат за инструктивни, ориентировъчни и отразяващи представата на адвокатското съсловие за справедливо заплащане на положения от адвоката труд? При оценяване на този труд, подхождайки с дължимото уважение към адвоката и отчитайки висококвалифицирания характер на труда му, следва ли да се взема предвид не само очевидния количествен критерий /имуществения интерес, респективно цената на исковете/, но и вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него, продължителността на производството, фазата, на която то е приключило за страната, които не само позволяват да се прецени по-точно и обективно какъв обем, интензитет и продължителност на защитата е била осъществена от представителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ивайло Младенов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Какъв е правният ефект на подписването на запис на заповед от лице, различно от формално посочения издател или авалист, и допустимо ли е задължаването на издателя в случай на неавтентичност на подписа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Следва ли съдът да пристъпи към тълкуване на волята на страните без да е налице спор между страните или съмнение относно нейното действително съдържание по отношение на приложното поле на т. 5.5 от Раздел V, „Отговорности“ във връзка с т. 3.4 от Раздел ІІІ „Права и задължения на страните от Договор №15/693727/0140998 за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците?
Може ли съдът да извърши тълкуване на действителната воля на страните по отношение на клаузата на т. 5.5 от Раздел V, „Отговорности“ във връзка с т. 3.4 от Раздел ІІІ „Права и задължения на страните от Договор №15/693727/0140998 за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците без да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл. 20 ЗЗД, в това число целта на договора, поведението на страните и обичаите в практиката?
Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, които на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД имат силата на закон за тях, от които произтича и въпросът за обхвата и приложното поле на т. 5.5 от Раздел V, „Отговорности“ във връзка с т. 3.4 от Раздел ІІІ „Права и задължения на страните от Договор №15/693727/0140998 за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, че подлежат на възстановяване всички получени суми, както и законната лихва от датата на получаването им, като проявление на свободата на договаряне по смисъла на чл. 9 ЗЗД?
Следва ли земеделският стопанин да не търпи никакви санкции, след като е налице неизпълнение на дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години, и след като такава санкция е описана в договора, като се вземе предвид, че предвидената санкция е да възстанови всички получени суми, а не санкцията за неизпълнението да бъде съответна на него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.