всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 161 ГПК

Последици от възпрепятстване на доказването
Чл. 161. С оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е при доказан само един елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл. 240 ЗЗД, а именно предаване на парична сума, да се презюмира осъществяването и на другия елемент от същественото съдържание на договора, а именно поетото задължение за връщане на сумата, респ. наличие на каузално отношение по договор за заем?
Когато падежът на задължението за връщане на получен заем е определен чрез настъпване на конкретно събитие или юридически факт, поставен в зависимост от волята на страните по договора, налице ли е забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, ако кредиторът едностранно със своите действия е осуетил настъпването на този факт?
Ако юридическият факт, чрез който падежът на задължението е определен, не се осъществи поради действията на кредитора, допустимо ли е последният едностранно да определи нов падеж, респ. спор за връщане на заема чрез отправената от него покана до длъжника при условията на чл. 240, ал. 4 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Дачев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да даде в мотивите на решението си отговор на въведените във въззивното производство релевантни доводи и възражения, както и да обсъди всички относими за спора доказателства? (По иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Какви са правомощията на въззивната инстанция съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК за проверка на правилността на първоинстанционното решение при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба и какъв е обхватът на проверката, която извършва съдът?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?
Следва ли съдът да уважи искания за отвод на вещи лица, когато има обективни данни за тяхната служебна и професионална свързаност, пораждаща съмнение за тяхната безпристрастност?
Какво е дължимото процесуално поведение на съда при възпрепятстване на доказването от страна на жалбоподателя за извършване на личен преглед /освидетелстване/ при вещи лица и може ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК без даване на надлежни указания кои факти ще приеме за доказани при неоказване на съдействие на вещото лице?
За тежестта на заключенията на медицинските експертизи и следва ли заключенията на вещите лица да се обсъждат наред с всички доказателства по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да допусне повторна съдебно-медицинска експертиза, когато тя е оспорена, непълна и необоснована, и какво е доказателственото значение на заключението на вещите лица?
Как следва да се обсъждат свидетелските показания и длъжен ли е съдът да съобрази тяхната заинтересованост, както и да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на заинтересованите свидетели пред тези на други?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички възражения и доводи на страните и събраните по делото доказателства?
Диспозитивното начало на чл. 6 ГПК прилага ли се по повод отговорът на ответника, въззивната му жалба, или е относим единствено към исковата молба, инициираща съдебното произодство?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви в решението си и/или може да се приемат за такива мотиви преразказът на решението на районния съд и изразяване на подкрепа с неговите изводи?
В какво се изразявт правомощията на въззивната инстанция – това е втора инстанция по същество или задълженията й се изчерпват с проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт?
Как съдът достига до фактическите изводи, за да осъществи осъществяването или не на релевантни за спора факти и обстоятелства?
Задължен ли е съдът да квалифицира точно процесуалните действия, извършени от страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Като недопустимо или неправилно следва да се квалифицира съдебното решение, ако съдът се е произнесъл с решение в диспозитива, с което е уважил осъдителният иск с основание конкретен договор за заем и анекс към него, докато ищецът е поддържал в исковата молба, ДИМ и уточненията към тях, че вземането му произтича от кредитно/заемно правоотношение, без обаче да уточнява конкретен договор?
При същите предпоставки като по първия въпрос, как следва да се определи решението като недопустимо поради произнасяне в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса или недопустимо поради нередовност на исковата молба, а именно нередовност, произтичаща от неуточнено конкретно правно основание (договор), който договор е залегнал в диспозитива на съдебното решение като основание за уважаването на иска?
Ако ответникът по делото създава пречки за събиране на доказателства по делото за установяване характера на кредитните отношения между страните, за съществуването на които има несъмнени косвени писмени доказателства, то може ли да се характеризира решението на съда, постановено при условията на чл. 161 ГПК, като недопустимо поради произнасяне по незаявени обстоятелства, ако съдът сам е „избрал“ основанието на осъдителния петитум измежду множеството писмени доказателства, удостоверяващи безспорно реалното изплащане на суми директно към ответника или от негово име в полза на трети лица?
Допустимо ли е исковата претенция да бъде доказана с косвени доказателства, в отклонение от принципа за пълното доказване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли бездействието от страна на взискател по изпълнително дело, изразяващо се в не предприемане на изпълнителни действия спрямо имущество на длъжника, отнето от държането му и довело да установено обезценяване на движими вещи, да не се третира като вредоносно бездействие по смисъла на чл. 49 ЗЗД, само и единствено обосновано от липсата на изрична разпоредба в част V на ГПК – „Изпълнително производство“, вменяваща задължение на взискателя да предприема действия спрямо наличното имущество на длъжника по изпълнителното производство?; Следва ли да се разделя на различни етапи, придобитото държане на движимите вещи, предвид обстоятелството, че същите не са сменили държателя си, а само в хода на държането е възникнало правното основание за това?; Следва ли съдът да не се изпълнява съдебно определение, с което е заявил че на основание чл. 205 вр. чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК, Съдът ще приеме, че процесните вещи не съществуват, ако има разминаване между посоченото от ответника в писмената молба и действително установеното при огледа, при положение, че действително има разминаване, както и част от вещите липсват?; Следва ли, да се счита че нанесените имуществени вреди не са доказани, предвид наличието на заключение от вещо лице установяващо размера на обезценяване на движимите вещи, за целия период, обосновано с факта, че няма представени доказателства, че вещите щели да бъдат продадени и съответно са щели да се генерират приходи. Как следва да бъде доказано обстоятелство, продажба на движими вещи - стока в магазин и оборудване, при положение, че същите са отнети без правно основание и реално дружеството е лишено от цялото налично имущество от което би могло да генерира приход?.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжна ли е Общината като стопанин на пътя да доказва техническата годност в съответствие с европейските стандарти – EN 1317, Директива 2008/96/ЕО/, на монтираните ограничителни системи при иск по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от конструктивна негодност на мантинелата?
Следва ли съдът служебно да приложи чл. 161 ГПК, когато ответникът публичен орган не представи изискваните документи за техническа годност на пътната инфраструктура?
Представлява ли нарушение на европейските стандарти за пътна безопасност /EN 1317, Директива 2008/96/ЕО/ противоправно бездействие по чл. 49 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Никола Чомпалов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

12339 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела