чл. 266 ал. 1 ЗЗД

Налице ли е противоречие с практиката на ВКС относно задължението на възложителя да заплати възнаграждение за извършени СМР, когато няма издаден акт образец 19, а само двустранно подписан протокол за приемане на работата (въпрос, който касае прилагането на чл. 266, ал. 1 ЗЗД във връзка с практиката на ВКС, че само подписан протокол не е достатъчен при липса на други изискуеми документи според договора, вкл. акт обр. 19);
Следва ли съдът да приеме, че възложителят е приел работата без възражения по смисъла на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, когато не е представен доказан надлежен приемо - предавателен акт, а се позовава само на признания от длъжностни лица, които не са орган на възложителя (касае се до това дали подписването на протоколи от служители - напр. кмет или техническо лице, без разрешение на органа по чл. 21 ЗМСМА, обвързва Общината);
При наличие на спор относно действително извършване на СМР допустимо ли е съдът да приема за безспорни твърденията само на една страна, без да обсъди всички доказателства по делото - вкл. експертизата, свидетелските показания и счетоводните документи; Нарушено ли е изискването за обективно и всестранно обсъждане на доказателствата по чл. 235, ал. 2 ГПК;
Налице ли е очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, когато съдът изцяло възприема тезата на ищцовата страна, без да анализира направените възражения от ответника - Община Кърджали (това може да се обоснове с липсата на обоснованост и вътрешно противоречие на мотивите)