чл. 214 ГПК
Изменение на иска
Чл. 214. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
(2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, които са свързани с предмета на доказването, и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си, като се следва законът и правилата на логиката, върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои – не?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Длъжен ли е въззивният съд, за да основе своето решение на приетото по делото заключение/я (да го кредитира) по същество, да го прецени съвкупно с всички останали доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост, и следва ли оценката на заключението на вещото лице да се мотивира от съда, а когато по делото са изслушани няколко заключения и е налице различие в мнението на експертите, следва ли съдът да изложи правни съображения, поради което възприема едно от тях?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент на крайните си изводи?
Може ли съдът изцяло да игнорира прието по делото заключение или голяма част от изводите на експертите, без да изложи мотиви защо не кредитира констатациите им в необсъдените в цялост и отделни части заключения?
Следва ли оценката на заключението на вещите лица във всички случаи да се мотивира от съда?
Формират ли основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК установени по делото факти, които не променят заявеното в исковата молба материално правоотношение, въз основа на което ищецът черпи права по спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе със собствени изрични мотиви по всички възражения и относими на спора факти, изложени от страните?
При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, от кой момент е дължима и следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер – от датата на първоначалната искова молба или от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. първо ГПК за увеличаването на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 10 ГПК, чл. 115 ал. 1 б. ж ЗЗД, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 124 ал. 2 ГПК, чл. 200 КТ, чл. 214 ал. 1 изр. 3 предл. първо ГПК, чл. 214 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 84 ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е в производство по чл. 422 ГПК съдът да приеме, че намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК, когато се отнася за приложението на чл. 23 ЗПК по потребителски кредит, включително за изменение на основанието на иска чрез заменяне или добавяне на друго основание?
Допустимо ли е съдът по свой почин служебно да измени основанието от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК в извъндоговорно, ако същото вземане е претендирано на договорно основание, а съдът е приел, че договорът е нищожен?
Допустимо ли е в производството по чл. 422 ГПК да не намират приложение правилата на чл. 214 ГПК между търговец и търговец и физическо лице и физическо лице, но същите правила да намират приложение между потребител и търговец и съгласно която разпоредба търговецът може да изменя основанието на своя иск от договорно в извъндоговорно?
Допустимо ли е в производството по чл. 422 ГПК да не намират приложение правилата на чл. 214 ГПК между търговец и търговец, и физическо лице и физическо лице, но същите правила да намират приложение между потребител и търговец и търговецът да може да изменя основанието на своя иск от договорно в извъндоговорно/съдът да изменя служебно основанието от договорно в извъндоговорно, като служебно се уважава искането за главница и същото положение представлява ли нарушение на принципа на равностойност?
Счита ли се за изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 33а, ал. 2 ЗПК за ясен и разбираем език на методиката на банката, когато за формирането на стойността на компонент от методиката банката-кредитодател сама субективно и селективно избира кои стойности от публичните данни на БНБ да използва?
Ясна и разбираема ли е методиката на банката, за формирането на която управителният орган на банката решава кои колони от данни да бъдат използвани за формирането на референтния лихвен процент, без обаче на потребителя да е предоставена информация относно механизма и критериите, въз основа на които са избрани точно тези колони/данни измежду всички останали?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд, при констатирана нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствената част и петитума, да даде указания за поправяне на нередовностите по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, и може ли тази нередовност да бъде отстранена с уточнение на ищеца, направено пред въззивната инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли да се допусне увеличение на размера на иска и изменение на иска в производството по търговски спорове при невъзможност за подаване на допълнителна искова молба по чл. 372 ГПК поради неизвършена процедура по размяна на книжа, породена от неподаване на отговор по исковата молба?
Налице ли е едновременно изменение на основанието и на петитума чрез добавяне на нови допълнителни СМР и увеличение на размера на исковата претенция по чл. 372 ГПК?
Допустимо ли е едновременно изменение на основанието и на петитума по чл. 372 ГПК?
Допустимо ли е при допълнително основание по чл. 372 ГПК чрез добавяне на нови допълнителни СМР да се направи увеличение на исковата претенция?
Налице ли е недопустимо изменение на иска чрез добавяне на нови допълнителни СМР или с оглед правната норма на чл. 372 ГПК се първоначалната искова молба евентуално измененение на исковата молба?
С увеличение на иска прави ли се изменение на петитума на исковата молба?
С добавянето на нови допълнителни СМР прави ли се изменение на петитума на исковата молба?
При едновременно изменение на основанието чрез добавяне на нови допълнителни СМР и увеличение на размера на иска, но без промяна на осъдителния петитум, налице ли е недопустимо изменение на иска?
Недопустимо ли е изменение на иска при промяна на основанието чрез добавяне на още допълнителни извършени СМР и увеличение на размера му?
Съставлява ли увеличението на размера на исковата претенция, което не е довело до промяна в предмета на искането, пречка за изменение и на увеличението на размера на предявения иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Никола Чомпалов
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какви са правомощията на въззивния съд след извод за недопустимост на първоинстанционното решение поради нередовност на исковата молба и то винаги ли се връща на първата инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е изменение на иск за парично вземане, когато същата сума се претендира на друго основание, наред и вместо първоначално заявеното в исковата молба? Представлява ли изменение на основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК, когато ищецът в първото по делото заседание обосновава своята претенция на различно законово основание от първоначално заявеното в исковата молба, без да внася изменение в твърдяната в нея фактическа обстановка? Представлява ли едновременно изменение на основанието и петитума на иска в първото по делото заседание, когато ищецът заявява допълнително правно основание относно претенцията си за неимуществени вреди без да променя правопораждащите факти в исковата молба? Обвързан ли е съдът от направената в исковата молба правна квалификация и длъжен ли е в рамките на служебното начало, когато заявената в исковата молба квалификация на спора не съответства на твърдените правопораждащи факти, да квалифицира спора на различно правно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Няма формулирани правни въпроси.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Достатьчно ли е като условие за законосъобразност на дисциплинарно уволнение по чл. 190 КТ твърдение или подозрение за употреба на алкохол при изпълнение на трудовите задължения, без наличието на обективно, годно и пряко доказателство (медицинско изследване, техническо средство, надлежно документиран отказ от изследване), както и относно наличието на остатъчно въздействие на алкохола върху лицето, или работодателят носи тежестта да докаже по несъмнен начин самия факт на употребата, респ. влиянието на остатьчното въздействие върху лицето, компрометиращо възможностга му да изпълнява точно, ясно и законосъобразно трудовите си задължения?
Допустимо ли е въпреки наличието на изрична норма, ограничаваща правомощията на определеното длъжностно лице, изпълняващо ролята на наказващ орган по чл. 192 КТ, съгласно която делегиране на правомощия може да се осъществява само при отсъствие на длъжностно лице, същото да делегира на друг орган, оправомощен със закон, правомощия по дисциплинарното производство на служители, без да е налице условието - отсъствие? И ако това е допустимо, при какви условия и на кой етап от дисциплинарното производство?
Допустимо ли е въззивният съд за първи път да даде правна квалификация на твърдените дисциплинарни нарушения, когато работодателят е дал грешна правна квалификация на спорното материално право, а първоинстанционният съд не е изложил такава квалификация, без да предостави на страните възможност да изразят становище, и представлява ли това нарушение на правото на защита и на принципа на състезателност?
Длъжен ли е съдът да се произнесе изрично и мотивирано по направено искане за изменение на основанието на иска по чл. 214 ГПК, вкл. и в бързо производство, при своевременно направено такова и заявено от страната с писмена молба още преди даване ход на делото, и представлява ли липсата на такова произнасяне нарушение на диспозитивното начало и на правото на защита, обуславящо допустимост и/или недопустимост на касационно обжалване поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
чл. 126 т. 2 КТ, чл. 172 ГПК, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 190 КТ, чл. 192 ал. 1 КТ, чл. 192 КТ, чл. 193 ГПК, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 195 КТ, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 214 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 2 КТ, чл. 225 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 36 ЗЗД, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представлява ли основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК на съдебния състав обстоятелството, че двама от членовете на съдебния състав са се произнесли по сходни съдебни спорове в СГС срещу Ж. и съдебния изпълнител, а третия член от възз. състав е участвал по дело в САС с пр. осн. чл. 389 ГПК по гр. д.№14831/2019 г. с постановен отказ от обезпечение по предявените искове по чл. 45 ЗЗД вр. чл. З ГПК?
Участието на съдия в предходно дело/в сл. съдия В. Б./ по което е взето становище по едни и същи доказателства, представени от ищцата А. Б. М. част от които са представени и по настоящето дело, съставлява ли основание за отвод и обуславя ли порок на обжалваемото решение, при наличие на предпоставките за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?, по които въпроси се реферира към определение №5 0189/24.11.2022 г. на 2 -ро ГО, ВКС; решение №50/29.04.2022 г на 1 -во ГО, ВКС по гр. д.№3559/2021 г.
Липсата на предявяване на Запис на заповед от 27.02.2007 г на плащане, каквото действие липсва, въпреки наличието на вл. в сила съдебен акт за задължително предявяване от 14.08.2007 г по гр. д.№3134/2007 г на СГС, съставлява ли злоупотреба с право по проведения Исков процес по Искова молба от 24.09.2007 г до СГС, по която е постановено Осъдителното Решение №746/244.02.2010 г по Непредявен Иск с пр. осн. чл. 538/ТЗ, с оглед укриването на обстоятелството, че в Запис на заповед е вписан издаден Изп. лист от 10.05.2007 г по гр. д.№9393/07 г, който е обезсилен от СГС и по делото е не е приложен Изп. лист, респ. съставлява ли злоупотреба с Изпълняемо право по изп. д.№711/2015 г от страна на т. нар. Взискателка, или подобна очевидна противоправност е незначителна и не обуславя основателност за овъзмездяване по реда на чл. 45 ЗЗД за Пострадалото Лице /Касатор?, по който въпрос се реферира към Решение №113/12.07.2017 г. на ВКС, 1-во ТО по т. д.№536/2015 г; Решение №35/14.04.2020 г на ВКС, 1-во ТО, по т. д.№574/2019 г.
Допустимо ли е прилагането на чл. 299 ГПК при разглеждане на деликтен иск по реда на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 и чл. 358 ГПК за осъждане на страните, които са злоупотребили с права и чрез непозволени от закона действия с противоправен характер са извлекли имотни ползи без основание или действително невалидно възникнала СПН основана на престъпни обстоятелства се явява пречка за осъдителен диспозитив по реда на чл. 45 ЗЗД, както неправилно са приели СГС и САС в решенията по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши пълна, всеобхватна и ясна преценка на доказателствения материал, представен не само пред първоинстанционния, но и във въззивното производство, който не е преклудиран и нововъзникнал в хода на възз. производство, доказващ противоправност за ответниците или прилагането на разпоредбата на чл. 300 ГПК е пречка за осъдителен диспозитив по граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД?, по които се реферира към Решение №447/18.11.2011 г. по гр. д.№964/2010 г на 4-то ГО, ВКС; решение №63/17.07.2015 г. на ВКС, 2- ро ТО по т. д.№674/2014 г.
Налице ли е нарушение на императивната разпоредба на чл. 490 ГПК и забранителната по чл. 185б ЗЗД от ответника В. за придобиване на недвижим процесния имот чрез публична продан от 2017 г. в качеството на младши адвокат, укрито от съда в процеса на обжалване по чл. 435 ГПК, което действие е довело до апорт от 2002 г., чрез който процесния имот е придобит от работодателя на В. В. адв. Г., в която адвокатска кантора е получил информация за публична продан, и до колко тяхната свързаност по родствена линия и чрез съвместната им трудова дейност и взаимоотношения на работодател/служител обуславят свързаност, евентуална подставеност на участието на публична продан с цел неоснователно обогатяване, и дали подобно поведение се явява противоправно по см. на чл. 45 ЗЗД съобразно злоупотребата с правата и със служебно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 185 ЗЗД, чл. 214 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 244 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 285 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 3 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 336 ал. 1 ГПК, чл. 336 ГПК, чл. 358 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 389 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 435 ГПК, чл. 444 т. 7 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 490 ал. 1 ГПК, чл. 490 ГПК, чл. 538 ТЗ, чл. 60 ал. 6 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.