чл. 108 ЗС

1/ Може ли наследниците на прехвърлителя по договор за издръжка и гледане да развалят договора и да установят неизпълнение спрямо техния наследодател, след като самият той еднозначно преди смъртта си е заявил, че е доволен“ от изпълнението на договора и е показал, че няма никакво намерение да го разваля, т. е. възниква ли за тях потестативно право за едностранно разваляне на договора, ако прехвърлителят е бил доволен“ и е приемал изпълнението на договора до края на живота си; 2/Допустим ли е иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, когато прехвърлителят лично и пряко е заявил пред съпруга на ищцата: „Искам в къщата си; не ме интересува, прехвърлил съм имота на друг човек, гледай си болната жена, сменил съм ключовете, не ме търсете; сменил съм патроните на апартамента и на гаража, давам си дела, приписвам го на друг човек и нямате работа тука повече; 3/При доказано с надлежен документ и/или гласни доказателства настаняване на прехвърлителя по договора от приобретателя в болнично заведение за извършване на животоспасяваща операция и провеждане на постоперативно лечение, прегледи с продължаващо транспортно обслужване, снабдяване с лекарства, подходяща храна и др. обслужвания на прехвърлителя, които обстоятелства по смисъла на чл. 155 ГПК са ноторно известни като присъщи на проведеното лечение и поради това не се нуждаят от доказване, очевидно неправилен ли е изводът на съда, че тези обстоятелства са останали недоказани, поради което следват неблагоприятните за страната последици – разваляне на договора за издръжка и гледане и 4/ Допуснал ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд, като не е взел предвид всички обстоятелства, установени по несъмнен начин от свидетелката К.-племеница на прехвърлителя, с която той е поддържал най-близка връзка и контакти. Според касатора, даденото разрешение от въззивния съд по първите два въпроса противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение №138 от 7.10.2020 г. по гр. д. №227/2020 г. на IV г. о., решение №863/22.12.2010 г. по гр. д. №1534/2009 г. на IV г. о. и решение №60150/29.11.2022 г. по гр. д. №2080/2020 г. на IV г. о.. По другите два въпроса, не се сочи конкретна практика на ВКС. Бланкетно е заявен и допълнителния селективен критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди се също, че решението е очевидно неправилно.