всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 108 ЗС

Чл. 108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дължат ли се разноски на ответника при оттегляне на искове, когато релевантните фактически твърдения и правни основания, на които те са били основани, продължават да бъдат предмет на разглеждане в рамките на висящото производство под формата на възражения?
Налице ли е действително десезиране на съда по смисъла на процесуалния закон, когато макар формално да е оттеглен искът, спорът относно обуславящите го факти и правоотношения остава изцяло висящ и подлежащ на разрешаване?
Следва ли отговорността за разноски да се определя формално – единствено въз основа на процесуалното действие „оттегляне на иск“, или съдът е длъжен да изследва дали с това действие реално се прекратява защитната необходимост на ответника?
Може ли да се приеме, че ответникът е освободен от необходимостта да се защитава, когато същите факти, срещу които е насочена защитата му, продължават да бъдат релевантни за изхода на делото по предявените искове (напр. по чл. 108 ЗС)?
Съвместимо ли е с принципа на справедливостта и с разпределението на разноските по чл. 78 ГПК, възлагането на разноски в полза на страна, която не е постигнала реално процесуално облекчение, тъй като спорът по съществото не е стеснен?
Следва ли съдът да отчита причината за оттеглянето на исковете – включително когато то е продиктувано от допустима процесуална стратегия (трансформиране на искове във възражения) и цели процесуална икономия, а не признаване на неоснователност?
Допустимо ли е съдът да определя размера на присъденото адвокатско възнаграждение без да изложи конкретни мотиви относно фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и критериите за преценка на разумността на разноските?
Представлява ли нарушение на закона, присъждането на адвокатско възнаграждение в значителен размер, без съдът да е изложил съображения защо приема този размер за съответстващ на действително положения труд и сложността на делото? А когато се касае единствено за изготвяне на отговор на исковата молба, без да обсъди съдържанието на отговора, относимо ли е изложеното в него и в каква степен за спора, кои от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към правния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Дворното място, в което е построена сграда в режим на етажна собственост, във всички случаи ли представлява обща част или остава съсобствено при квотите, при които е било притежавано преди построяването на сградата и как следва да се определят в този случай правата върху него - дали според документите за собственост или по правилото на чл. 40 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд, при констатирана нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствената част и петитума, да даде указания за поправяне на нередовностите по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, и може ли тази нередовност да бъде отстранена с уточнение на ищеца, направено пред въззивната инстанция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Допустимо ли е пристроена спомагателна сграда към съществуваща такава, да бъде приращение не към сградата - етажна собственост, а към отделен съставен самостоятелен обект?
Следва ли принадлежността да притежава същото предназначение, каквото има главната вещ, за да бъде определена като такава?
Има ли значение обстоятелството, че пристройката, определена от съда като принадлежност, има достъп до площта си не само посредством функционална връзка с определена като главна вещ такава, а и от общо дворно място, било то само съсобствено или съсобствено при условията на етажна собственост - като обща част на сграда етажна собственост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Пречка ли е за уважаване на иск по чл. 108 ЗС обстоятелството, че спорното помещение, което не е самостоятелен обект на собственост, е изградено в отклонение от архитектурния проект на сградата, без одобрен проект за преустройство и за него липсва удостоверение за търпимост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

За приложението на нормата на чл. 64 ЗС и определянето на необходимата за обслужване площ към сградата при наличието на разделна собственост на дворното място и сградата или на отделно обособени обекти от нея - Представлява ли друго по смисъла на чл. 64 ЗС уговорката в договор за учредяване право на строеж, че суперфициарят има право да владее конкретен обем земя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Неиндивидуализирането на банкова сметка в завещателно разпореждане води ли до порок във волята на завещателя, респективно до недействителност на завещателното му разпореждане? Колко и какви са задължителните и достатъчни белези, необходими за индивидуализиране на банкова сметка в завещателно разпореждане? Как следва да се тълкува волята на завещателя по отношение на неиндивидуализирана банкова сметка в случай, че останалите имущества, предмет на завещателно разпореждане са индивидуализирано чрез характерни белези в достатъчна степен, че да бъдат обективно определяеми? Посочването единствено на наименованието на търговската банка, с която завещателят е сключил договор за откриване и обслужване на банкова сметка, достатъчно ли е за индивидуализиране на банкова сметка, предмет на завещателно разпореждане? Порочно ли е решението на въззивния съд, в мотивите на което не са обсъдени доказателства от значение изясняване на предмета на делото? Порочно ли е решението на въззивния съд, който, подвеждайки под нормата на чл. 172 ГПК гласни доказателствени средства, не ги третира с но-ниска доказателствена стойност, а въобще не ги взема предвид при постановяване на крайния си акт, без да аргументира защо не ги кредитира? Порочно ли е решение на въззивния съд, в което не е коментирано доказателство, което е събрано по надлежния ред в производството и има значение за решаването на правния спор по същество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кои лица имат право да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на чл. 303 и чл. 304 ГПК?
Обуславя ли съществуването на съсобственост необходимо другарство между съсобствениците при иск по чл. 108 ЗС и разпростира ли се силата на пресъдено нещо върху неучаствалите в процеса съсобственици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е съдът, при констатирано несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, да укаже на ищеца прецизиране на искането (петитума), за да съответства то на защитата на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, вместо да прекратява производството поради липса на правен интерес?
Следва ли правният интерес от иск по чл. 108 ЗС да се извежда от фактическите твърдения на ищеца за накърняване на собствеността му, или същият може да бъде отречен единствено чрез прилагане на критериите, залегнали в Тълкувателно решение №3/2020 г. на ОСГК на ВКС от 05.01.2022 г.?
Задължен ли е въззивният съд да постанови съдебния си акт въз основа на самостоятелна оценка на всички факти по делото, водещи до достигане на собствени изводи от фактическа страна на спора, макар неговите крайни изводи да съвпадат с тези на районния съд?
Препращането към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли второинстанционния съд от задължението да изложи собствени мотиви в постановеното определение, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор твърдения, доводите и възраженията на страните?
Длъжен ли е съдът да провери дали процесуалните действия на назначения служебен защитник съответстват на действителната воля на страната, когато тези действия (отказ от фактически твърдения) водят до прекратяване на делото, и налице ли е процесуално нарушение, ако съдът игнорира противоречието между личните твърдения на страната и тези на нейния пълномощник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела