чл. 155 ГПК

Длъжен ли е съдът да разгледа и да се произнесе в мотивите си по направени от ответника по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД възражения за нищожност на сделката, която ищецът твърди да го легитимира като кредитор по предварителен договор за продажба на недвижими имоти, включително в хипотеза, когато нищожността произтича пряко от договора, а страни по атакуваната с възражението нищожност са страни и по иска с предмет чл. 135 ЗЗД? Допустимо ли е съдът да внася промени в съдържанието на предварителния договор, като тълкува волята на страните? Какво е значението и правната последица на допусната грешка във волята на страните в предварителния договор във връзка с предмета на задължението за прехвърляне на имот, респ. предмета на предварителния договор? Нищожен ли е предварителен договор, поради липса на предмет, когато невъзможността за възникването му е изначална? Следва ли съдът да се произнася по обстоятелства и технически въпроси, за установяването на които се изискват специални знания, когато не притежава нужната квалификация и образование или следва да назначи служебно експертиза за обстоятелствата, касаещи технически въпроси и когато страната се е позовала на процесуално нарушение на първоинстанционния съд, което е попречило на използване на това техническо средство? Длъжен ли е съдът да съобщи на страните служебно известните му обстоятелства, които е взел предвид в решението по делото с оглед реализиране на правото им на защита в исковия процес? Допустимо ли е приложението на разпоредбата на чл. 155 ГПК, когато не се касае за служебно известен факт, а за документ, материализиращ едностранно волеизявление, чието съдържание съдът възпроизвежда по реда на чл. 155 ГПК, ако документът не е представен по делото, за да могат и страните да преценят съдържанието му и да направят своите правни доводи? Може ли съдът да обоснове мотивите си и да направи заключенията си по отношение на спорното право въз основа на доказателства, които изрично не са били допуснати по делото, както от първата инстанция, така и от въззивната инстанция? Следва ли съдът да прецени признанието с оглед всички обстоятелства по делото? Приложима ли е презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД по отношение на търговски дружества, ответници по искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, включително в хипотеза, в която същите са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР ТЗ и в случаите, когато с иска по чл. 135 ЗЗД се атакува възмездна сделка? Чия е доказателствената тежест за установяване на знание за увреждане при искове с правно основание чл. 135 ЗЗД в хипотеза, в която заявената, като увреждаща сделка е възмездна и е сключена между юридически лица/търговски дружества? Кои са подлежащите на доказване факти на предпоставката за „знание за увреждащ характер на сделката в хипотеза, в която страни по атакуваната като увреждаща възмездна сделка са юридически лица, търговски дружества, свързани по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР ТЗ и дали при наличие на установени обстоятелства по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР ТЗ и роднинска връзка между управители на търговски дружества, е достатъчно да се приеме, че поради роднинската им връзка управителите са знаели и съответно дружествата са имали знание за увреждащ характер на сделката, или в доказателствена тежест на ищеца е установяване на знание за увреждащ характер на сделката у лицата, органи на свързани дружества, относно правопораждащите факти на съответното задължение на отчуждителя към третото лице, чиито интереси се увреждат? Въпросът за процесуалните правила за преценка на косвените доказателства, при формиране на съдебните изводи за проведено пълно и главно доказване с косвени доказателства? Въпросът за процесуалните правила за преценка на писмените доказателства и приложението на чл. 20 ЗЗД във връзка с преценка на волята на страните в договори? Следва ли съдът да изложи подробни съображения относно фактите и доказателствата по делото, като постанови решението си въз основа на доказателствения материал по делото, от значение към правнорелевантните факти, да се обоснове кои приема за осъществени и кои /не/ - с оглед твърденията на всяка от страните и направените възражения? Уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД предпоставено ли е от наличие на действително съществуващо вземане на кредитора ищец? Може ли съдът да уважи иска по чл. 135 ЗЗД, без да е разгледал направено възражение за нищожност на договора, от който произтича вземането и качеството на кредитор на ищеца по иска, и без съдът да е установил със сигурност съществуването на твърдяното вземане и качеството на кредитор на ищеца? Следва ли да се образува отделно съдебно производство за установяване на съществуване на вземането на кредитора ищец по Павловия иск, за да се отхвърли със сила на пресъдено нещо неговото качество на кредитор, или ответникът по предявен иск по чл. 135 ЗЗД, който оспорва съществуването на вземането, може да стори това в същото дело с възражение за нищожност на правоотношението, от което произтича твърдяното вземане на кредитора. Има ли възражението за нищожност по този въпрос сходно правно действие с действието на предявен насрещен иск? Какви са правомощията на въззивния съд при проверка на първоинстанционното решение и по-специално: Следва ли въззивният съд на направи самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора? Следва ли въззивният съд да изготви собствени мотиви, като характеристика на дейността на въззивната инстанция като решаваща, а не контролно-отменителна или е достатъчно само да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция, като запише в мотивите на решението си, че те са законосъобразни и обосновани? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи, твърдения и възражения на въззивника във въззивната жалба, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на въззивното решение? Прилага ли се по аналогия презумпцията за знание за увреждане, предвидена в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, в случите, когато страни по увреждащата сделка са юридически лица, а не физически лица? Следва ли да се приеме, че знанието за увреждане в хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД на управителя на юридическо лице е знание за увреждане на юридическото лице, което представлява, в случаите когато управителите на двете дружества имат роднинска връзка? В случай, че не се прилага презумпцията за знание по чл. 135 ЗЗД, следва ли изрично да разпредели доказателствената тежест по този въпрос и на коя страна в процеса? Може ли съдът да приема изявления на страната, направени по друго дело, като изявления за признание на факти по настоящото дело, при това едва в решението по делото и без да съобщи на страните служебно известните обстоятелства на съда?