всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 74 ЗЧСИ

Основание
Чл. 74. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
(2) Държавата не отговаря за действията на частния съдебен изпълнител.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет, след като прецени всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, като ги подложи на самостоятелна преценка и формира собствени правни и фактически доводи? (По искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е съдът при проверка по чл. 130 ГПК да извършва материалноправна преценка относно действителното настъпване и доказаността на вредите, или следва да провери единствено дали са наведени твърдения за елементите от фактическия състав на претендираното право?
Представлява произнасяне по същество на спора извършването на преценка относно наличието на вреда в производството по чл. 130 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дохода на лишените от свобода по личната им партида, когато е от възнаграждение за труд, несеквестируем ли е?
Налице ли е причинна връзка между налагането на запор върху несеквестируем доход и причиняването на вреда?
Налице ли е очевидно неправилно решение при положение, че е наложен запор от ЧСИ върху несеквестируем доход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

В хипотеза, в която изпълнително дело е образувано за вземания, произтичащи от два АУЗД и впоследствие с влязъл в сила съдебен акт е постановено спиране на предварителното изпълнение по единия АУЗД следва ли ЧСИ да спре изпълнителното дело изцяло, ако вземането по него е многократно по-ниско от това по АУЗД, по който предварителното изпълнение е било спряно, кредитор по вземанията и по двата АУЗД е един и същ и в негова ползва са наложени обезпечения многократно надвишаващи по стойност вземането по АУЗД, по който предварителното изпълнение не е спряно?
Допустимо ли е частично спиране на изпълнителното дело в хипотеза, различна от визираната в чл. 421 ГПК?
Приложими ли са пряко, на основание чл. 5, ал. 4 Конституцията на Република България, правните стандарти по чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, свързани с изискването за съразмерност на всяко ограничение в правото на притежание при насочване на принудително изпълнение върху имуществото на едно лице, при преценката за законосъобразност на действията на частния съдебен изпълнител и преди влизането в сила на чл. 441, ал. 2 ГПК?
Наличието на повече от един взискател освобождава ли съдебния изпълнител и съда от задължението да съобразят принципа на пропорционалност и да изберат такива изпълнителни мерки, които, доколкото е възможно, постигат удовлетворяване на вземанията с най-малка намеса в правото на собственост на длъжника?
Преценката за несъразмерност на наложените от частният съдебен изпълнител обезпечения зависи ли от броя на имотите, обект на обезпечителни мерки или от тяхната пазарна оценка на имотите?
За да е нарушено изискването за пропорционалност по смисъла на чл. 441, ал. 2 ГПК и по смисъла на чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията, достатъчно ли е наложените обезпечения да са явно несъразмерни или е необходимо да се е стигнало до насочване на изпълнението върху имущество, служещо за обезпечение и то да е на несъразмерно по-висока стойност от тази на дълга?
При преценката дали действията на ЧСИ по налагането на обезпечение са диспропорционални коя стойност на имотите, върху които са наложени възбрани, следва да се има предвид – пазарната стойност на имотите към датата на налагане на възбрани върху тях или стойността, на която са продадени при публичната продан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли частен съдебен изпълнител да се удовлетвори за свое частноправно вземане /такси по ТТРЗЧСИ/ от стойността на обезпечено имущество, когато тя не достига за удовлетворяване на обезпечения кредитор при положение, че ТР№1/2017 забранява това за възнаграждението на синдика и другите разноски по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ?
Може ли ЧСИ да се удовлетвори извън производството по несъстоятелност за свое възнаграждение, без да е предявил вземане по чл. 685-694 ТЗ, и при наличие на императивната норма на чл. 739 ТЗ за погасяване на непредявени вземания?
Допустимо ли е при липса на нормативна тарифа за събиране на публични вземания от ЧСИ да се прилага по аналогия ТТРЗЧСИ при положение, че публичните изпълнители не събират такси по ДОПК?
Допустимо ли е съдът да приеме, че върху дадено имущество е започнало принудително изпълнение без доказателства за това и да обоснове решението върху факти, които противоречат на доказателствата?
Нарушава ли подобно извънпроцедурно удовлетворяване принципа за съразмерно и справедливо удовлетворяване на всички кредитори по чл. 607 ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

След като законът при редакцията на ГПК към момента на извършване на оценка на имота не предвижда възможността за обжалване отказът на съдебен изпълнител за назначаване на оценъчна експертиза, следва ли длъжникът да обжалва действия с недопустими жалби? Длъжник по изпълнително дело, който търпи принудително изпълнение, може ли да е съпричинител на вреда, при определяне на начална цена на първа публична продан на имот значително по-ниска от определената данъчна оценка на имота? Това действие явява ли се дисциплинарно нарушение за ЧСИ? Явява ли се хипотетична вреда, а не реална продажбата на имот на първа публична продан под данъчната оценка на имота? Дори да няма искане за назначаване на оценъчна експертиза на имота от взискателя и от длъжника, следва ли имотът да бъде оценен за първа публична продан под определената данъчна оценка на имота? След като с тълкувателно решение на ВКС не може да се иска отмяна на постановление за възлагане, кой е редът за репариране на вредите от незаконосъобразната публична продан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какво представлява достигането на съобщението за извършената цесия до длъжника и как се разпределя доказателствената тежест?
Прекъсва ли се погасителната давност по чл. 116, б. в ЗЗД от искане за изпълнителни действия, направено от цесионер, който към момента на искането не е „кредитор“ спрямо длъжника поради липса на съобщение по чл. 99, ал. 4 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е образуване на изпълнително дело по молба на лице – цесионер, преди същият да е уведомил длъжника за извършената цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и може ли това лице да се легитимира като взискател в изпълнителното производство при липса на доказано уведомление? Следва ли съдът да приеме за доказано възникването на право на изпълнение в полза на цесионера, когато последният не е изпълнил задължението си да представи в срок поисканите от съда доказателства за цесията и представителната власт? Следва ли въззивният съд да прояви активност с оглед задълженията си по чл. 7, ал. 1 и чл. 10 ГПК, като не е събрал сочени, но несъбрани от първоинстанционния съд доказателства? Задължен ли е съдът, основавайки се на разпоредбата на чл. 183 ГПК, да изключи от доказателствата по делото документи, които са представени в препис /ксерокопие/, ако страната, която се ползва от тях, не е представила оригинала при поискване от другата страна? Приложима ли е тригодишната погасителна давност по отношение на вземанията за възнаградителна лихва, начислена на основание договор за кредит?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Размерът на иска по чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – 4160лв., е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимум – 5000лв. с равностойност в евро 2 556,46евро за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част, както и в частта по акцесорната претенция за лихви в размер на 1031,02лв. не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща тези части, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Изложението на касатора по чл. 284 ГПК не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо това се преповтаря съдържащо се в касационната жалба оплакване за незаконосъобразност. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в частната касационна жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Същевременно основанията за допускане до касационно обжалване /чл. 280 ГПК/ са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на касационната жалба по същество, с акта по същество – решението, а не в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби по критериите на чл. 280 ГПК /чл. 290, ал. 1 ГПК//т. 1 ТР №1/2009 от 19 февруари 2010 г./. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 ТР 1/2009 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

12329 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела