чл. 74 ЗЧСИ

Размерът на иска по чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – 4160лв., е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимум – 5000лв. с равностойност в евро 2 556,46евро за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част, както и в частта по акцесорната претенция за лихви в размер на 1031,02лв. не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща тези части, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Изложението на касатора по чл. 284 ГПК не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо това се преповтаря съдържащо се в касационната жалба оплакване за незаконосъобразност. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в частната касационна жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Същевременно основанията за допускане до касационно обжалване /чл. 280 ГПК/ са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване - при разглеждане на касационната жалба по същество, с акта по същество – решението, а не в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби по критериите на чл. 280 ГПК /чл. 290, ал. 1 ГПК//т. 1 ТР №1/2009 от 19 февруари 2010 г./. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т. 1 ТР 1/2009 от 19.02.10/, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска.