Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

В хипотеза, в която изпълнително дело е образувано за вземания, произтичащи от два АУЗД и впоследствие с влязъл в сила съдебен акт е постановено спиране на предварителното изпълнение по единия АУЗД следва ли ЧСИ да спре изпълнителното дело изцяло, ако вземането по него е многократно по-ниско от това по АУЗД, по който предварителното изпълнение е било спряно, кредитор по вземанията и по двата АУЗД е един и същ и в негова ползва са наложени обезпечения многократно надвишаващи по стойност вземането по АУЗД, по който предварителното изпълнение не е спряно?

Допустимо ли е частично спиране на изпълнителното дело в хипотеза, различна от визираната в чл. 421 ГПК?

Приложими ли са пряко, на основание чл. 5, ал. 4 Конституцията на Република България, правните стандарти по чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, свързани с изискването за съразмерност на всяко ограничение в правото на притежание при насочване на принудително изпълнение върху имуществото на едно лице, при преценката за законосъобразност на действията на частния съдебен изпълнител и преди влизането в сила на чл. 441, ал. 2 ГПК?

Наличието на повече от един взискател освобождава ли съдебния изпълнител и съда от задължението да съобразят принципа на пропорционалност и да изберат такива изпълнителни мерки, които, доколкото е възможно, постигат удовлетворяване на вземанията с най-малка намеса в правото на собственост на длъжника?

Преценката за несъразмерност на наложените от частният съдебен изпълнител обезпечения зависи ли от броя на имотите, обект на обезпечителни мерки или от тяхната пазарна оценка на имотите?

За да е нарушено изискването за пропорционалност по смисъла на чл. 441, ал. 2 ГПК и по смисъла на чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията, достатъчно ли е наложените обезпечения да са явно несъразмерни или е необходимо да се е стигнало до насочване на изпълнението върху имущество, служещо за обезпечение и то да е на несъразмерно по-висока стойност от тази на дълга?

При преценката дали действията на ЧСИ по налагането на обезпечение са диспропорционални коя стойност на имотите, върху които са наложени възбрани, следва да се има предвид – пазарната стойност на имотите към датата на налагане на възбрани върху тях или стойността, на която са продадени при публичната продан?