задължителна практика, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.15 на ТР №.2/26.06.15 по тълк. д.№.2/2013, ОСГТК, ВКС; за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №.3/80/ТР 3/2020, ОСГТК/; бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство, има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността; в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече; ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не; давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска); когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност; нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение; в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи) /т. 10 ТР 2/2013, ОСГТК/. Съдът не е се е отклонил от така установената задължителна практика. Напротив, приетото от него, че през периода на спиране на изпълнителното производство предвид постановената обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ давност не е текла предвид забраната в този период да се извършват изпълнителни действия по същото /т. е. поради обективната невъзможност, в която са се намирали взискателят и съдебният изпълнител да проявяват активност по делото/, е в съответствие, а не в противоречие с приетото в тълкувателното решение, че ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече – защото не може да избира да действа или не. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280, ал. 1 ГПК.