чл. 19 ЗСПЗЗ
Чл. 19. (1) Когато в границите на територията на плана за земеразделяне общинската служба по земеделие установи, че размерът на земеделските земи е намалял, сама или с изпълнителя определя коефициент, с помощта на който се установява размерът на подлежащите на възстановяване земи за всеки собственик. Коефициентът се определя, като размерът на наличната земеделска земя в границите на плана за земеразделяне се раздели на размера й, определен с решенията по чл. 18ж, ал. 2.
(2) В наличната земеделска земя при определяне на коефициента по ал. 1 не влизат териториите, определени по чл. 18г, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(3) Ако размерът на земята за възстановяване на собствеността с план за земеразделяне, определен с решения на общинската служба по земеделие, надвишава наличната земеделска земя без доказателства за проведени мероприятия, които намаляват този размер, общинската служба по земеделие докладва на министъра на земеделието, храните и горите. Министърът на земеделието, храните и горите със заповед може да спре съгласно чл. 12, ал. 6 ЗСПЗЗ земеразделянето на землището до уточняване размера на земята на всички заявители.
(4) Ако заявената земя надвишава наличната въз основа на неверни заявления и декларации, общинската служба по земеделие проверява представените документи и издадените решения за възстановяване на собствеността.
(5) Общинската служба по земеделие след извършване на проверката на заявленията и приложените към тях документи и решения за възстановяване правото на собственост докладва на министъра на земеделието, храните и горите за резултатите от проведените действия и предлага да бъде потърсена съдебна отговорност за причинените вреди от лицата, подали неверни заявления и декларации. Министърът на земеделието, храните и горите се разпорежда със заповед за продължаване на земеразделянето в землището.
(6) Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя размера на подлежащата на възстановяване земеделска земя за всеки собственик чрез умножаване на коефициента по ал. 1 с размера на земите, определени във влезлите в сила решения по чл. 18ж, ал. 2 . За земите от държавния поземлен фонд размерът и категорията се съгласуват с министъра на земеделието, храните и горите.
(7) (отм. ДВ 122/1997)
(8) Общинската служба по земеделие постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс и подлежи на обжалване по отношение на стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок чрез общинската служба по земеделие пред районния съд.
(9) (отм. ДВ 31/2003)
(10) Общинската служба по земеделие съставя списък по землища за наличната свободна държавна и общинска земя.
(11) Общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение чрез кмета на общината до общинския съвет за обезщетяване на собствениците от общинския поземлен фонд в съответствие с постъпилите искания за обезщетяване със земеделска земя чрез план за обезщетяване или с отделни имоти по реда на чл. 45ж. Когато застрояването е с обекти, които не са общинска собственост, кметът на общината връща предложението с мотивиран отказ в 14-дневен срок. Общинският съвет разглежда предложението на първото си заседание след постъпването му и се произнася с положително решение, когато: 1. проведените мероприятия представляват обекти – общинска собственост, или 2. в землището не са налице свободни земи от държавния поземлен фонд независимо от характера и собствеността на проведените мероприятия по чл. 10б, ал. 2, т. 1 или 2 ЗСПЗЗ.
(12) Общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение пред министъра на земеделието, храните и горите чрез областната дирекция „Земеделие” за определяне на свободните земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците. Директорът на областната дирекция „Земеделие” внася предложението в едномесечен срок, придружено със становище. За нуждите на обезщетяването земите от държавния поземлен фонд се оценяват служебно от общинската служба по земеделие по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ.
(13) Решението по ал. 6 се съобщава на заявителите по реда на Гражданския процесуален кодекс . В съобщението се посочват възможностите за обезщетяване. В 14-дневен срок от датата на уведомлението заявителят подава писмено искане до общинската служба по земеделие, в което избира начина на обезщетяването съгласно чл. 15, ал. 3 ЗСПЗЗ . Решението на общинската служба по земеделие за обезщетяване със земя се отразява в проектоплана за земеразделяне.
(14) В случаите по чл. 10, ал. 8 и 14 ЗСПЗЗ общинската служба по земеделие прави мотивирано искане пред министъра на земеделието, храните и горите за определяне на земи от държавния поземлен фонд за възстановяване на собствеността. При невъзможност за възстановяване на собствеността или за обезщетяване със земя, както и за земите над 200 и 300 дка общинската служба по земеделие определя по размер дължимото обезщетение с компенсационни бонове.
(15) (отм, ДВ 45/2008)
(16) Ако наличните държавен и общински поземлени фондове са недостатъчни за обезщетяването на всички правоимащи, те се обезщетяват пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – с поименни компенсационни бонове. Общинската служба по земеделие с протоколно решение определя съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината. С така определения коефициент за общината се редуцира стойността на дължимото обезщетение със земя на всички правоимащи.
(17) На основание на влязлото в сила решение по ал. 8 общинската служба по земеделие постановява решение за стойността на обезщетението: 1. със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16; 2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 31 от 2003 г.) с поименни компенсационни бонове – в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ.
(18) Въз основа на решенията на общинската служба по земеделие по ал. 17, т. 1 и протоколното решение по ал. 16 министърът на земеделието, храните и горите възлага техническите дейности по проектиране на границите на имотите за обезщетяване. Планът за обезщетяване се изработва за територията на общината върху определените за обезщетяване имоти от общинския и държавния поземлен фонд. Когато при определянето на обезщетението със земя се образуват имоти с размери, по-малки от определените в чл. 10, ал. 1 , обезщетяването се извършва чрез предоставяне на имот в съсобственост, като всеки съсобственик има идеална част, съответстваща на стойността на обезщетението. Общинската служба по земеделие обнародва в “Държавен вестник” съобщение за изготвяне на плана за обезщетяване, който не подлежи на обжалване.
(19) (отм. ДВ 31/2003).
(20) Планът за обезщетяване отговаря на следните изисквания:
1. собственикът да получи имот със стойност, равна на стойността на дължимото обезщетение със земя, определена в решението по ал. 17, т. 1;
2. имотите да са проектирани във форма, удобна за обработка на земята с осигурен транспортен достъп; при невъзможност достъпът се осъществява по реда на чл. 36 от Закона за опазване на селскостопанското имущество;
3. по възможност проектирането на имотите да се извършва в землището, в което е признато право на обезщетение на собствениците, или в съседни на него землища;
4. проектирането на имотите на собствениците по възможност да се извършва в онези от предоставените земи, чието местоположение (землище, местност) е в близост до имотите, за които се обезщетяват.
(21) Процедурата по изработване и приемане на плановете за обезщетяване включва:
1. възлагане от министъра на земеделието, храните и горите на изпълнението на техническите дейности и изработването на плановете по реда на Закона за обществените поръчки, на правоспособни физически и юридически лица, вписани в регистъра по чл. 12, т. 8 ЗКИР;
2. извършване на техническите дейности и изработване на плана въз основа на задание по образец, одобрен от министъра на земеделието, храните и горите или от упълномощено от него лице, и придружаващите заданието изходни материали; заданието се изготвя от общинската служба по земеделие;
3. приемане на плановете за обезщетяване от приемателна комисия за съответната община, назначена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите; комисията съставя протокол, който се одобрява със заповед от министъра на земеделието, храните и горите или от упълномощено от него лице.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кои имоти попадат в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ?
Имот със селищен характер, намиращ се извън регулация, който не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може ли да бъде придобит по давност?
Преди отразяването на имотите в кадастралната карта на [населено място], същите представляват ли обособени обекти на правото и върху тях може ли да бъде осъществено владение от страна на ответниците?
Липсата на вписан собственик за имота в кадастралния регистър създава ли вещни права в полза на общината?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 19 ЗСПЗЗ, чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС, чл. 2 ЗСПЗЗ, чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 25 ЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 7 ал. 1 ЗОС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ЗС
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При какви обстоятелства физическо лице, което не е ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територията по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ; допустимо ли е и от кой момент придобиването по давност на имот в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ при неприключила реституционна процедура.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Имот, който не е отнеман от бивш собственик/ци и е владян в реалните му граници, за който не е установено да е бил част от кооперативно земеползване или одържавен или отнет по друг начин, щом не е бил заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ дали представлява земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата и дали общината е придобила собствеността върху него на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ?
Следва ли ответникът, който твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите по чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и при липса на доказателства в тази връзка, следва ли искът на ищеца да бъде уважен?
Разпоредбата на чл. 86 ЗС има ли действие спрямо придобиването по давност на имоти от лица, земите на които не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността изцяло и са ги владели в реални граници и такива земи подлежат ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тях приложима ли е разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, могат ли да бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, съответно да бъдат придобити от общината на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ?
Когато са налице имоти, които не са отнемани от бивш собственик/собственици и са били владени в реални граници, по отношение на тях ПНИ има ли ефект да ги индивидуализира, считат ли се за новообразувани по смисъла на пар. 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, за тези имоти следва ли да се издават и заповеди по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и тези имоти изключват ли се от нормата на чл. 10 ЗСПЗЗ и изключва ли се по отношение на тях приложението на чл. 19 ЗСПЗЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Поражда ли вещноправно действие решение на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя в терени по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, постановено след изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 68/1999 г.), без последваща заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и при липса на скица за индивидуализация на имота?
Допустимо ли е изпълнението на съдебно решение за собственост върху недвижим имот, когато липсва точна индивидуализация на имота по площ, граници и местоположение, а диспозитивът признава право на собственост върху обект, който не е обособен и индивидуализиран по надлежен ред?
Следва ли придобиването на вещно право на собственост да се установи в условията на пълно и главно доказване или може основателността на предявен петиторен иск да почива на предположения?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички редовно заявени с въззивната жалба доводи и оплаквания, както и да обсъди и анализира всички защитни доводи и възражения на страните в пределите, очертани от въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?
Има ли задължение въззивната инстанция да анализира задълбочено събраните по делото доказателства и да изложи собствени съображения по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че декларацията от Х. П. В. се включва в изброените в разпоредбата на пар. 4к, ал. 3 ЗСПЗЗ документи, установяващи граници на имот?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че приложената към исковата молба и приета като доказателство по делото декларация от Х. П. В. е такава по чл. 12 ЗСПЗЗ по преписка №5725 на ОСЗ при липса на посочена правна норма в нея?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме за безспорно установено наличието на постановено на 26.10.1993 г. от ПК - Севлиево решение за възстановяване право на собственост на Х. П. В., при липсата на такова решение в приложената ПК преписка, както и при липсата на такова решение при ищеца?
Допустимо ли е въззивният съд да приеме за безспорно, че несъществуващото решение от 26.10.1993 г. от ПК - Севлиево за възстановяване право на собственост на Х. П. В. има конститутивно действие по отношение на процесния имот?
Допустимо ли е въззивният съд да коментира идентичност между процесния имот №*** по ПНИ с имот пл.№*** по неодобрен кадастрален план?
Следва ли въззивният съд да приеме за категорично ситуирането на възстановения с решение №439 от 01.06.2001 г. на ОС „Земеделие спрямо нанесения на плана на новообразуваните имоти на селищно образование Х., местност К. б., ПИ №*** по плана на новообразуваните имоти при категорично заявено твърдение от вещото лице, че при липсата на данни посочени в текста на пар. 4к, ал. 3 ЗСПЗЗ, както и данни от проведена анкета, експертизата би могла само да спекулира относно точните граници на възстановения имот с решение №439 от 01.06.2001 г. на ОС „Земеделие?
Допустимо ли е всички формулирани от въззивния съд въпроси по служебно назначената съдебно-техническа експертиза да описват процесния имот съгласно решение №439 от 01.06.2001 г. на ОС „Земеделие, а за индивидуализирането му и конститутивното му действие да приеме наличието на постановено на 26.10.1993 г. от ПК - С. решение за възстановяване право на собственост на Х. П. В.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 1 т. 3 ЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 19 ЗСПЗЗ, чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС, чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 25 ЗСПЗЗ, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Нарушена ли е разпоредбата на чл. 199 ГПК, определяща срока за представяне в съда на заключението от вещото лице, и представлява ли това процесуално нарушение, когато при изслушването в открито съдебно заседание по делото на представено в срок заключение, устно са извършени от вещото лице съществени изменения на отговорите по поставените въпроси, представляващи по същество ново заключение, а не поправки на очевидни фактически грешки и технически грешки; Следва ли в случая, описан по-горе, вещото лице да изготви и представи в съда ново заключение в срока по чл. 199 ГПК, предвид и това, че в проведеното открито съдебно заседание по изслушването на заключението вещото лице устно е променило съществено отговорите на поставените въпроси, още повече че в предходното заседание изслушването на представеното в срок заключение е било отложено и вещото лице е било задължено от съда да се запознае с допълнително представени доказателства и изрично да заяви дали поддържа заключението си или да представи ново заключение в законовия срок; Представлява ли „поддържане на заключение, когато в проведеното открито съдебно заседание по изслушване на заключението вещото лице устно промени съществено отговорите на поставените въпроси, още повече че в предходното заседание по делото изслушването на представеното в срок заключение е било отложено и вещото лице е било задължено от съда да се запознае с допълнително представени доказателства и изрично да заяви дали поддържа заключението си или да представи ново заключение в законовия срок; Притежава ли нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение доказателствена сила за собственост на конкретен имот, за който е съставен този нотариален акт, след като безспорно е установено, че скицата на поземления имот, въз основа на която е съставен този нотариален акт, е издадена за поземлен имот, който никога не е съществувал и не е бил заснет в никой от действащите и обезсилените планове на населеното место и землището му; Притежава ли нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение доказателствена сила за собственост на конкретен имот, за който е съставен този нотариален акт, след като поземленият имот не е описан в него с конкретен планоснимачен номер, идентификатор, квартал, масив, номер, номер, дата и година на одобряващия плана административен акт, съседни имоти, както и е съставен въз основа на скица на поземления имот, издадена за поземлен имот, който никога не е съществувал и не е бил заснет в никой от действащите и обезсилените планове на населеното место и землището му; Представлява ли годно основание за съставяне на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение скица на поземлен имот, издадена за поземлен имот, който никога не е съществувал и не е бил заснет в никой от действащите и обезсилените планове на населеното място и землището му, в това число и без необходимите данни в скицата на недвижим имот, индивидуализиращи имота, като: граници и площ на имота, съседни имоти, планоснимачен номер, идентификатор, квартал, масив, номер, номер, дата и година на одобряващия плана административен акт и обективни данни за собственост, отразени в разписна книга, разписен лист и т. н. Предоставя ли един такъв нотариален акт възможност за безспорно идентифициране на имота, за който е съставен, при липсата на всякакви индивидуализиращи белези в самия нотариален акт и в скицата на поземлен имот, въз основа на която е съставен този нотариален акт. Може ли геодезическо заснемане да е достоверно доказателство за идентичност на имот по скица от 1986 г., за който имот са събрани доказателства по делото, че имот с посочения планоснимачен номер не е съществувал към датата на издаване на скицата, не е съществувал никога и не съществува към датата на геодезическото заснемане. Може ли геодезическо заснемане да се приеме като доказателство по делото с тежестта на комбинирана скица, при условие че е направена комбинация със скица от 1986 г. с посочен номер на имот, който не фигурира в кадастралния план на селото. Представлява ли нарушение на разпоредбата на чл. 199 ГПК, когато вещо лице, след изрично дадени указания от съда да потвърди дали поддържа заключението, което е внесло писмено, или да изготви ново, съобразно новите обстоятелства, в следващото съдебно заседание, прави устно уточнение по експертизата, за което устно уточнение няма спазен 7-дневен срок за запознаване на страните и няма предварителна информация, че ще се прави такова.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?
Разполага ли с право на преценка кметът на община дали да разпореди актуване на земеделски имот, предоставен на съответната община със заповед, с която е одобрено протоколно решение на комисията, назначена със заповед по реда на чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, издадена от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“?
При предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу община, с предмет земеделски имот, предоставен на общината за актуване със заповед, с която е одобрено протоколно решение на комисията, назначена със заповед по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, следва ли по делото да бъде конституирана като подпомагаща страна (задължителен другар) областната дирекция „Земеделие“, чийто ръководител е издал заповедта, с която е одобрено протоколно решение на комисията, назначена със заповед по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 10 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 10 ЗСПЗЗ, чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 129 ал. 1 ГПК, чл. 19 ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 19 ЗСПЗЗ, чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Очевидно неправилни ли са следните изводи на съда: че нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е декларативна и не представлява самостоятелно придобивно основание; че не е установено юридическо или фактическо отнемане на имота от собственика му (без да посочи кой е този собственик), поради което същият не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, а съответно не може да стане общинска собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ; че при спор с община са неприложими нормите на пар. 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ и тяхното тълкуване в съдебната практика, тъй като те се прилагат само при спор между реституиран собственик и ползвател, както и че кадастралния план от 1994 г. надлежно е индивидуализирал имота?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За възможността да бъде придобит по давност от С. М. имот от 540 кв. м в с. о. „Л.“, землище [населено място], община А., област В., със съставен АЧОС по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, без общината да има съставен протокол за въвод във владение преди съставения АЧОС;
Попадат ли в приложното поле на тази разпоредба имоти в пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ, както и относно доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск срещу общината;
В чия тежест е задължението да установи, че процесният имот е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но е останал невъзстановен на стари собственици, при позоваване на чл. 19 и чл. 25 ЗСПЗ от съда едва във въззивното решение;
Придобила ли е общината правото на собственост по отношение на процесния имот по способите, предвидени в чл. 25 или чл. 19 ЗСПЗЗ;
Откога започва да тече придобивна давност за ползвател, не напуснал имота си след влизане в сила на ЗСПЗЗ, след 1991 г., и откога докога се зачита 10-годишната давност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 14 ЗМДТ, чл. 146 ГПК, чл. 19 ЗСПЗЗ, чл. 2 ЗСПЗЗ, чл. 24 ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 25 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 25 ЗСПЗЗ, чл. 28 ал. 4 ППЗСПЗЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 59 ал. 1 ЗОС, чл. 68 ал. 2 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 86 ЗС
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Правилно ли е въззивният съд да приложи практиката на ВКС, според която за определена категория земи извън урбанизираната територия, които не са били заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, собствеността принадлежи на частни лица на основание придобивна давност, а не на общината?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дали направеният от въззивния съд извод за придобиване правото на собственост на основание давностно владение от ищците не противоречи на събраните по делото доказателства за статута на имота в контекста на посоченото в АДС основание за актуване на имота като държавен, неопровергано от други доказателства, и с оглед доказателствената стойност на акта за държавна собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.