1. Правата на съпрузите, включително вещни и облигационни такива, произтичащи и свързани с факта на съвместно придобити вещни права, в т. ч. на ограничено вещно право на строеж, явяват ли се солидарни, така щото всеки един от съпрузите да може да иска от длъжника изпълнение на цялото вземане. Правилата на пасивната солидарност /чл. 121- чл. 127 ЗЗД/ могат ли да се прилагат по аналогия /analogia legis/ и за случаите на кредиторова /активна/ солидарност, сочи основанието на чл. 280, ал. 1, т. ГПК като твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с дадените указания в ТР №91/1974г. на ОСГК на ВС, решение №865/23.12.2010 г. по гр. д. 1831/2009 г. на ВКС, ІV г. о., а по отношение на втората част от въпроса твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2. Смъртта на един от солидарните кредитори води ли до прекратяване на солидарността между останалите или независимо от това всеки един от останалите солидарни кредитори може да претендира цялото вземане, вкл. и когато това вземане произтича от вещни права, придобити от съпрузи при условията на семейна имуществена общност? Активната солидарност „наследява ли се от наследниците на починалия кредитор. Сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3. За възникването на солидарната отговорност достатъчно ли е постигнато съгласие между кредитори или е необходимо и съгласието на длъжника. Сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение №865/23.12.2010 г. по гр. д. №1831/2009г., ВКС, IV г. о.; 4. Ако ищците са уточнили исковата си молба в смисъл, че претендират исковата сума разделно, т. е. съобразно дяловете им в съсобствеността, които не са равни, то пропускът на съда в общия отхвърлителен диспозитив на решението да посочи дяловото разпределение на вземанията на ищците означава ли непременно, че сумата на отхвърлените претенции се разпределя между ищците по Ѕ, т. е. по равно или следва да бъде зачетено направеното от ищците уточнение на исковата им молба, указващо друго дялово разпределение. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5. Въпросът за съотношението на правата на съищците, предявили общо една искова претенция с твърдението да са солидарни кредитори или в най-лошия случай да са разделни такива при определено от самите тях дялово разпределение на правата им, относим ли е към активната материалноправна легитимация на ищците, а оттук и към правилността на постановения съдебен акт или е свързан с процесуалната легитимация, респективно допустимостта на акта. Твърди се, че е разрешен в противоречие с решение №61/13.06.2014 г. по гр. д. №3306/2013 г., ВКС, IV г. о., решение №5/06.06.2011 г. по гр. д. №47/2010 г., ВКС, III г. о., решение №131/16.06.2014 г. по гр. д. №4996/2013 г., ВКС, III г. о. и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. 6. Когато упражнява правомощията си извън очертаните от въззивната жалба рамки, въззивният съд не се ли произнася свръхпетитум и ако е така – то това не води ли до недопустимост на въззивния акт в тази му част, сочи се основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с противоречие с решение №201/17.05.2013 г. по т. д. №253/2011 г. на ВКС, II т. о.; 7. Когато погрешно обявява първоинстанционното решение за частично недопустимо, респ. за непълно и без да е сезиран с жалба от другата страна въззивният съд не нарушава ли забраната за “reformatio in peius”, закрепена в нормата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК, твърди се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с противоречие с решение №82/09.08.2013 г. по т. д. №848/2012 г. на ВКС, I т. о.; 8. В увеличената вследствие на извършени подобрения стойност на урегулиран поземлен имот, застроен по предприемачески начин чрез възлагане на строителството от собствениците на земята на строител с учредено право на строеж и редовни строителни книжа, който впоследствие е продал на трети лица правото на строеж за изграждането на отделни обекти в сградата, междувременно погасено по давност поради успешно проведен иск по чл. 67 ЗС, следва ли да се включи и стойността на необходимо присъщите и неизменно съпътстващите строителството разходи за проектиране, учредяване правото на строеж, надзор, контрол, административни такси и др. подобни, позоват се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с т. II на Постановление №6/27.12.1974г. по гр. д. №9/1974 г. на Пленума на ВС, решение №152/16.06.2014 г. по гр. д. №1518/2014 на ВКС, I г. о.; 9. Допустимо ли е съдът да се произнася по общо, бланкетно, неясно и некоректно формулирано възражение за изтекла погасителна давност като с решението си съдът сам и по свое усмотрение тълкува и доуточнява такова възражение? Не следва ли в този случай съдът по аналогия от разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК да даде срок на ответника да конкретизира възражението си след изтичането, на който и ако указанията му не бъдат изпълнени съдът да остави възражението без разглеждане, сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 10. От съпоставката между задължителните мотиви по т. 1 на ТР №1/2012 г. на ОСГК и въведените в мотивите на т. VI на ППВС №6/1974 г. на ВС общи критерии за началната дата на изискуемостта на вземанията за подобрения, може ли да бъде изведено правилото, че вземането за подобрения на суперфициар, с погасено по давност право на строеж срещу собственика на земята по чл. 72, ал. 1 ЗС, става изискуемо от момента на влизане в сила на решението по петиторния иск, предявен от собственика на земята срещу суперфициаря, основан на погасителния ефект на чл. 67 ЗС? Би ли могло за начален момент на давността за предявяване на иска на суперфициаря – добросъвестен подобрител евентуално да се счита моментът на връчване на исковата молба по петиторния иск или датата на вписването на исковата молба в Агенция по вписванията, позова се на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди противоречие с решение №319/03.04.2009г. по гр. д. 606/2008г. по описа на ВКС, I г. о.