са задавани на вещото лице в съдебно заседание, тъй като липсата на интервю ограничавала защитата на страната. Съдът, приемайки писмените доказателства от социалните служби и изслушвайки дадените показания от социалните работници в качеството им на свидетели, не изпълнил задължението си да събере доказателства, удостоверяващи причините за стреса на децата, който изпитват към баща им и към социалните работници, и нежеланието им да се ползват от социалните услуги. Съдът не събрал доказателства, които безспорно да докажат голословните твърдения на А. К., на социалните работници и на вещи лица за манипулативно действие на жалбоподателката спрямо децата, за родителско отчуждение, което не кореспондирало с действителната фактическа обстановка, а освен това т. нар. синдром на родителско отчуждение всъщност бил само теория, която не е научно доказана. Неустановено било защо децата се страхуват от баща си, който е с определен по-висок родителски капацитет от майката, но не се грижил за децата, а не се страхували от майката. Липсвали данни какви грижи е полагал бащата към децата и в какво времетраене ги е гледал сам. Оспорва се твърдението на К., че жалбоподателката не полагала труд – до излизането ѝ по майчинство тя работила по трудово правоотношение и в един период дори издържала мъжа си, когато той не полагал труд, а поради грижите за децата е сключила граждански договор за работа в определено време, през което ангажирала родителите си да гледат децата. Сочи се, че съдът не е изслушал записи, които съдържат доказателства за осъществено физическо насилие и заплахи за убийство А. К. над децата и майка им, включително и признанието му и удовлетвореността му от това, че е пребил детето М. на четири години и го е изхвърлил от къщи вечерта при минусови температури. Не се обърнало внимание и върху употребата му на алкохол и поведението му след това, както и за управляването на МПС в нетрезво състояние, возейки децата.