чл. 7 ал. 5 ЗДС

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди/да се произнесе относно относимоста и значението за спора на всички събрани по делото доказателства; задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях да формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет; може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като такива без доказателствена стойност? Следва ли въззивната инстанция, при осъществяване на решаващата си дейност, да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите констатации и правните й изводи да са обосновани (визирано противоречие с решение №331/04.07.2011 г. по гр. д. №1649/2010 г. на ВКС, IV г. o., решение №134/19.11.2015 г. по т. д. №3459/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №283/14.11.2014 г. по гр. д. №1609/2014 г. на ВКС, ІV г. о.)? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, както и всички обстоятелства, имащи отношение към това, че към датата на предявяването на отрицателния установителен иск не само че не е било налице решение на Министерски съвет за учредяване право на строеж, но и нещо повече - не са били налице обстоятелствата по чл. 7, ал. 5, т. 2 Закона за държавната собственост, а именно „трайно задоволяване на обществени потребности“, поради което процедурата по издаване на разрешение за учредяване в полза на „Хидропад ЕООД, ЕИК 120550650, на право на строеж от страна на Министерски съвет за изграждането на МВЕЦ „Гребенец“ в коритото на р. Въча - имот публична държавна собственост, е била прекратена?