относно наличие на качеството на правни такива и от значение за изхода на спора следва да се има в предвид, че и трите въпроса са по принцип по правилността на обжалвания акт, а не по допускането на касационно обжалване, съгласно критериите в чл. 280, ал. 1, ГПК. Цитираната процесуална разпоредба изисква прецизно формулиран правен въпрос, т. е. такъв по тълкуването на конкретна правна разпоредба и приложението на съдържащата се в нея правна норма. Въпросите на касатора по съществото си представляват оплаквания за евентуално нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, доколкото се обосновават с твърдения за пропуски на съда в тази насока, допуснати при произнасянето на обжалвания акт. Последните биха били от значение при проверка правилността на съдебния акт-чл. 281, т. 3 ГПК, а не на основанията за допускане до касационно обжалване. Проверката на правилността на обжалваното въззивно решение по действащия ГПК от 2007 г. се обуславя от установяване преди това на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което в случая по изложените по-горе съображения не е налице.