Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

Дължат ли се разноски на ответника при оттегляне на искове, когато релевантните фактически твърдения и правни основания, на които те са били основани, продължават да бъдат предмет на разглеждане в рамките на висящото производство под формата на възражения?
Налице ли е действително десезиране на съда по смисъла на процесуалния закон, когато макар формално да е оттеглен искът, спорът относно обуславящите го факти и правоотношения остава изцяло висящ и подлежащ на разрешаване?
Следва ли отговорността за разноски да се определя формално – единствено въз основа на процесуалното действие „оттегляне на иск“, или съдът е длъжен да изследва дали с това действие реално се прекратява защитната необходимост на ответника?
Може ли да се приеме, че ответникът е освободен от необходимостта да се защитава, когато същите факти, срещу които е насочена защитата му, продължават да бъдат релевантни за изхода на делото по предявените искове (напр. по чл. 108 ЗС)?
Съвместимо ли е с принципа на справедливостта и с разпределението на разноските по чл. 78 ГПК, възлагането на разноски в полза на страна, която не е постигнала реално процесуално облекчение, тъй като спорът по съществото не е стеснен?
Следва ли съдът да отчита причината за оттеглянето на исковете – включително когато то е продиктувано от допустима процесуална стратегия (трансформиране на искове във възражения) и цели процесуална икономия, а не признаване на неоснователност?
Допустимо ли е съдът да определя размера на присъденото адвокатско възнаграждение без да изложи конкретни мотиви относно фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и критериите за преценка на разумността на разноските?
Представлява ли нарушение на закона, присъждането на адвокатско възнаграждение в значителен размер, без съдът да е изложил съображения защо приема този размер за съответстващ на действително положения труд и сложността на делото? А когато се касае единствено за изготвяне на отговор на исковата молба, без да обсъди съдържанието на отговора, относимо ли е изложеното в него и в каква степен за спора, кои от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към правния спор?