чл. 391 ал. 1 т. 1 ГПК

Може ли да бъде допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, за който молителят не твърди да е собственост на ответника по бъдещия иск? Може ли да бъде допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана или запор върху имущество, за което молителят твърди, че е собственост на юридическо лице, притежавано от ответника по бъдещия иск? Може ли да бъде допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана или запор върху имущество, собственост на дружество с ограничена отговорност, включително еднолично такова, за гарантиране на по-висока стойност на дяловете, притежавани от ответника, респективно бъдещия ответник по иска? Представлява ли решението на общото събрание /едноличния собственик на капитала/ по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска с правно основание чл. 145 ТЗ срещу бивш управител, който към датата на предявяване на иска е бил освободен от тази длъжност и това му качество е било заличено от търговския регистър? Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ при предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу бивш управител при липса на надлежно възражение от ответника в тази връзка? Длъжен ли е съдът, сезиран с молба за обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК, да следи за индивидуализирането на бъдещ иск според изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК? Може ли съдът да допусне обезпечение при липса на редовно формулиран петитум на бъдещ иск? Как следва да процедира съдът, сезиран с молба по чл. 390 ГПК, при констатиране на неясноти и противоречия между обстоятелствената част на бъдещия иск и неговия петитум? При молба по чл. 390 ГПК, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен, представлява ли това основание за оставяне на молбата без уважение? Как следва да процедира съдът при молба по чл. 390 ГПК за обезпечение на бъдещ иск, с който се претендира обезщетение за вреди, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен и дали обхваща всички вреди за посочения от молителя период? Редовна ли е искова молба, с която е предявен иск за обезщетение за претърпени вреди, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен? Редовна ли е искова молба, с която е предявен иск за обезщетение за претърпени вреди, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен и дали обхваща всички вреди за посочения от молителя период? Представлява ли факт по чл. 155 ГПК обстоятелството кое лице има качеството на представляващ юридическо лице, регистрирано в търговския регистър на друга държава членка на ЕС? При молба по чл. 390 ГПК, с която се иска обезпечение на бъдещ иск по чл. 145 ТЗ въз основа на решение на едноличен собственик на капитала, взето без нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, когато към датата на завеждане на молбата по партидата на дружеството вече е вписан друг едноличен собственик на капитала в ТРРЮЛНЦ, следва ли молителят да представи доказателства за достоверност на датата на взетото решение?