съдия Николай Иванов
Съдебни актове, докладвани от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите вреди - достатъчно ли е увреденият да е благоприятствал настъпването на отрицателния резултат, чрез противоправно поведение, като не е положил дължимата грижа към себе си, не проявява нужното внимание, изискуемо или предполагаемо според неписаните житейски правила?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Подлежат ли мотивите към съдебното решение на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно от диспозитива на решението?
Има ли правен интерес ответната страна да обжалва решение, с което са отхвърлени исковете срещу нея и диспозитивът ѝ е изцяло благоприятен, независимо от изложените мотиви на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При формиране на вътрешното си убеждение следва ли съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, при спазване правилата за формалната логика, опита и научното знание, както и да постанови ясни и непротиворечиви мотиви? Необходимо ли е за разкриването на персонална симулация при сключване на договор да е налице знание и намерение за симулирането у подставеното лице или е достатъчно знание и намерение за симулирането да е налице между действителната (прикрита) страна и явната? Нищожен ли е извършеният договор за дарение с Нотариален акт за дарение №.., том 4, дело №531/2020 г., вписан в СВп - В. с вх. рег.№4487/ 02.12.2020 г. между В. П. и Н. Г. предвид липсата на основание, доколкото липсва цел да се надари приобретателката с процесиите имоти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните и да посочи защо игнорира едни и кредитира други?
Въпрос свързан с прилагането на института на солидарна отговорност при деликт извършен две лица?
Може ли да участва непълнолетно лице в съдебен гражданско правен спор без за това да е дадено съгласието на законния му представител или назначен особен представител?
При незачитане разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЛС от съда за участието на непълнолетен в съдебен процес със съгласието на своя законен представител следва ли да се отмени /обезсили/ решението на съда и да се повторят съдопроизводствените действия, независимо, че вече непълнолетния е станал пълнолетен?
Може ли да се приеме, че решението на съда е валидно, ако при участието на непълнолетен в съдебен процес не бъде представляван от законния си представител и с негово съгласие?;
Трябва ли солидарната отговорност между няколко лица да произтича от едно законно основание или може да се ангажира солидарна отговорност, произтичаща от различни законови основания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
чл. 101 ал. 1 ГПК, чл. 101 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 122 ал. 1 ЗЗД, чл. 127 ЗЗД, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 4 ал. 2 ЗЛС, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 48 ал. 1 ЗЗД, чл. 48 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното приложение на чл. 52 ЗЗД? Съставлява ли нарушение на чл. 52 ЗЗД позоваването в съдебното решение, че обезщетението се определя по справедливост, без да са посочени обстоятелствата и критериите, въз основа на които се определя същото? Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона? Може ли изводът за наличие на груба небрежност на работника да се основава на предположение, без доказателства за действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и механизма на злополуката? Всяко действие на работника при изпълнение на трудовите задължения ли се явява съпричиняващо при трудова злополука и основание за намаляване на обезщетението по чл. 201, ал. 2 КТ? Следва ли де се приеме наличие на груба небрежност от работника, като същия е допуснал нарушение на трудови задължения поради обективна невъзможност да спази правилата на работа поради неосигуряване на средства за безопасност от работодателя? Следва ли де се приеме наличие на груба небрежност и в какво съотношение при условие, че нарушение на трудовите задължение и на нравилата за безопасност от работника са свързани с обективна невъзможност да бъдат изпълнени трудовите задължение без тези нарушения, поради неосигуряване на технически средства за безопасното им изпълнение от работодателя (липса на оборудване на товарен автомобил със спирателни клинове в случая), т. е. за нарушението работодателят има принос, като не осигурил средства за безопасно извършване на работата? Всяко нарушение на трудовите задължение и правилата за безопасност ли се явява груба небрежност и какви са критериите за разграничение на обикновената от грубата небрежност при изпълнение на трудовите задължения, респ. следва ли съдът с решението си да мотивира ограничителните критерии при определяне на степента на констатирана небрежност от работника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Дали възнаграждението, което е договорено между страните по безсрочен договор за заем е възнаградителна лихва с периодичност на плащането, което е свързано с тригодишна давност на погасяване или е задължение, представляващо общо плащане, чието погасяване по договор е обвързано със заетата сума и петгодишна давност на погасяване при дължимост?
Дали уговореното в договора възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума по същността си представлява договорна лихва и попада ли в приложното поле на разпоредбата на чл. 111, б. в ЗЗД, уреждаща кратката погасителна давност?
Следва ли въззивният съд, постановил решение, с което е приел, че: вземането е възникнало при сключване на договора за заем - 14.03.2019 г., когато сумата е предадена на заемателя. Настоящият съдебен състав намира, че в случая началният момент на давността следва да се определи съобразно разписаното правило в разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, да съобрази фактите по делото и правните си изводи с постановеното в ТР №3/2023/21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС?
Дали решението на въззивния съд е в съответствие с точното прилагане на закона, считайки за напълно изяснено понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД, относно плащането на договореното възнаграждение по договор за заем, което е с характеристики на лихва, но само за определяне на обема от пари, вещи, но изплащането му е едновременно с главницата (заемната сума), на части и с неопределена периодичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли липсата на връчена длъжностна характеристика сама по себе си да води до невъзможност за реализиране на дисциплинарна отговорност?
Допустимо ли е съдът да освободи служителя от отговорност, без да извърши реална преценка на конкретните действия и последиците от тях?
Може ли съдът да въвежда като условие за законосъобразност на уволнението изисквания, които не са предвидени в Кодекса на труда?
Следва ли дисциплинарната отговорност да се изключва въз основа на формален пропуск, без изследване на реалното поведение на работника/служителя, при положение, че трудовото правоотношение е съществувало реално, а не е обявявано или твърдяно за недействително?
Представлява ли липсата на длъжностна характеристика самостоятелно основание за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение, когато Кодексът на труда не предвижда подобно изискване като елемент от фактическия състав?
Нарушава ли правилата на формалната логика съдебен извод, при който едновременно се приема, че са извършени проверки, съществуват констативни протоколи и са дадени обяснения, но въпреки това се заключава, че нарушение не може да бъде установено?
Може ли съдът да освободи работника от дисциплинарна отговорност чрез въвеждане на изисквания, които законът не съдържа, като по този начин подмени нормативната уредба със собствена преценка?
Представлява ли отказ от разглеждане на спора по същество приемането, че при липса на длъжностна характеристика работодателят не може да докаже нарушението, без да се обсъждат конкретните доказателства по делото?
Налице ли е очевидна неправилност, когато въззивният съд извежда решаващ извод въз основа на предпоставка, която не е предвидена в закона и която води до автоматично обезсилване на дисциплинарната отговорност?
Следва ли задълженията на работника да се определят единствено от длъжностна характеристика или и от естеството на работата, организационната структура и реално възложените функции?
Допустимо ли е чрез съдебно тълкуване да се създаде по-висок стандарт за доказване от предвидения в закона, с което се накърнява правото на работодателя да реализира дисциплинарната власт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
чл. 127 ал. 1 т. 4 КТ, чл. 187 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли изготвянето на съдебнопсихиатрична експертиза от държавна психиатрична болница административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за която държавата носи отговорност, или представлява частноправна дейност по чл. 49 ЗОДОВ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните. (По иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване незаконност и отмяна на уволнение)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
чл. 128 КТ, чл. 193 КТ, чл. 221 ал. 1 КТ, чл. 221 ал. 2 КТ, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 327 КТ, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 62 ал. 5 КТ, чл. 86 ЗЗД
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.