Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дали възнаграждението, което е договорено между страните по безсрочен договор за заем е възнаградителна лихва с периодичност на плащането, което е свързано с тригодишна давност на погасяване или е задължение, представляващо общо плащане, чието погасяване по договор е обвързано със заетата сума и петгодишна давност на погасяване при дължимост?

Дали уговореното в договора възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума по същността си представлява договорна лихва и попада ли в приложното поле на разпоредбата на чл. 111, б. в ЗЗД, уреждаща кратката погасителна давност?

Следва ли въззивният съд, постановил решение, с което е приел, че: вземането е възникнало при сключване на договора за заем - 14.03.2019 г., когато сумата е предадена на заемателя. Настоящият съдебен състав намира, че в случая началният момент на давността следва да се определи съобразно разписаното правило в разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, да съобрази фактите по делото и правните си изводи с постановеното в ТР №3/2023/21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС?

Дали решението на въззивния съд е в съответствие с точното прилагане на закона, считайки за напълно изяснено понятието периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД, относно плащането на договореното възнаграждение по договор за заем, което е с характеристики на лихва, но само за определяне на обема от пари, вещи, но изплащането му е едновременно с главницата (заемната сума), на части и с неопределена периодичност?