Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Допустим ли е разпит в качеството на свидетел на законен представител на малолетен в процеса? 2. Следва ли да бъдат изключени събраните по надлежен ред свидетелски показания от лице което е законен представител на малолетен в процеса? 3. Как следва да се ценят събраните в процеса свидетелски показания от лице което е законен представител на малолетен в процеса? 4. Събраните в процеса свидетелски показания от лице, което е законен представител на малолетен в процеса могат ли да се ценят като даване на обяснения на страната /чл. 176 ГПК/? Сочи се, че поставените въпроси се поставят по-реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4-1. Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения за тях? По този въпрос се сочи, че е поставен по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че обжалваното решение противоречи на решение №60112 от 01.12.2021 г. по т. д. №1221/2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во търговско отделение; Материалноправен въпрос: 5. Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател? Сочи се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а решението на БАС противоречи на решение №103 от 02.11.2020 г. по т. д. №2181/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во търговско отделение; 6. Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Трябва ли и как следва да се отчете изяснения в хода на делото времеви период, през който пострадалият ще търпи уврежданията ПТП и следва ли да се вземе предвид възрастта на пострадалия и отраженията от последиците от ПТП върху качеството на живот занапред? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68 г. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката? Сочи се, че поставените въпроси са по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №151/12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г., II т. о. на ВКС и решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013 г., I т. о. на ВКС; решение №103/ 09.11.2020 г. по т. д. №2546/2019 г., II т. о. на ВКС; 7. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий? Твърди се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с решение №124/11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г., II т. о. на ВКС; 8. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Следва ли в решението съдът задължително да посочва, че е отчетен лимита при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при определяне на справедливото обезщетение? Следва ли съда задължително да посочи към кой момент определя обезщетението? Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит? Твърди се, че поставените въпроси са по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са разрешени в противоречие с решение №27/15.04.2015г. по т. д. №457/2014 г., II т. о. на ВКС и с решение №28/09.04.2014г. по т. д. №1948/2013г., II т. о. на ВКС; 9. Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? Сочи се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с решение №184/08.11.2011 г. по т. д. №217/2011 г., II т. о. на ВКС; 10. Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и с установения лимит и занижаването им, представлява ли нарушаване на изискването на справедливост? Твърди се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с: решение №28/09.04.2014г. по т. д. №1948/2013 г., II т. о. на ВКС, решение №23/25.03.2014 г. по т. д. №1154/2013г., II т. о. на ВКС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

дали писмото от 28.09.2015 г. на Регионалната дирекция по горите-Л., въз основа на което са изготвени двете съдебно- технически експертизи, има характер на официален документ, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ГПК и може ли въз основа на него да се формират изводи, относими към спорните по делото факти. Поддържа се, че от споменатия документ не се установява дали е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, както и че „поставените подписи не могат да бъдат свързани с конкретни лица, с оглед установяване на тяхното длъжностно качество“ [sic], като въпреки тези явни пропуски при изготвяне на процесното писмо, както първоинстанционният, така и въззивният съд са го обсъждали и данните от него са формирани изводи, относно спорните факти. Поддържа се, че при липсата на реквизити, които да установят, че се касае за официален документ, съдът не е следвало да формира своите изводи, въз основа на това писмо, както и че пропускът на въззивния съд да отговори на оплакването във въззивната жалба че писмото на РДГ-Л. от 28.09.2015г. няма характер на официален документ, представлява съществено процесуално нарушение. Както в самата касационна жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следният въпрос, с който е обоснован достъпът до касация, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно: налице ли е съществено процесуално нарушение в случаите, при които съдът не е обсъдил и не се е произнесъл с въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Твърди се, че този въпрос е разрешен в отклонение от практиката на ВКС, обективирана в решение №15/30.01.2015г. по гр. д.№4604/2014 г., ІV г. о., Г. К. на ВКС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от значение за изхода на спора по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение и включен в предмета на спора, който да е обусловил правните изводи на съда и произнасянето по който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването щ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид промените, настъпили в законодателството и обществените условия. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество, с позоваване на чл. 57 от Финансовия регламент на ЕС /Регламент №966/2012/, който предвижда задължение на оценителите при получаване на проект за оценка да декларират липсата на конфликт на интереси, каквото реципрочно задължение за уведомяване на Националната агенция е установено и за кандидатите-координатори и потенциални бенефициери, които при изпълнението на проекта, следва да адресират сигнал до агенцията, когато фактите и обстоятелствата, сочещи наличието на такъв конфликт са новооткрити или новоузнати. Подробно са изложени приетите за установени от съда обстоятелства, въз основа на които той е приел наличието на такъв конфликт, по смисъла на чл. 57, пар. 2 от Регламента, и които сочат отношенията между бенефициера по проекта „Юръпиън Стратеджик Партнършип лтд, респ. неговия управител и мажоритарен собственик на капитала Д. К. и физическото лице- негов оценител. Заявено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, както и за присъждане на направените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените с отговора доказателства за действителното му уговаряне и заплащане.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

във връзка с въведените от него възражения, както и че не са налице основанията по чл. 281 ГПК за неговата отмяна. Изложено е, че противно на твърдението на застрахователя присъденото в полза на ищцата обезщетение не само че не е завишено, а обратно – същото е определено в занижен размер, който не е съобразен с характера и степента на действително претърпените от нея вреди, както и с икономическата конюнктура в страната и не отговаря на материалното и социално положение на пострадалия, неговата социална ангажираност и отношенията на силна привързаност между него и ищцата. Наведени са и доводи в посока на увеличаване размера на обезщетението, които по същество са свързани с касационната жалба на ищцата срещу въззивното решение в отхвърлителната му част. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника-застраховател.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Когато съсобственик допусне друг съсобственик да строи в имота за себе си, макар и без изрично учредено право на строеж, а след това не попречи в продължение на десет години на владението на сградата, може ли същата да бъде придобита по давност?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства; да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело №1/2009 г., ОСГТК/.