чл. 287 ал. 1 ГПК

с наведените от ответника възражения за нищожност на неустоечните клаузи, в качеството му на банка - гарант по валутното правоотношение, което касаторът счита за неправилно, противоречащо на материалния закон и необосновано. Твърди се, че банката, именно в изпълнение на правата и задълженията си на гарант е изложила своите съображения пред съда по отношение на неустоечните клаузи в договорите, въз основа на които са издадени и самите банкови гаранции. Застъпената теза от банката е закрепена и дадена в Тълкувателно решение №1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Като подробно възпроизвежда застъпените в посоченото тълкувателно решение на ВКС тези досежно функциите на неустойката и правомощията на съда по преценка действителността на същата, и като цитира допълнителна практика на ВКС в така възприетите насоки, касаторът сочи, че в настоящото производство банката - гарант не е оспорвала действителността на неустойката като прекомерна, а като противоречаща на добрите нрави, но видно и от двете решения на инстанциите по съществото на спора, тези възражения не са обсъдени от съда нито в първа инстанция, нито във въззивна.