чл. 287 ал. 1 ГПК

Когато страните по сделката при сключване на същата се колебаят дали същата а е дарение или покупко-продажба, не е ли основание да се приеме, че е налице нищожност на покупко-продажбата поради неплащане на цена?
Когато се докаже, че трети лица са дали някаква сума пари, но не като цена на недвижим имот и не саги предстовили от името и за сметка на бъдещ купувач на недвижим имот, следва ли да се възприеме, че е налице платена цена по договор за покупко-продажба от купувача по сделката?
Доколкото се доказва, че ищцата е пострадала от престъпление от общ характер -измама във връзка с покупо-продажба на имот, предмет на гражданско дело, това има ли съответно значение за делото, имайки предвид, че се доказва, че купувачът не е заплатил цената на недвижимия имот?
Когато нотариален акт обективира в себе си неверни данни, с оглед липсата на заплащане на цена, това не води ли до нищожност на нотариалния акт и до нищожност на сделката?
Когато са налице доказателства, които установяват нищожност на нотариалния акт следва ли задължително да се обсъди наличието/липсата на нищожност на акта от въззивния съд?
Длъжен ли е съдът служебно да изследва нищожността на сделката и действителната воля на страните, съобразно Тълкувателно решение №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, когато са налице данни за липса на съгласие и противоречия относно плащането на цената?
Представлява ли плащане на продажна цена по чл. 183 ЗЗД предоставянето на суми в неопределено време и размери от лица, които едновременно са теглили пенсията на продавача и са се разпореждали със средствата й?
Допустимо ли е нотариус да влияе върху избора на страните, като ги насочва от дарение към продажба и следва ли съдът да приеме това за свободно волеизявление на възрастна и болна страна?
Нарушава ли принципа на единност на тайното съвещание фактът, че един от съдиите е подписал съдебния акт с електронен подпис два дни след останалите членове на състава?
Следва ли гражданският съд да обсъди данни от висящо досъдебно производство за измама, когато ищцата е конституирана като пострадала и обстоятелствата са относими към действителността на сделката?
Длъжен ли е съдът да обсъди достоверността на свидетел, когато е установено, че той е в контакт и ползва услугите на адвоката на ответника?
Следва ли да се приеме дискриминация по признак възраст и лично положение при нотариална услуга, когато на възрастна и болна жена не е осигурена реална защита на волята й?
Допустимо ли е съдът да приеме за доказано плащане на продажна цена само въз основа на вписването „Сумата е получена предварително“ в нотариалния акт, без писмени доказателства за начина, времето и лицето, от което е получена?