Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

№******г. по гр. д. №******г. на ВКС, 1 г. о.). Твърди се и непроизнасяне по искането на дружеството за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради „разминаване постановките по решение №175 от 18.12.2019 г. по гр. д. №4660/2018 г. на ВКС, 1 г. о. с конкретно установените по делото обстоятелства. Иска се извършване и на преценка за наличие на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, която разпоредба се прилага служебно от съда.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„От кой момент започва да тече погасителна давност за вземането, предмет на образуваните изпълнителни дела, когато взискателят не е поискал изършването на изпълнителни действия в продължение на две и повече години от образуването на изпълнителното дело или от извършването на последното изпълнително действие. Отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г. има ли обратно действие. Според касатора въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС №4/1986 г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост; 2. Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията – обезценяването на лева и нарастването на цените. Въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС.