чл. 52 ЗЗД

Правилно ли Апелативен съд - Пловдив в оспорения съдебен акт е отхвърлил наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице?
Не е ли погрешно възприятието на въззивния съд в мотивите, че „В случая става дума за реакция в конкретната обстановка на пешеходец - дете по смисъла на закона, което е уязвим участник в движението, като противоправното поведение на водача на мотоциклета, за което е признат за виновен, се изразява именно в нарушаването на задължението му да бъде внимателен и предпазлив към такива пешеходци. Касае се за момиче в тинейджърска възраст, което на пръв поглед не прилича на дете и не може да бъде възприето като такова от водача на ППС.“?
При безспорно прието от съда нарушаване на чл. 108 ЗдвП от пострадалото лице, който задължава пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно /ал. 1/, а когато такива няма или е невъзможно използването им /каквато е установената по делото обстановка/ - да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на ППС, по възможност най-близо до лявата му граница /ал. 2/, не е ли редно да бъде отчетено наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, с оглед цитираното вече ППВС?
Правилно ли при наличие на безспорно прието от съда наличие на нарушение от страна на пострадалото лице на правилата на ЗДвП съдът е приел, че липсва причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и неправомерното поведение на пострадалата?
Длъжен ли е бил съдът да обсъди приетото по делото заключение по изготвената авто-техническа експертиза и от мястото, на което безспорно се установи със свидетелски показания, че се е намирала С., става ясно, че А. Т. не е можел да реагира и да избегне удара, т. е. същият и при най- голяма съобразителност от негова страна и внимание, не би могъл да избегне удара, поради което се приема, че същият е бил неизбежен, като основната вина за това е на С., която се е движила в обратна на посоката на движение и е реагирала неадекватно, тръгвайки към средата на пътното платно, където се е движел мотоциклетиста, поради което сме поискали и отчитане на 70 % съпричиняване от страна на пострадалата?
Длъжен ли е бил съдът да отчете, че макар и непълнолетна, пострадалата е във възраст близка до пълнолетие, като тийнейджърите в никакъв случай, не могат да бъдат възприети като малки деца, на пръв поглед?
Правилно ли съдът е определил в съдебния акт размер, като се вземе предвид краткия период на възстановяване, без последващи усложнения, както и без пострадалата да е търпяла други негативни вреди, тъй като същата се е възстановила в рамките на периода на обявената ковид пандемия, в която цялото общество беше ограничено в дейностите си и конкретно същата е била на онлайн обучение от вкъщи, както и останалите й съученици? Не трябва ли да се отчете, че същата има повече извинени отсъствия, заради лечение от дерматит, за сметка на възстановяването от получената вследствие на ПТП травма, при което липсват отсъствия, тъй като същата е учила онлайн, както и останалите ученици, като съдът погрешно приема, че нямало доказателства за липса на практика?