чл. 52 ЗЗД

да са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №404 от 13.07.2010 г. по гр. дело №907/2009 г. на ВКС, III г. о., определение №1264 от 12.11.2013 г. на ВКС по гр. дело №5023/2013 г. на ВКС, IV г. о.; определение №957/22.07.2015 г. по гр. дело №3020/2015 г. на ВКС, IV г. о., и определение №872/21.12.2016 г. по гр. дело №3200/2016 г. на ВКС III г. о.; 3. При определяне размера на обезщетението по справедливост при деликт - съгласно чл. 52 ЗЗД, следва ли да се изследва въпросът за реализираната от делинквента икономическа печалба от осъществено от него противоправно деяние, респективно следва ли подобно обстоятелство, когато е налице, да намери място като допълнителен критерий за определяне размера на обезвреда и по какъв начин, и 4. Институтът на деликтната отговорност, освен основната си обезщетителна функция, съдържа ли и превантивно-възпитателна такава, респективно как тази функция би била съотнесена към определяне размера на отговорността, която делинквента следва да понесе, както и към понятието за справедливост в контекста на нормата на чл. 52 ЗЗД. Обосновава последните два правни въпроса със значимостта им за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предвид развитието на технологичния процес и навлизането на информационните технологии в масова употреба, включително и за разпространяване на опозоряваща и невярна информация, превръщайки ги в източник на печалба за делинквента, която следва да съобрази като допълнителен критерий при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по аналогия съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА на използването й като такъв съгласно чл. 95, ал. 4 ЗАПСП и чл. 76а, ал. 3 ЗМГО.