чл. 52 ЗЗД

относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил за причиняване на смъртта на сина на ищците са разрешени със задължителна за гражданския съд сила - чл. 300 ГПК. С присъда по н. о. х. д. №307/2020 г. на Силистренския окръжен съд Д. Д. Е. е признат за виновен в това, че на 24.11.2018 г. в [населено място], област С., на кръстовището на [улица]с [улица]е нарушил правилата за движение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Р. Ш.. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на третото лице помагач и на ответника срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част - уважаването на исковете за суми от по 28 000лв. с възражения за занижен от първоинстанционния съд размер на приетото съпричиняване от 10% за настъпването на злополуката от сина на ищците. Съставът е отчел, че първоинстанционното решение не е обжалвано в отхвърлителната част от ищците, а ответникът - застраховател и деликвентът не са релевирали оплаквания за нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетенията от по 120 000 лв., преди прилагане на редукцията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Констатирал е, че оплакванията в жалбите са за несправедливо определен нисък процент на съпричиняващо поведение на пострадалото лице.