чл. 39 ал. 1 КРБ
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да постанови акта си след анализ на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност и на тази база да обоснове крайните си изводи?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства и за последиците от разпределение на тежестта на доказване?
Какъв е критерия за извършване на преценка дали се касае за оценъчни съждения или фактически твърдения и относно границите на правото на изразяване на свободно мнение. Възможно ли е да има клеветнически характер твърдение, основано на заявени от друго лице факти и противоправно ли е изразяването му в този случай? Счита ли се за фактическо твърдение реплика в чат сесия в платформата фейсбук?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени от страните?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изложи своите мотиви?
Дали свидетелските показания /когато са допустими като доказателствено средство/ са достатъчни, за да се приеме за доказан факт, за който не са ангажирани никакви други, включително насрещни доказателства?
Може ли въззивният съд да приеме за установено обстоятелство, без за него в рамките на спора да е въведен довод или защитно възражение от страните, нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба, съответно с отговор на въззивната жалба?
Как се разпределя доказателствената тежест между страните в процеса за фактите, за които всяка страна извлича за себе си изгодни правни последици и може ли въззивният съд да приеме за установено обстоятелство, за което по делото липсват доказателства?
Нарушен ли е критерият за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е мотивирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните?
Следва ли съдът да прецени всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, относими към обема на вредите?
Когато непозволеното увреждане се изразява в засягане на честта, достойнството и доброто име на физическо лице и се осъществява чрез публично заявени и разпространени думи и изрази, от значение ли са броят (интензитетът) на употребените думи и изрази за приложение на заложения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост?
Следва ли съдът да определи паричния еквивалент на неимущественото увреждане, изхождайки от конкретните обществено-икономически условия в страната, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането?
При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД подлежат ли на обезщетение всички неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?
При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, следва ли съдът да обсъди установените по делото обстоятелства с вредоносен характер и предвид особеностите на всяко едно от тях, да прецени конкретния вредоносен ефект върху личността, общественото положение и здравето на ищеца?
При иск с правно основание чл. 45 ЗЗД изключва ли се отговорността за деликт, ако вредата е предпоставена от съвкупното действие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?
Дали при насочване на публикация срещу обществено известно лице, по отношение на което обективно са завишени изискванията за почтеност, следва да се приеме, че естествено и логично е мненията или квалификациите за лицето да засегнат в по-голяма степен личния му живот, с оглед на което да се извърши преценката на създадените неудобства и притеснения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Александър Цонев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какво представлява изразът: „В края на май 2022 г. Комисията за превенция и противодействие на корупцията към Народното събрание е изпратила две писма до изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) Р. С. с искане за обстойна проверка на присвоилите границата фирми „Е. 2011" и „И. Е.."- оценъчно съждение, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация? Какво представлява изразът: „Ние ще разтоварваме, бе посланието на трийсетина яки момчета, които са избутвали служителите на БАБХ на площадката за разтоварване на тежкотоварните камиони на „К. - А.". Формалният повод е наличието на решение на Върховния административен съд (ВАС) за връщането на „Е." на пункта, "оценъчно съждение с негативен подтекст, лично мнение или изнасяне на клеветнически факти и информация? Представлява ли изразът: „Фалшиви пълномощни и 200 служители. С отстраняването на батките и адвокатите на босовете от пункта обаче сагата не е приключила." приписване на престъпление? Какво представлява изразът: „Всеки втори лимон е влизал с пестициди. 50% от лимоните и 12%-15% от пиперите, които постъпват на К.- А. от Република Турция в настоящите дни, се връщат поради завишеното количество пестициди, става ясно от данните на БАБХ" - съобщаване на факти или изразяване на мнение? Какво представлява изразът: „По този начин, империята от свързаните с Т., А. и К. дружества наброява поне 53 такива. Връзките на гореспоменатите дружества с Т., А., съпругата на К., а също така с представителите на бившата групировка С. и действащата ПП „Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) на експремиера Б. Б. са най-подробно описани от „Капитал" и BIRD.bg." - съобщаване на факти, изнасяне на информация или изразяване на мнението на автора? В случай че бъде прието, че цитираните по-горе изказвания имат качеството на изразено мнение или съждение, то в такъв случай следва ли в решението си въззивният съд да направи преценка дали те обективно нанасят обида или изнасят клеветнически твърдения за адресата? Противоправни ли са изказванията, направени под формата на съждения или мнения, които обективно изнасят клеветническа информация за адресата? Такива ли са процесните изказвания? Когато клеветническият израз е част от едно по-обширно изявление, следва ли да се преценява с оглед контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло? Налице ли е противоправно деяние при използването на внушения и позорни и клеветнически твърдения? Съдържат ли процесните изказвания внушения, позорящи твърдения и нападки? Докъде се простира и премината ли е границата на правото на свободно изразяване на мнение? Било ли е упражнено превратно правото по чл. 39, ал. 1 Конституцията на Република България от страна на автора на статията, посредством използването на посочените по-горе изказвания? Трябва ли да се прави разлика между съобщаване на факти, даване на оценки и изразяване на мнения от една страна и обиди към конкретната личност от друга? Съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице и/или приписването на престъпление представляват ли клевета и дали са достатъчни да ангажират отговорността на интервюирания? В обжалваното решение направена ли е преценка на конкретните обстоятелства от съда с оглед установяване дали в случая има баланс между конституционно защитените ценности - свободата на словото и доброто име на гражданите и ако да, правилна ли е била тя? Как се определя границата на допустимия критичен анализ в журналистическо произведение? В каква степен е допустимо да се използват журналистически похвати като преувеличение и засилване? Длъжен ли е въззивният съд да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква част представлява оценка, съответно дали фактите са неверни и позорни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 КРБ? Следва ли въззивният съд да обсъди, респ. да мотивира приемането и/или отхвърлянето на всеки конкретен довод на страните, ако вследствие на въззивната оценка се променя изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди при постановяване на решението си всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им? Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли при преценка противоправността на определено изказване същото да се разглежда в цялост и с оглед общия контекст и смисъл или всеки отделен израз следва да се разгледа поотделно и следва ли да се оценява общия смисъл на изказването при определянето му като клеветническо и/или обидно?
Възможно ли е ако обиди и клевети се съдържат в отделни изрази, същите да не са противоправни в случай, че се разгледат като част от цялото изявление?
Когато конкретен израз е част от едно по-обширно изявление, може ли да бъде изваждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане?
Прякото или преносно значение на използван израз са водещи при определяне на неговата противоправност и зависи ли противоправността на определено изявление от това дали конкретни изрази се използват в политическата реторика или преценката зависи от обективни критерии и обикновеното граматическо и логическо тълкуване на същите изрази?
При преценка за противоправност на даден израз следва ли да се прилага обективен критерий и има ли значение дали обидите са използвани в контекст на коментирани събития и противоправни ли са изрази които са обективно обидни в случай, че същите са изказани по повод конкретно коментирани събития?
Трябва ли да се изследва дали оценъчни съждения почиват на верни факти и противоправно ли е изказване на мнение, ако почива на неверни факти, съответно длъжен ли е въззивният съд да анализира верността на фактическите основания в подкрепа на оценъчните съждения и ако верността не е установена да постанови осъдителен диспозитив като санкция за злоупотреба със свобода на словото?
Каква е разликата между изказване на мнение и твърдение за факт и представлява ли оценъчно съждение изказано конкретно твърдение, което включва факт от обективната действителност?
Поражат ли отговорност негативни оценки за определена личност, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие, ако засягат достойнството на личността; какъв е балансът между осигуряването на гарантираните права по чл. 39, ал. 1 и чл. 41 Конституцията на Република България и основанията за тяхното ограничаване, произтичащи от забраната за накърняване на доброто име и правото на лична чест, достойнство и добро име, както и забраната за злоупотреба с право съобразно чл. 57, ал. 2 Конституцията на Република България и как се решава конфликта между гарантираната свобода на мнение по обществени въпроси и правото на всеки гражданин, включително заетия с обществена и политическа дейност, да брани доброто си име?
Длъжен ли е съдът в мотивите си да разграничи за всеки конкретен израз да разграничи кои са твърдения за факти и кои представляват оценка и да посочи дали са верни и позорят адресата. Какво значение за правото на обезщетение има обстоятелството, че извършителят и пострадалият са политици, а унизителният за адресата израз е използван във връзка с политическата и обществената му дейност?
При преценка на противоправността на изявление налице ли е разлика между личността на засегнатия и качеството му на политик?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните?
При вътрешно противоречие с мотивите опорочено ли е съдебното решение и какъв е порокът на съдебния акт. Налице ли е мотивирано решение в случаите когато съдът се произнася в съответствие с практиката на ВКС по определен въпрос теоретично в една част от мотивите, а в друга част при анализ на конкретна правна обстановка, предприема подход противоположен на решенията на ВКС и собственото си теоретично изложение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
По какъв начин следва да се определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и какви са критериите за това?
Освен на официални източници на информация, може ли журналистът да се позове само на неофициални източници за публикуването на материал?
В какво се изразява проверката за достоверност на получените данни от неофициални източници за публикуването на материал?
Следва ли съдът да съобрази във всеки конкретен случай доколко изпълнимо, във възможностите на журналиста и доколко затрудняващо и забавящо във времето е публикуването на новина и проверяването на събраните от неофициални източници данни чрез изискване на потвърждение от източниците?
Ангажирането на отговорността на журналист за: стила и начина на изразяване в публикуван материал; за времето на публикуването му; за неснабдяването с информация от източниците; за изразени мнения и оценъчни съждения – представлява ли цензура, намеса в работата на журналистите и ограничаване на правата по чл. 39, ал. 1, чл. 40 и 41 Конституцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дали при статия с невярно и позорящо /клеветническо/ съдържание, в която авторът/издателят не се е позовал изрично на публикувана по-рано статия на друг автор/издател, издателят носи отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали изразяването на негативно мнение на съда относно страна по делото, в мотивите на въззивното решение, поставя под съмнение безпристрастността на съда и в този случай представлява ли съдебният състав независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС?
Дали изявлението на съда, обективирано в мотивите на съдебното решение, че една от страните няма как да няма връзка с определени престъпни обстоятелства, поставя под съмнение безпристрастността на съда и в този случай представлява ли съдебният състав независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС?
Каква е доказателствената сила на докладите на Европейската комисия - Европейската служба за борба с измамите по смисъла на чл. 9, пар. 2 от Регламент (ЕО) №1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г., относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), в рамките на гражданското производство, когато тези доклади не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК?
Допустимо ли е съдебно решение да се основава на свидетелски показания, събрани в друго производство, в т. ч. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи и др.?
Следва ли публичните личности да имат по-голям праг на търпимост към отправената по техен адрес критика и осъществяване наблюдение над действията им?
Може ли изводите на въззивния съд при определяне обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, да бъдат базирани на предположения, а не на реално доказани факти?
Основание ли е да се намали определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение, обстоятелството, че клеветническите твърдения възпроизвеждат информация, споделена на деликвента от трето лице?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните във връзка с решаване на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
чл. 10 КЗПЧОС, чл. 103 ал. 1 ЗЗД, чл. 124 ал. 5 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 39 ал. 1 КРБ, чл. 39 КРБ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД, чл. 6 КЗПЧОС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали при статия с невярно и позорящо /клеветническо/ съдържание, в която авторът/издателят не се е позовал изрично на публикувана по-рано статия на друг автор/издател, издателят носи отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Правилно ли е приложен материалният закон, ако нарушение, което е посочено в хипотезите на чл. 190 КТ, бъде квалифицирано от съда като различно от тежко нарушение на трудовата дисциплина, което обосновава налагането на дисциплинарно наказание уволнение?
Следва ли при преценката дали наложеното дисциплинарно наказание е съразмерно на извършеното дисциплинарно нарушение съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 КТ да се отчита обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?
Длъжен ли е съдът, при преценка дали наложеното дисциплинарно наказание съответства на извършеното дисциплинарно нарушение, да обсъди всички критерии по чл. 189. ал. 1 КТ и да извърши преценката, отдавайки едно и също значение на всички критерии при определяне на вида на дисциплинарното наказание, без нито един от тях да има предимство пред другите?
Длъжен ли е съдът да съобрази всички доводи на страните и да разгледа всички представени доказателства?
Има ли възможност и следва ли съдът да се произнесе по правни и фактически основания за незаконосъобразност на уволнение, каквито не са въведени от ищеца с исковата молба, при предявен иск по чл. 344. ал. 1, т. 1 КТ?
Изявленията в социални мрежи, блогове и друг вид онлайн канали, които са общодостъпни за неограничен кръг лица, представляват ли публични изявления и ако да - то длъжен ли е работодателят да събира доказателства до какъв брой лица са достигнали тези публични изявления и в каква степен тези изявления са възприети правилно от всички лица?
Когато в съдебното производство е безспорно установено, че служителят е злепоставил работодателя пред трети лица, допустимо ли е съдът да променя дадената от работодателя правна квалификация на извършеното нарушение (злоупотреба с доверието на работодателя), при условие че такова злепоставяне се приема в трайната практика на ВКС като злоупотреба с доверието на работодателя?
В случай на установено тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ следва ли съдът, при извършването на преценка за съответствие между дисциплинарно нарушение и тежестта на наложеното наказание, да изследва тежестта на нарушението (при условие, че законът в чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ вече е квалифицирал нарушението като „тежко") или само другите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ (обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника или служителя)?
Налице ли е съставът на „злоупотреба с доверие, който е изрично предвиден като основание за налагане на наказание дисциплинарно уволнение съгласно чл. 190. ал. 1, т. 4 КТ, когато е безспорно доказано, че действията на служителя представляват „уронване на доброто име на работодателя" и че служителят е злепоставил работодателя с действията си пред трети за работодателя лица, каквито са другите служители на работодателя, учениците, обучаващи се в училището, което е работодател на въпросния служител, и техните родители, и е компрометирал оказаното му доверие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
чл. 188 т. 3 КТ, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 190 ал. 1 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 4 КТ, чл. 190 КТ, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 39 ал. 1 КРБ, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
от №******г. по гр. д. №1960/2019 г. на ВКС, решение №209/27.09.2013 г. по гр. д. №1747/2013 г. на ВКС, решение №86/29.01.2010 г. по гр. д. №92/2009 г. на ВКС, решение №264/21.10.2013 г. по гр. д. №2161/2013 г. на ВКС, решение №404/13.07.2010 г. по гр. д. №907/2009 г. на ВКС, решение №85/23.03.2012 г. по гр. д. №1486/2011 г. на ВКС, решение №891/07.06.2002 г. по гр. д. №183/2002 г. на ВКС, решение №73/05.02.2024 г. по гр. д. №679/2023 г. на ВКС, решение №439/20.01.2016 г. по гр. д. №2773/2015 г. на ВКС, решение №187/23.10.2019 г. по гр. д. №1738/2018 г. на ВКС, решение №7/04.07.1996 г. по к. д. №1/1996 г. на КС на РБ, решение №15/28.09.1993 г. по к. д. №17/1993 г. и решение №20/14.07.1998 г. по к. д. №16/1998 г. на КС на РБ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
- Дали въззивният съд е длъжен да посочи кои конкретно изрази с негативно, спрямо засегнатото лице, съдържание представляват твърдения за злепоставящи факти и кои са оценки на факти?
- Когато в публикация се възпроизвежда информация от друг източник, трябва ли в мотивите си съдът да направи разграничение кои факти са възпроизведени и кои са твърдения на автора?
- Кога се касае за свободно упражняване на правото на публично разпространение на информация и изразяване на мнение, което е правомерно, и кога е необходима съдебна намеса за ограничаването му?
- Какви са критериите за отграничаване на добросъвестното упражняване на правото на свободно разпространение на информация и свободно изразяване на мнение от противоправното?
- Дали сигнал до държавни органи представлява достоверна информация и дали авторът му носи деликтна отговорност?
- Дали управителят на ООД с частен капитал е публична личност?
- Кои са отличителните белези на клеветническите, опозоряващите и обидните изявления?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.