Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли при преценка противоправността на определено изказване същото да се разглежда в цялост и с оглед общия контекст и смисъл или всеки отделен израз следва да се разгледа поотделно и следва ли да се оценява общия смисъл на изказването при определянето му като клеветническо и/или обидно?

Възможно ли е ако обиди и клевети се съдържат в отделни изрази, същите да не са противоправни в случай, че се разгледат като част от цялото изявление?

Когато конкретен израз е част от едно по-обширно изявление, може ли да бъде изваждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане?

Прякото или преносно значение на използван израз са водещи при определяне на неговата противоправност и зависи ли противоправността на определено изявление от това дали конкретни изрази се използват в политическата реторика или преценката зависи от обективни критерии и обикновеното граматическо и логическо тълкуване на същите изрази?

При преценка за противоправност на даден израз следва ли да се прилага обективен критерий и има ли значение дали обидите са използвани в контекст на коментирани събития и противоправни ли са изрази които са обективно обидни в случай, че същите са изказани по повод конкретно коментирани събития?

Трябва ли да се изследва дали оценъчни съждения почиват на верни факти и противоправно ли е изказване на мнение, ако почива на неверни факти, съответно длъжен ли е въззивният съд да анализира верността на фактическите основания в подкрепа на оценъчните съждения и ако верността не е установена да постанови осъдителен диспозитив като санкция за злоупотреба със свобода на словото?

Каква е разликата между изказване на мнение и твърдение за факт и представлява ли оценъчно съждение изказано конкретно твърдение, което включва факт от обективната действителност?

Поражат ли отговорност негативни оценки за определена личност, когато името му се коментира във връзка с неговата дейност или занятие, ако засягат достойнството на личността; какъв е балансът между осигуряването на гарантираните права по чл. 39, ал. 1 и чл. 41 Конституцията на Република България и основанията за тяхното ограничаване, произтичащи от забраната за накърняване на доброто име и правото на лична чест, достойнство и добро име, както и забраната за злоупотреба с право съобразно чл. 57, ал. 2 Конституцията на Република България и как се решава конфликта между гарантираната свобода на мнение по обществени въпроси и правото на всеки гражданин, включително заетия с обществена и политическа дейност, да брани доброто си име?

Длъжен ли е съдът в мотивите си да разграничи за всеки конкретен израз да разграничи кои са твърдения за факти и кои представляват оценка и да посочи дали са верни и позорят адресата. Какво значение за правото на обезщетение има обстоятелството, че извършителят и пострадалият са политици, а унизителният за адресата израз е използван във връзка с политическата и обществената му дейност?

При преценка на противоправността на изявление налице ли е разлика между личността на засегнатия и качеството му на политик?

Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните?

При вътрешно противоречие с мотивите опорочено ли е съдебното решение и какъв е порокът на съдебния акт. Налице ли е мотивирано решение в случаите когато съдът се произнася в съответствие с практиката на ВКС по определен въпрос теоретично в една част от мотивите, а в друга част при анализ на конкретна правна обстановка, предприема подход противоположен на решенията на ВКС и собственото си теоретично изложение?