За предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
За задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта.
За определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД
За определяне съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а за останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За приложението на чл. 52 ЗЗД, за проверка на съответствието му с разясненията, дадени в т. ІІ от ППВС №4/1968 г., където е прието, че понятието “справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на причинена смърт на близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.