чл. 51 ал. 2 ЗЗД

1. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши собствена цялостна преценка на доказателствата по делото – поотделно и в съвкупност и да установи всички правнорелевантнп факти, които да обсъди с оглед приложението на конкретна материалноправна разпоредба – чл. 52 ЗЗД?“, 2. „До кой момент може да бъде заявено надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство и може ли това възражение да бъде направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба?“; 3. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?“, за които твърди, че е разрешени в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г., на ОСГТК на ВКС и 4. „Когато ищецът претендира обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, следва ли от същото да се приспада полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с в решение №208 от 12.05.2020 г. по гр. д. №4494/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение №77 от 13.04.2018 г. по гр. д. №2735/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение №227/25.10.2016 г. по гр. д. №1405/2016 г. на ВКС, IV г. о.