чл. 51 ал. 2 ЗЗД

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, оплаквания и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по делото?
Може ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът само декларативно да изброи кои критерии е приложил, без да е обсъдил и преценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?
Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и степента на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението?
Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост?
Следва ли съдът да приложи установените с ППВС №4/68 г. общи и специални за конкретния случай критерии при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?
Във връзка с приложението на установените в ППВС №4/68 г. критерии, длъжен ли е въззивният съд да съобрази съдебната практика по сходни казуси когато присъжда обезщетение в по-висок от обичайния размер?
До какъв порок на съдебния акт води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхващащо грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, при прилагане на правила от неюридически характер – на формалната логика или на емпиричното и научно-теоретично знание?
Какви факти и обстоятелства следва да съобрази въззивният съд при преценката дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?
При определяне степента на съпричиняването длъжен ли е въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да установи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите?
Следва ли определеният размер на обезщетението от въззивния съд да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП?
Към кой момент съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане?
Задължителни ли са за гражданския съд констатациите на присъдата по въпроса за съпричиняването?