чл. 432 ал. 1 КЗ
Пряк иск на увреденото лице
Чл. 432. (1) Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл. 380.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивното решение във връзка с изпълнение правомощието на въззивния съд да следи служебно за редовността на исковата молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка броят и тежестта на нарушенията на делинквента и тези на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 137а ЗДвП, чл. 201 ГПК, чл. 213 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 80 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?
При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?
При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина на извършване на деликта?
Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?
Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?
Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?
Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?
Когато въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?
Обвързан ли е съдът от социалния доклад и показанията на свидетелите или заедно с установените факти по делото ги преценява по свое вътрешно убеждение?
Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?
Следва ли съдът при определяне на дължимия размер на адвокатско възнаграждение да направи преценка за съответствието на размера на сумите с критериите, посочени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 и следва ли да вземе предвид обстоятелства като броя съдебни заседания по делото, обема на доказателствения материал и др.?
Когато въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Дължи ли произнасяне съдът по всички оплаквания, направени в жалбата?
Дължи ли съдът произнасяне по отношение на направени разноски, за които е повдигнат спор досежно размера им?
Следва ли въззивният съд да се мотивира досежно изводите си за дължимите разноски за представителство пред първата инстанция или препращането към съдебния акт на първоинстанционния съд е достатъчно?
Обвързан ли е съдът с минимално установения съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. на ВАС размер?
Следва ли съдът да приложи разпоредбите на Наредба 1/09.07.2004 г. на ВАС, определяща минималните адвокатски възнаграждения при отчитане на зададените с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 критерии, ако така определеният размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото и други обстоятелства, относими към определяне на този размер?
Следва ли съдът при релевирано оплакване досежно размера на адвокатското възнаграждение да направи преценка за съответствието на размера на сумите с критериите, посочени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, като се вземат предвид броя съдебни заседания по делото, обема на доказателствения материал и др.?
Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във възивната жалба оплаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 370 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 633 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, твърденията, доводите и възраженията на страните, както и правните съображения, въз основа на които съдът приема иска за неимуществени вреди за (не)доказан до претендирания размер?
Кои са утвърдените принципи и водещи положения в съдебната практика по дела с предмет осъдителни искове за неимуществени вреди от деликт, които следва да бъдат съблюдавани с оглед конкретиката на случая и които следва да послужат при обосноваване волята на решаващия съд, когато прилага принципа за справедливост?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Каква е доказателствената сила на постановленията на прокуратурата и събраните в досъдебното производство доказателства (свидетелски показания) при реализиране на отговорността на застрахователя по реда на чл. 432 КЗ?
Каква е доказателствената сила на актовете, постановени от органите на прокуратура и досъдебното производство по приложеното наказателно дело, във връзка с механизма на ПТП и доколко гражданският съдът би могъл да основе на тях извода си по чл. 45 ЗЗД и за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по чл. 432 КЗ?
Допустимо ли е в гражданския процес по реализиране на отговорността на застрахователя да бъдат обсъждани доказателства, събрани в досъдебното производство, водено срещу причинителя на увреждането?
Може ли съдът да ангажира отговорността на водача на МПС при обстоятелства, като възприемане на възникнала опасност на пътното платно и ненавременни реакции на водача?
Следвала ли съдът при определяне на механизма на настъпване на ПТП и на вината на водача да се съобрази с нормата на чл. 20 ЗДвП?
Обуславя ли освобождаването на водача на МПС от вмененото му с нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължение, когато не е възприел движещото се с постоянна скорост от 22 км/ч превозно средство, представляващо каруца с кон, което се е приближавало към кръстовище?
При какви условия съдът следва да приеме, че е налице вина на водача на МПС, ако същият не е предприел спиране, въпреки налична неограничена видимост към коня с каруцата от разстояние от 28, 20 м. преди достигане до кръстовището?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Във връзка с предявен иск за неимуществени вреди от деликт – установяването на ново травматично увреждане /в рамките на производството пред първата инстанция по назначена от съда СМЕ/ представлява ли изменение на иска по основание и следва ли това обстоятелство да бъде изследвано и оценено от съда при постановяване на акта, включително и от въззивната инстанция, въпреки възражение в тази насока?
С увеличаването на иска прави ли се изменение на петитума на исковата молба?
Процесното установяване на фрактурата на шиен прешлен в производството пред първата инстанция съставлява ли добавяне на ново обстоятелство към първоначално заявените с ИМ телесни увреди, концентрирани в шийния отдел на гръбначния стълб?
При липсата на наведено оплакване и непредявяване на възражение относно допуснати от първата инстанция процесуални нарушения по отношение изменение на предявения иск, следи ли въззивният съд служебно за валидността и допустимостта на решението в тази насока?
Допустимо ли е съдът да аргументира решението си и да постанови правно разрешение на спора въз основа на изводи, които не се основават на доказани в хода на производството твърдения, като в резултат уважи непредявено, съответно недоказано възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в резултат на пропуснато лечение?
Като е разгледал непредявено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в резултат на пропуснато лечение в полза на ответника, въззивният съд постановил ли е решение, с което е нарушил правилата за разпределение на доказателствената тежест?
С определянето на отделни суми за всяко едно телесно увреждане и последващото им сумиране изпълнено ли е условието за извършването на комплексна оценка на всички установени по делото релевантни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към приложението на чл. 52 ЗЗД и не води ли това до нарушение на принципа на справедливостта?
При изключване на установената в хода на производството пред първата инстанция фрактура от съвкупността увреждания в резултат на ПТП, но същевременно с това с отчитането на хронифицирания резултат от уврежданията / получената кифоза/ оценя ли се в цялост степента, интензитета и обема на болките и страданията от получените травматични увреждания? Или казано по друг начин може ли при изследване критериите за приложението на чл. 52 ЗЗД да се направи оценка на последиците от основно травматично увреждане без самото то да бъде оценено като се вземе предвид, че за основното травматично увреждане не е присъждано обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Обвързан ли е съдът, разглеждащ иск за остатъка от вземането след уважен частичен иск, от вече установения със сила на пресъдено нещо „справедлив размер“ на обезщетението за неимуществени вреди, при липса на нови обстоятелства (ексцес)? Може ли съдът да приеме, че лаконични мотиви във влязло в сила решение по първи частичен иск са равнозначни на необсъдени или нови обстоятелства, обуславящи нова преценка на справедливия размер на обезщетението? Допустим ли е инцидентен контрол върху силата на пресъдено нещо чрез повторна преценка на факти и правни изводи, установени с влязло в сила съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
С равни права ли са отглеждащите бащи, които не са биологични родители и биологичните родители, що се касае до размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на смърт, при все, че в хода на гражданския процес са установени критериите, заложени в Постановление №5/24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, тълкуващо и разширяващо Постановление №4/25./. 1961 г., и ТР №1/2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ОСНГТК?
Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, при прилагането му следва ли да се съобрази цялата доказателствена съвкупност по делото, както и за критериите за определяне на социално-икономическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, относими към същото?
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт, всички относими критерии за определяне на дължимите обезщетения за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.