чл. 137а ЗДвП

Направеното от съда непълно, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен фактически и правен извод на съда – нисък размер на обезщетение и висок размер на съпричиняване, водещи до краен извод за ниска парична компенсация на вредите, представлява ли допуснато от съда процесуално нарушение? Следва ли да се съобрази, че допуснатото от съда процесуално нарушение в този случай има като резултат и необоснованост на съдебния акт, доколкото направените при такова ценене на събраните доказателства изводи не са в съответствие с всички събрани доказателства, които ако бяха ценени в тяхната цялост и съвкупност, биха довели до други фактически и правни изводи?
Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение?
При какви процесуални и материалноправни предпоставки може да бъде отчетено допринасяне по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и как се определя степента му?
Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?
Какви са предпоставките за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с изследване и оценка на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпило ПТП? Определянето на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД обуславя ли се от анализ / поотделно и в неговата съвкупност/ на събрания по делото доказателствен материал за релевантния обективен принос или от преценка на избрани доказателства?
Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или предположения и при недоказана причинна връзка предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?
Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици?
Само по себе си установеното нарушение на установените правила за движение по пътищата /в случая евентуално неподаден сигнал с ръка за предприемане на маневра от велосипедист/, основание ли е да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение или е необходимо да е доказано допуснато нарушение в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и доказано поведение на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането?
За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведени с ППВС №4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди?
Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно параграф 27 ПЗР КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2021 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани за събития години преди това и след това? Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Общественото разбиране за справедливост пред последните три-четири години и конкретно през 2023 г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди?
Представлява ли размера на средната / минималната / работна заплата в Република България критерий от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с оглед характера / конкретно неимуществени вреди/ и териториалното покритие на полицата на територията на целия Европейския съюз, което изключва възможността обезщетението да може да се обвързва с минималната работна заплата в конкретна държава от ЕС, респ. в България? В случай на необходимост за обвързване на обезщетението с размер на средната/минималната работна заплата не следва ли да е необходимо съдът да анализира икономическата реалност като цяло на територията на Европейския съюз поради еднаквост на застрахователното покритие? В тази връзка представлява ли размерът на средната/минималната работна заплата изобщо един от критериите, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението по претенция за компенсация на неимуществени вреди от застраховката „Гражданка отговорност“ на автомобилистите, и ако е такъв може ли да се отчете размер на „средна брутна работна заплата пред липсата на яснота на този размер и фактът, че такъв не е нормативно установен, не е определен, а е определяем – критерий, който няма точни параметри може ли да бъде използван? При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при условията на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кои са критериите, които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и може ли размерът на обезщетение за морални вреди да се обоснове със съобразяване на размера на средната/минималната работна заплата към датата на ПТП -2022 г.? Прилагането на критерий икономически условия в страната за конкретна година, без да се сочат характеристиките и особености на тези условия и при игнориране лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, който е установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий от значение за правилното приложение на принципа на справедливост?