чл. 300 ГПК
Задължителна сила на присъда
Чл. 300. Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Представлява ли основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК на съдебния състав обстоятелството, че двама от членовете на съдебния състав са се произнесли по сходни съдебни спорове в СГС срещу Ж. и съдебния изпълнител, а третия член от възз. състав е участвал по дело в САС с пр. осн. чл. 389 ГПК по гр. д.№14831/2019 г. с постановен отказ от обезпечение по предявените искове по чл. 45 ЗЗД вр. чл. З ГПК?
Участието на съдия в предходно дело/в сл. съдия В. Б./ по което е взето становище по едни и същи доказателства, представени от ищцата А. Б. М. част от които са представени и по настоящето дело, съставлява ли основание за отвод и обуславя ли порок на обжалваемото решение, при наличие на предпоставките за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?, по които въпроси се реферира към определение №5 0189/24.11.2022 г. на 2 -ро ГО, ВКС; решение №50/29.04.2022 г на 1 -во ГО, ВКС по гр. д.№3559/2021 г.
Липсата на предявяване на Запис на заповед от 27.02.2007 г на плащане, каквото действие липсва, въпреки наличието на вл. в сила съдебен акт за задължително предявяване от 14.08.2007 г по гр. д.№3134/2007 г на СГС, съставлява ли злоупотреба с право по проведения Исков процес по Искова молба от 24.09.2007 г до СГС, по която е постановено Осъдителното Решение №746/244.02.2010 г по Непредявен Иск с пр. осн. чл. 538/ТЗ, с оглед укриването на обстоятелството, че в Запис на заповед е вписан издаден Изп. лист от 10.05.2007 г по гр. д.№9393/07 г, който е обезсилен от СГС и по делото е не е приложен Изп. лист, респ. съставлява ли злоупотреба с Изпълняемо право по изп. д.№711/2015 г от страна на т. нар. Взискателка, или подобна очевидна противоправност е незначителна и не обуславя основателност за овъзмездяване по реда на чл. 45 ЗЗД за Пострадалото Лице /Касатор?, по който въпрос се реферира към Решение №113/12.07.2017 г. на ВКС, 1-во ТО по т. д.№536/2015 г; Решение №35/14.04.2020 г на ВКС, 1-во ТО, по т. д.№574/2019 г.
Допустимо ли е прилагането на чл. 299 ГПК при разглеждане на деликтен иск по реда на чл. 45 ЗЗД вр. чл. 3 и чл. 358 ГПК за осъждане на страните, които са злоупотребили с права и чрез непозволени от закона действия с противоправен характер са извлекли имотни ползи без основание или действително невалидно възникнала СПН основана на престъпни обстоятелства се явява пречка за осъдителен диспозитив по реда на чл. 45 ЗЗД, както неправилно са приели СГС и САС в решенията по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши пълна, всеобхватна и ясна преценка на доказателствения материал, представен не само пред първоинстанционния, но и във въззивното производство, който не е преклудиран и нововъзникнал в хода на възз. производство, доказващ противоправност за ответниците или прилагането на разпоредбата на чл. 300 ГПК е пречка за осъдителен диспозитив по граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД?, по които се реферира към Решение №447/18.11.2011 г. по гр. д.№964/2010 г на 4-то ГО, ВКС; решение №63/17.07.2015 г. на ВКС, 2- ро ТО по т. д.№674/2014 г.
Налице ли е нарушение на императивната разпоредба на чл. 490 ГПК и забранителната по чл. 185б ЗЗД от ответника В. за придобиване на недвижим процесния имот чрез публична продан от 2017 г. в качеството на младши адвокат, укрито от съда в процеса на обжалване по чл. 435 ГПК, което действие е довело до апорт от 2002 г., чрез който процесния имот е придобит от работодателя на В. В. адв. Г., в която адвокатска кантора е получил информация за публична продан, и до колко тяхната свързаност по родствена линия и чрез съвместната им трудова дейност и взаимоотношения на работодател/служител обуславят свързаност, евентуална подставеност на участието на публична продан с цел неоснователно обогатяване, и дали подобно поведение се явява противоправно по см. на чл. 45 ЗЗД съобразно злоупотребата с правата и със служебно положение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 133 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 185 ЗЗД, чл. 214 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 244 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 285 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 3 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 336 ал. 1 ГПК, чл. 336 ГПК, чл. 358 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 389 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 435 ГПК, чл. 444 т. 7 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 490 ал. 1 ГПК, чл. 490 ГПК, чл. 538 ТЗ, чл. 60 ал. 6 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да реализира регресно вземане срещу застрахования за законна лихва за период, през който самият застраховател е бездействал и не е изпълнил доброволно задължението си към увреденото лице? От кой момент започва да тече погасителната давност на регресното вземане на застрахователя, когато то включва законна лихва за забава, начислена за период, значително предхождащ момента на плащането? Обвързва ли силата на мотивите по чл. 223, ал. 2 ГПК трето лице – помагач, когато участието му е било принудително по чл. 219 ГПК и без реална възможност да влияе на увеличаването на собствената си отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 110 ЗЗД, чл. 118 ЗЗД, чл. 219 ГПК, чл. 223 ал. 2 ГПК, чл. 223 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 336 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 84 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът да обсъди свидетелските показания съвкупно с другите доказателства по делото, като съобрази обстоятелствата за евентуалната заинтересованост на свидетелите?
Необходимо ли е пълно и главно доказване на изгодните факти, с които страната обосновава твърденията си за причинени неимуществени вреди, когато те са оспорени, и как съдът следва да изгради преценката си за доказаност на тези факти?
Кои обстоятелства е длъжен да съобрази съдът при определяне на обезщетение за неимуществени вреди и как следва да оцени тяхното значение за справедливия размер на обезщетението?
Кои са фактите, обуславящи размера на приноса в настъпването на вредите при допусната груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да има съответствие между определената от съда степен на съпричиняване и действителния принос на пострадалия?
При определяне на съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ следва ли съдът да съобрази съотношението между нарушението на работника и неизпълнението на задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вкл. задължението му за организация и контрол на работния процес?
Допустимо ли е съдът да определя висок процент съпричиняване при трудова злополука единствено въз основа на единично нарушение на вътрешна инструкция от страна на работника, без да извърши цялостна преценка на организацията на труда, контрола и мерките за безопасност, осигурени от работодателя?
Следва ли при определяне на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ съдът да изложи конкретни мотиви относно съотношението между нарушенията на работника и неизпълнените задължения на работодателя за безопасност на труда, или е допустимо процентът на съпричиняване да бъде определен без такава съпоставителна преценка?
Представлява ли всяко нарушение на правилата за безопасност на труда от страна на работника груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, или за да се приеме груба небрежност е необходимо поведението на работника да представлява явно и съществено отклонение от дължимата грижа?
При трудова злополука, настъпила при дейност с източник на повишена опасност, следва ли при определяне на съпричиняване да се отчита засиленото задължение на работодателя за контрол и организация на безопасността на труда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За изискването за съществуване на причинна връзка между увреждането и вредите?
За начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта, установен в чл. 52 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 162 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 2 ЗОДОВ, чл. 208 НПК, чл. 219 НПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 5 ал. 2 ЗОДОВ, чл. 5 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78а НК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивното решение като постановено по нередовна искова молба, която е останала неотстранена от въззивния съд? (По иск за обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, вследствие причинено непозволено увреждане, изразяващо се в нанасянето на средна телесна повреда)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си преди да изтече даденият от него срок на страните за представяне на писмена защита?
Какво е съдържанието на понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД? Спазен ли е и приложен ли е принципът за справедливо обезщетение на претърпените вреди по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по конкретното дело в съответствие с ППВС №4/1968 г.? Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател? Правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието “справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане?
Длъжен ли е съдът да обсъди възраженията за съпричиняване без да вземе предвид факти, базирани на събраните по делото свидетелски показания, които са от водещо значение за продължителността на търпените болки и страдания?
Допустимо ли е при определяне на липсата на съпричиняване, въззивният съд да не вземе предвид факта, базиран на събраните по делото доказателства, че пострадалата е могла да избегне ПТП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 113 ал. 1 ЗДвП, чл. 119 ал. 1 ЗДвП, чл. 149 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, последователност и цялост?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията наведени от страната, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните?
При преценката дали лице, имащо качеството на свидетел, е способно да дава годни показания, както и обективно да възприема и възпроизвежда факти от действителността, съдът следва ли да съпостави и анализира заключението на вещото лице по приетата психиатрична експертиза заедно с всички останали ангажирани по делото доказателства, съотносими към състоянието на лицето за релевантния момент?
Кои са критериите, които следва да съобрази съдът при преценката относно това дали едно лице, имащо качество на свидетел, е способно да дава годни показания, както и обективно да възприема и възпроизвежда факти от действителността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Поставеният в изложението правен въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните е обуславящ изхода на делото и удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и допълнителния такъв по т. 1 на същата разпоредба. Дали в случая може да се приложи чл. 300 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?
Управлението на МПС с много по-висока от максимално допустимата скорост от страна на пострадалото лице следва ли да се отчита като принос за настъпване на вредите при ПТП, когато същото е било непредотвратимо и при управление с максимално допустимата скорост?
Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?
Даденото от въззивния разрешение по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне на приноса на увреденото лице в съответствие ли е с постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС №17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС и цитираните по-долу решения на ВКС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е гражданският съд да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато е сезирана Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) с твърдения за злоупотреба с господстващо положение по чл. 102 ДФЕС, а този въпрос е въведен като възражение за нищожност/непротивопоставимост на договорна клауза (минимален гарантиран брой абонати/минимална гаранция) и е определящ за изхода на гражданския спор?
Съвместимо ли е с принципа на ефективност (effet utile) и задължението за лоялно сътрудничество по правото на ЕС национален процесуален подход, при който съдът признава, че установяването на злоупотреба по чл. 102 ДФЕС е в компетентността на конкурентния орган, но отказва да изчака произнасянето му и окончателно решава спора по договорното вземане?
Следва ли чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да бъде тълкуван в съответствие с правото на ЕС, така че да допуска (или да изисква) спиране и при висящо административно производство пред КЗК, когато иначе упражняването на права, произтичащи от чл. 102 ДФЕС, става практически невъзможно или прекомерно трудно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 21 ЗЗК, чл. 229 ал. 1 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 302 ГПК, чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.