чл. 15 НК
Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).
чл. 15 НК
Чл. 15. Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние).
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
относим към преценката за критериите при определяне обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило в резултат на пътнотранспортно -произшествие. В своята практиката ВКС е категоричен, че отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" по чл. 432, ал. 1 КЗ, респективно по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е обусловена от наличието на деликт /чл. 45 ЗЗД/, т. е. виновно и противоправно поведение на водача на МПС, причинил ПТП, при което са настъпили смъртта или телесните увреждания на пострадалото лице. Няма спор, че непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното. В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл. 432, ал. 1 КЗ – в тежест на застрахователя е да установи отсъствието на презюмираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, включително че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние по чл. 15 НК/. Преценката е конкретна във всеки отделен случай и зависи от установените факти и обстоятелства. С оглед вменените му задължения въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т. е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
които са постановени в противоречие с практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Моли да се допусне касационно обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД), при допуснато съществено процесуално нарушение (по чл. 202 ГПК) и необоснованост –касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо – предл. трето ГПК. Претендира разноски.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Как се оборва презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД? (По иск за обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Прави искане за допускане на касационното производство и излага съображения за неправилност на въззивното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
за претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на останалите членове на семейството на дъщеря им – съдът е намерил, че ищците не са доказали изведените в тълкувателното решение по тълк. д. №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС критерии за изключителност като предпоставка за признаване на право на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод причинената при произшествието на 20.10.2019 г. смърт на внуците им и зет им. Не е установено от ангажираните по делото свидетелските показания между починалите и ищците да са съществували отношения, различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество отношения между внуци и дядо/баба, респективно между зет и тъст/тъща, поради което е прието, че ищците не са активно материалноправно легитимирани да получат претендираните обезщетения.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1. „Преценката дали водачът е бил длъжен да съобрази и предвиди, че в конкретния пътен участък има реална опасност за реализиране на ПТП, има ли отношение към противоправността на деянието?“; 2. „Ако деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на вредоносните последици при непозволено увреждане, това изключва ли вината за причинените вреди или противоправността на деянието?“; 3. „Следва ли да се приеме, че не е налице противоправно поведение на водача на МПС за осъществило се ПТП, ако другият обект, участвал в ПТП е бил в опасната му зона на спиране?“; 4. „С кои фактори освен с нормативното ограничение на скоростта, водачът на МПС следва да съобразява скоростта си на движение?; 5. „Коя скорост на движение на МПС е адекватна и съобразена по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП?“; 6. „Какво е дължимото поведение от водача на МПС при наличие на знак „А19“ по чл. 42, ал. 2 ППЗДвП?“; 7. „Ако се установи, че водач на МПС е шофирал в жилищна зона със скорост, която е в рамките на разрешената от чл. 62, т. 2 ЗДвП, може ли да се приеме автоматично, че въведеното от страна в процеса своевременно възражение за нарушение на водача на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е неоснователно, респективно скоростта е била адекватна за съответния пътен участък?“; 8. „При формиране на преценката си за наличие на противоправно и виновно поведение на водача на МПС и допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, длъжен ли е съдът да изследва дали конкретната пътна обстановка, мястото на удара и условията на видимост предполагат внезапна поява на пешеходци на платното за движение на автомобили, с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението?“; 9. „Длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди всички събрани по делото доказателства и всички възражения и доводи на страните при формирането на своите решаващи изводи, както и да обективира това обсъждане в мотивите на решението си?“; 10. „Следва ли съдът да извърши преценка за правомерността на действията на всички участници в ПТП и на причинната връзка между тези действия и настъпването на непозволеното увреждане?“; 11. „Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност приетите по делото заключения на експертизи?“ и 12. „Може ли съдът да приеме за установен механизъм на ПТП съгласно заключение на автотехническа експертиза, съставено изцяло на база изготвените и събрани в хода на друго производство доказателства и в частност образуваното по случая съдебно производство?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката – решение №240/15.01.2019 г. по т. д. №518/2018 г. на ВКС, I т. о., решение №414/15.02.2016 г. по н. д. №1389/2015 г. на ВКС, II н. о., решение №60170/17.01.2022 г. по т. д. №2027/2020 г. на ВКС, I т. о., решение №60119/08.11.2021 г. по т. д. №1449/2020 г. на ВКС, II т. о., ТР №28/28.11.1984 г. по н. д. №10/1984 г. на ОС на ВС, решение №105/13.07.2017 г. по гр. д. №60097/2016 г. на ВКС, I г. о., решение №60127/17.11.2021 г. по т. д. №1145/2020 г. на ВКС, II т. о., ТР №1/04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 г. на ВКС, ОСГК, ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение №37/15.08.2022 г. по т. д. №496/2021 г. на ВКС, I т. о., решение №343/30.09.2011 г. по гр. д. №1260/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение №69/26.07.2019 г. по т. д. №2556/2018 г. на ВКС, I т. о. Поддържа, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Василка Илиева
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Относно значението на установяване наличието на съответствие между разстоянието на видимост и опасната зона за спиране и изискването - при управление на МПС на къси светлини, в нощно време, да се управлява с по-ниска скорост, която да е съобразена с дължината на осветеност на фаровете, както и за необходимостта от съобразяване с поведението на пешеходец, придвижващ се по извънградски път, който е в близост до населени места.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
1/ „Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?“ – касаторите се позовават на практиката на ВКС, обективирана в решение №94/28.03.2014 г. по гр. д. №2623/2013 г. на IV г. о., решение №906 от 30.12.2004 г. по гр. д. №1106/2003 г. на II г. о. и решение №1116 от 01.10.2008 г. по гр. д. №4876/2007 г. на V г. о.; 2/ „Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?“ – сочи се противоречие с решение №15 от 30.01.2015 г. по гр. д. №4604/2014 г. на IV г. о., решение №212 от 01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на II т. о. и решение №24/28.10.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г. на II г. о. на ВКС; 3/ „Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и да ги изрази писмено в мотивите към решението си?“ – касаторите се позовават на приетото в ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; 4/ „Чия е доказателствената тежест за оборване на законова презумпция за вина и за приложение на чл. 15 и следва ли да бъде проведено пълно обратно доказване?“ – твърди се противоречие с приетото в практиката на ВКС, обективирана в решение №120 от 03.04.2015 г. по гр. д. №5489/2014 г. на IV г. о., решение №171 от 14.07.2011 г. по гр. д. №1201/2010 г. на III г. о., ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г., ППВС №1/1985 г., ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №94/28.03.2014 г. по гр. д. №2623/2013 г. на IV г. о.; 5/ „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?“ – касаторите се позовават на приетото в решение №194 от 18.06.2013 г. по гр. д. №1100/2012 г. на IV г. о. на ВКС; 6/ „При определяне на механизма на ПТП, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?“ – жалбоподалите цитират решение №118/27.06.2014 г. по т. д. №3871/2013 г. на I т. о. на ВКС; 7/ „Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност и как следа да се ценят противоречия в тях?“; 8/ „Може ли при преценка на доказателствения материал по делото само част от заключения, изготвени в производството, да бъдат взети предвид, а друга част да бъде изключена?“; 9/ „Следва ли при приета от първоинстанционния съд неоснователност на иска, въззивният съд да се произнесе по всяко от оплакванията, направени във въззивната жалба касателно основателността на иска?“; 10/ „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?“ – във връзка с поставените въпроси от седми до десети включително, касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателите поддържат и наличието на основание по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 108 ал. 2 т. 1 ЗДвП, чл. 15 НК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 6 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.