чл. 20 ал. 2 ЗДвП
Чл. 20. […] (2) (Изм. – ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какви са процесуалните задължения на въззивния съд при обсъждане на доказателствата по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли обезщетението на пострадалия да бъде намалено при безспорно установено противоправно поведение от негова страна, с което той обективно е създал условия или е улеснил настъпването на вредоносния резултат? Следва ли ищецът, който претендира спорното право, да проведе пълно и главно доказване на правопораждащия това право факт? Следва ли страната, която се позовава на несъществуването на едно материално правоотношение, да установява истинността на отрицателното си правно твърдение и следва ли да носи тежестта за доказване несъществуването на юридически факти, които го пораждат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Каква е връзката между действията на водача на пътно превозно средство и поведението на пострадалия малолетен, пътувал в товарно ремарке, при преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД при ПТП, причинено виновно от водач на друго превозно средство?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Каква е доказателствената сила на постановленията на прокуратурата и събраните в досъдебното производство доказателства (свидетелски показания) при реализиране на отговорността на застрахователя по реда на чл. 432 КЗ?
Каква е доказателствената сила на актовете, постановени от органите на прокуратура и досъдебното производство по приложеното наказателно дело, във връзка с механизма на ПТП и доколко гражданският съдът би могъл да основе на тях извода си по чл. 45 ЗЗД и за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по чл. 432 КЗ?
Допустимо ли е в гражданския процес по реализиране на отговорността на застрахователя да бъдат обсъждани доказателства, събрани в досъдебното производство, водено срещу причинителя на увреждането?
Може ли съдът да ангажира отговорността на водача на МПС при обстоятелства, като възприемане на възникнала опасност на пътното платно и ненавременни реакции на водача?
Следвала ли съдът при определяне на механизма на настъпване на ПТП и на вината на водача да се съобрази с нормата на чл. 20 ЗДвП?
Обуславя ли освобождаването на водача на МПС от вмененото му с нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП задължение, когато не е възприел движещото се с постоянна скорост от 22 км/ч превозно средство, представляващо каруца с кон, което се е приближавало към кръстовище?
При какви условия съдът следва да приеме, че е налице вина на водача на МПС, ако същият не е предприел спиране, въпреки налична неограничена видимост към коня с каруцата от разстояние от 28, 20 м. преди достигане до кръстовището?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как следва да се формира вътрешното убеждение на съда и този процес подчинен ли е на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено?
Когато при формиране на вътрешното си убеждение съдът не е спазил логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава ли постановеното решение поради необоснованост?
Как следва да се кредитира съдебната експертиза и преценява нейната обоснованост и доказателствена сила с оглед изискването на чл. 202 ГПК? Заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, трябва ли да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото и длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещо лице при решаване на даден въпрос, за които са необходими специални знания, без да извърши анализ на доказателствата, в съответствие с които да оцени правилността на заключението? При наличие на няколко заключения длъжен ли е съдът да обсъди всички и да извърши сравнителен анализ или може да избере произволно заключение или част от него, с което да обоснове целените изводи? Може ли съдът да постановява решението си въз основа на предположения или то е необосновано - без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка па доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение?
Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на установените по делото доказателства и факти предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. нарушаване на логическите правила при вземане на решението, поради което като следствие изводите не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл, с оглед разясненията, дадени с ТР №1/2001 г.? Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?
При възникване на опасност за движението за водач на МПС от неправомерно поведение на друг участник в движението, освобождава ли се правомерно движещият се водач от задължение да предприеме действия за предотвратяване на ПТП или неправомерното поведение на един участник в движението освобождава останалите участници да предприемат мерки за предотвратяване на ПТП? Следва ли водачът, респ. застрахователят да носи отговорност, когато той не с длъжен да очаква възникването на опасност, която е породена от неправомерното поведение на други участници в движението? Носи ли отговорност всеки един, който има участие с настъпването на транспортно произшествие и нарушението на правилата за движение на един участник освобождава ли останалите водачи на моторните превозни средства да не вземат мерки за безопасност, когато възприемат неправомерното движение? При възникнала/предвидима опасност задължен ли е водачът по чл. 20, ал. 2 ЗДвП да реагира за избягване на произшествието чрез намаляване на скоростта и аварийно спиране? Длъжен ли е да избере такава скорост на движение, която да му позволи реакция на възникнала опасност, проявяваща признаци в значително по-ранен момент? Относно приложението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и задълженията на водача за предотвратяване на ПТП при наличие на пешеходец на главен път - в непосредствена близост до границата на пътя и насочен към него (освен намерение за пресичане нищо друго не може да обоснове това негово положение)?
Предвид установената в гражданското право презумпция относно вината (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), до доказване на противното счита ли се, че вредата е била предвидима и предотвратима при полагане на дължимата грижа и длъжна ли е страната, която оспорва гражданската отговорност на делинквента, да докаже наличието на случайно събитие при условията на пълно и главно доказване?
По аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва ли да е пълно, ясно и мотивирано, без вътрешни противоречия, каквито приетото последно такова, въз основа на което е постановено решението, не е като извода въз основа на анализа на изчисленията не съответства на самите изчисления, дадени в табличен вид - видно от стр. 45 на заключението (в таблицата е направено изчисление, че ударът е предотвратим със скорост на движение на пешеходеца, съответна на спокойно бягане в долната граница, а после има извод, че при всички хипотези на спокойно бягане е непредотвратим, който очевидно не е верен?)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 201 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При преценка относно наличието и степента на съпричиняване в хипотеза на непозволено увреждане, следва ли съдът да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушенията на делинквента и на пострадалия и да отчете причинната им връзка с вредите, респ. да установи действителния обем, в който всеки от участниците в ПТП е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да тьрси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ППВС №4/68 г., гарантиращи правилното приложение на принципа на справедливост?.
Какви са критериите за установяване на размера на приноса на пострадалото лице за настьпване на вредоносния резултат?
Необходимо ли е съдът да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това на пострадалия и да обоснове преценката си за реалния принос на всеки от тях и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта?
Следва ли въззивният съд да приеме наличие на принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат, ако поведението му не е противоправно, но е спомогнало за увреждането и съставлява поемане на предвидим и реално очакван риск?.
Ако водачът на МПС беше изпълнил вменени му от закона задължения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно беше реагирал своевременно, беше контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, бе съобразил скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозваните пътници, характера и интезивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, съобразно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, щеше ли пътното произшествие да бъде предотвратено, а пътникът С. И. да остане жив, както пътничка, която е била до него?
Следва ли при постановяване на решението си съдът да се произнесе по спорния предмет на делото, преценявайки и обсъждайки в мотивите си допустимите и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения, както и събрани доказателства, респ. липсата на такива, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт, представляващи гаранция за правилност на съдебния акт?
Дължи ли въззивната инстанция да формира мотиви по събраните по делото доказателства, включително тези, свързани с оплакванията на страните, като обсъди значимите такива и да заяви какви юридически факти се установяват с всяко едно от тях?.
Обективните предели на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите включват ли притежаването и ползването на самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника с мощност на двигателя под 10 kW?
При условията на чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 481, ал. 2, т. 2 КЗ Гаранционният фонд дължи ли извършване на плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от водачи на превозни средства, които не попадат в дефиницията за моторно превозно средство, заложена в чл. 481, ал. 2, т. 2 КЗ, които не подлежат на регистрация и за които не е налице задължение за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
Допустимо ли е въззивният съд да приложи разпоредбите на чл. 3 и чл. 10 Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009, като приложи тълкуване, което противоречи на нормите от българското законодателство, с които е транспонирана директивата?
Разпоредбите на чл. 3 и чл. 10 Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 следва ли да се тълкуват в смисъл, че Гаранционният фонд отговаря за вреди, причинени и при използването на превозни средства, независимо от това, дали попадат в дефиницията на моторно превозно средство, заложена в чл. 481, ал. 2, т. 2 КЗ, дали подлежат на регистрация и на задължително застраховане по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?.
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?.
Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правно релевантен факт по делото, при положение че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция?.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
чл. 20 ал. 1 ЗДвП, чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 519 ал. 1 т. 1 КЗ, чл. 52 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Никола Чомпалов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли въззивният съд да изложи в решението си собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и направените въз основа на това, свои фактически и правни изводи по съществото на спора?
Когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпването на злополуката, съдът трябва ли да изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия, както и да установи в какво се изразява проявената груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ и така да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.