Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 66 НК

  Чл. 66. (1) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. – изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.)..
(4) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи освен ако е задължен да се лекува.

чл. 66 НК

  Чл. 66. (1) Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.
(2) Изпитателният срок не може да надминава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години.
(3) (Отм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г. – изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г.)..
(4) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи освен ако е задължен да се лекува.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е идентичен с въпрос, на който СЕС вече е отговорил или е сходен със зададени въпроси, по които има установена съдебна практика и отговорът на въпроса е толкова очевиден, че не оставя място за никакво разумно съмнение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

3.1 Допуснал ли е Районен съд – Сливница достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при постановяване на определението от 17.03.2017г., с което е одобрено споразумение, в което наред с налагането на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК, е наложена и мярка по чл. 251, ал. 2 НК, при условие, че определението е постановено преди приемане от СЕС на Определение от 30.01.2019г. по Дела С-335/2018 и С-336/2018, в което за първи път по ясен и недвусмислен начин съдът приема, че мярката по чл. 251, ал. 2 НК е несъвместима с правото на Съюза? 3.2 Допуснал ли е Районен съд Сливница достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при постановяване на определението от 17.03.2017г., с което е одобрено споразумение, в което наред с налагането на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК, е наложена и мярка по чл. 251, ал. 2 НК, при условие, че: В Решение от 16.07.2015г. по Дело С-225/2014 Съдът на ЕС е приел, че чл. 9, пар. 1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, съгласно която за неизпълнението на предвиденото в чл. 3 от посочения регламент задължение за деклариране се налага като санкция заплащането на административна гроба, чийто размер съответства на 60% недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 евро; чл. 4, пар. 2 не е бил предмет на тълкуване в Решение от 16.07.2015г. по Дело С-255/14; в Определение от 12.07.2018г. по Дело С-707/2017 Съдът на ЕС е приел, че чл. 9, пар. 1 от Регламент ЕО №1889/2005г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на задължението по чл. 3 от този регламент предвижда, от една страна отнемане на недекларираната сума в полза на държавата и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, т. е. Съдът на ЕС не е изключил съвместимостта на мярката по чл. 251, ал. 2 НК с правото на ЕС към 17.03.2017г., а единствено се произнася по несъвместимостта на кумулативното прилагане на наказанието по чл. 251, ал. 1с мярката по чл. 251, ал. 2 НК? 3.3. Преди приемането на Определение от 30.01.2019г. по Дела С-335/2018 и С-336/2018 на Съда на ЕС разпоредбите на чл. 4, пар. 2 и чл. 9, пар. 1 от Регламент №1889/2005г. налагат ли ясно и недвусмислено задължение на националния съд да не налага мярка по чл. 251, ал. 2 НК поради нейната несъвместимост с правото на ЕС? 3.4. Действието ex tunc на актовете на Съда на ЕС /решения или определения/, с които съдът на ЕС се произнася по същество на преюдициални запитвания за тълкуване, засяга ли правоотношения по споровете, които са разрешени с влязъл в сила акт на национален съд? 3.5. Следва ли да се приеме, че може да бъде ангажирана извън договорната отговорност на Районен съд Сливница в настоящия случай, когато е налице основание производството по наказателното дело да бъде възобновено? 3.6. Как следва да се квалифицира претенцията на лице, което твърди, че е претърпяло вреди вследствие на нарушение на общностното право – по ЗОДОВ или по ЗЗД, респ. Какъв е процесуалния ред за разглеждане на претенцията? Твърди се, че по този въпрос е образувано ТП на съдиите от ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, по което още няма произнасяне. 3.7. Към кого е насочен актът на СЕС, с който съответната национална правна норма е обявена за противоречаща на законодателството на ЕС – пряко към правоприлагащите органи или към законодателната власт, която именно е длъжна да синхронизира вътрешното право с правото на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявения иск срещу жалбоподателя да се отхвърли.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

е формирана задължителна практика на ВС и ВКС /посочена в изложението/ – ППВС №4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл. 290 ГПК, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по „справедливост”, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност /фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др./; интензитета на мерките на процесуална принуда – дали ищецът е бил задържан и продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства; начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед на личността и начина му на живот – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от него. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за задължението на въззивния съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на всички факти и обстоятелства по делото, релевантни за конкретния случай; и за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение. Твърди се противоречие на приетото от въззивния съд със задължителната съдебна практика (ППВС №4/1968 г. - т. II, т. 11 ТР №3/22.04.2005 г., т. 19 ТР №1/2001 г. на ОСГК и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

12314 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право