Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

3.1 Допуснал ли е Районен съд – Сливница достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при постановяване на определението от 17.03.2017г., с което е одобрено споразумение, в което наред с налагането на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК, е наложена и мярка по чл. 251, ал. 2 НК, при условие, че определението е постановено преди приемане от СЕС на Определение от 30.01.2019г. по Дела С-335/2018 и С-336/2018, в което за първи път по ясен и недвусмислен начин съдът приема, че мярката по чл. 251, ал. 2 НК е несъвместима с правото на Съюза? 3.2 Допуснал ли е Районен съд Сливница достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при постановяване на определението от 17.03.2017г., с което е одобрено споразумение, в което наред с налагането на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК, е наложена и мярка по чл. 251, ал. 2 НК, при условие, че: В Решение от 16.07.2015г. по Дело С-225/2014 Съдът на ЕС е приел, че чл. 9, пар. 1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, съгласно която за неизпълнението на предвиденото в чл. 3 от посочения регламент задължение за деклариране се налага като санкция заплащането на административна гроба, чийто размер съответства на 60% недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 евро; чл. 4, пар. 2 не е бил предмет на тълкуване в Решение от 16.07.2015г. по Дело С-255/14; в Определение от 12.07.2018г. по Дело С-707/2017 Съдът на ЕС е приел, че чл. 9, пар. 1 от Регламент ЕО №1889/2005г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на задължението по чл. 3 от този регламент предвижда, от една страна отнемане на недекларираната сума в полза на държавата и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, т. е. Съдът на ЕС не е изключил съвместимостта на мярката по чл. 251, ал. 2 НК с правото на ЕС към 17.03.2017г., а единствено се произнася по несъвместимостта на кумулативното прилагане на наказанието по чл. 251, ал. 1с мярката по чл. 251, ал. 2 НК? 3.3. Преди приемането на Определение от 30.01.2019г. по Дела С-335/2018 и С-336/2018 на Съда на ЕС разпоредбите на чл. 4, пар. 2 и чл. 9, пар. 1 от Регламент №1889/2005г. налагат ли ясно и недвусмислено задължение на националния съд да не налага мярка по чл. 251, ал. 2 НК поради нейната несъвместимост с правото на ЕС? 3.4. Действието ex tunc на актовете на Съда на ЕС /решения или определения/, с които съдът на ЕС се произнася по същество на преюдициални запитвания за тълкуване, засяга ли правоотношения по споровете, които са разрешени с влязъл в сила акт на национален съд? 3.5. Следва ли да се приеме, че може да бъде ангажирана извън договорната отговорност на Районен съд Сливница в настоящия случай, когато е налице основание производството по наказателното дело да бъде възобновено? 3.6. Как следва да се квалифицира претенцията на лице, което твърди, че е претърпяло вреди вследствие на нарушение на общностното право – по ЗОДОВ или по ЗЗД, респ. Какъв е процесуалния ред за разглеждане на претенцията? Твърди се, че по този въпрос е образувано ТП на съдиите от ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, по което още няма произнасяне. 3.7. Към кого е насочен актът на СЕС, с който съответната национална правна норма е обявена за противоречаща на законодателството на ЕС – пряко към правоприлагащите органи или към законодателната власт, която именно е длъжна да синхронизира вътрешното право с правото на ЕС?