Облигационно право

Само методът на сравнителните продажби /метод на пазарните аналози/ ли е приложим от съда при определянето на действителната пазарна цена на оценяван в делбено производство имот?
Следва ли изготвена от съдебно-оценителна експертиза пазарна оценка на недвижим имот в делбено производство да бъде определена по няколко различни методи на оценяване, а не само по метода на сравнителните продажби /или по друг избран или предпочитан от съда метод на оценяване/?
За формирането на собствена обективна преценка за състоянието на оценяван от съдебно-техническа експертиза жилищен имот, длъжно ли е назначеното от съда вещо лице да извърши оглед на жилищния имот преди да изготви заключението си по поставената му задача?
При допусната съдебно-техническа експертиза за определяне на пазарната цена на делбен жилищен имот, неизвършването от вещото лице на оглед на състоянието на този имот в момента на оценяването му, дава ли отражение на обективността и обосноваността на заключението на експертизата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Пламен Стоев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 353 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Какви са задълженията на първоинстанционния съд, в случай че констатира противоречие или неяснота между изложените в исковата молба твърдения и формулирания от ищеца петитум?
Длъжен ли е съдът да даде изрични и конкретни указания по чл. 129 ГПК, когато от исковата молба не може да се извлече по безспорен начин липсата на правен интерес или когато фактическите твърдения не са изяснени в необходимата степен, преди да пристъпи към прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК?
Длъжен ли е съдът да извърши служебна правна квалификация на предявения иск като положителен установителен за собственост, когато фактическите твърдения в исковата молба установяват персонална симулация по чл. 33, ал. 2 ЗЗД и ищецът се легитимира като действителен приобретател на прикритата сделка, независимо от конкретната формулировка на петитума?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Пламен Стоев

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 130 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 276 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК

Решение №/..2026 по дело №/2025

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право

Какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди при деликт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Милена Даскалова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ЗАдв, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД

Определение №/..2026 по дело №/2026

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право

Налице ли е незаконен акт, когато към момента на взетото решение за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобито имущество все още не е било прието ТР №4/18.05.2023 г. по тълк. д. №4/2021 г. ОСГК на ВКС и непосредствено след обявяването му КОНПИ е взела решение за отказ от иска, основан на тълкувателното решение, и производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК, а наложените обезпечителни мерки – отменени, съгласно чл. 402 ГПК?
Налице ли е основание за ангажиране на отговорността на държавата, ако в тази хипотеза единствените обезпечителни мерки са запор на банковите сметки на проверяваното лице с незначителна наличност?
Следва ли да се ангажира обективната отговорност на държавата за това, че КОНПИ е предявила иск за отнемане на незаконно придобито имущество срещу втори ответник, за когото в предварителната фаза на производството не са събрани категорични доказателства да е свързан с проверяваното лице (пар. 1, т. 15 ДР ЗОНПИ), а искът е насочен и срещу втори ответник с единствената цел КОНПИ да обоснове значителното несъответствие по пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ?
Има ли съдът по предявения иска за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно предявяване и поддържане на иск за отнемане на незаконно придобито имущество задължението служебно да изиска и приложи приключилото гражданско дело, за да установи какви са били конкретната ангажираност и процесуални усилия на ответника по него/на лицето, което претендира обезщетението, както и служебно да установи кога е влязла в сила присъдата за престъплението, послужило като основание за проверката, за да обоснове или да изключи паралелното развитие на двете производства – гражданското и наказателното, като обстоятелство от значение за определяне размера на обезщетението по справедливост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Геника Михайлова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 130 ал. 2 ЗСВ, чл. 155 ГПК, чл. 233 ГПК, чл. 233 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 2а ЗОДОВ, чл. 402 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 7 КРБ

Определение №/..2026 по дело №/2026

Неоснователно обогатяване | Облигационно право

Как се прилага критерият справедливост по чл. 52 ЗЗД при обида, извършена в национална телевизия със значителен рейтинг, при многократност и ескалация на обидните изрази, с които е уронена професионалната репутация на журналист с отличия?
Допустимо ли е въззивният съд да определи размера на обезщетението в отклонение на установения във ВКС стандарт за медийни деликти – за обида в телевизия, и да присъди обезщетението в символичния размер 500 лв., когато при сходна степен на публичност, интензитет и последици ВКС определя обезщетенията в значително по-високи размери?
Допустимо ли е въззивният съд да подмени предмета на делото, като редуцира обезщетението въз основа на неотносима публикация, която не е предмет на иска, не съдържа обидни твърдения на пострадалия към делинквента и не е била оспорена по съдебен ред от ответника, а е представена от самия ищец?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства – СТЕ, СПсЕ, СМЕ, СЛЕ, свидетелски показания, в тяхната съвкупност и да се произнесе, включително по направените възражения за разноските?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №/..2026 по дело №/2026

е прието следното: Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Владимир Йорданов

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, чл. 5 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД

Определение №/..2026 по дело №/2026

Длъжен ли е съдът да определи правната квалификация на предявения иск въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения и петитума, независимо от правната норма, посочена от ищеца и представлява ли съществено процесуално нарушение квалифицирането на иска по чл. 55 ЗЗД при твърдения за договорно правоотношение (договор за поръчка)?
Допустимо ли е съдът да игнорира съществени фактически твърдения на ищеца, релевантни за правната квалификация на иска, и да постанови решение, без да се произнесе по действително въведения спор, и това води ли до недопустимост на съдебния акт като постановен по непредявен иск?
Налице ли е „липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато от събраните по делото доказателства се установява, че паричните преводи са извършени като дарение във връзка с годеж и религиозен обред („никях“), включително при наличие на обещание за дар (махир), произтичащо от религиозни и морални норми?
Следва ли при преценка на основанието за имуществено разместване по чл. 55 ЗЗД съдът да отчете религиозните, морални и семейни норми, когато тези норми имат реално значение за характера на престацията, особено в контекста на съвременните обществени отношения и на семейства, изповядващи ислямското вероизповедание?
Изключва ли приложението на чл. 55, ал. 1 ЗЗД разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, когато е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, произтичащ от религиозни и морални убеждения, споделяни от страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Ерик Василев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ал. 3 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД

Определение №/..2026 по дело №/2025

Задължена ли е долустояща съдебна инстанция да приложи указания или съдебна практика на по-горна национална юрисдикция, когато същите противоречат на правото на Европейския съюз в областта на защитата срещу неравноправни клаузи, и следва ли при наличие на такова противоречие тази практика да бъде оставена без приложение? Допуска ли се извод за изпълнение на задълженията на банката по чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 2 ЗКИ въз основа единствено на обща договорна клауза, която съдържа декларативно позоваване на валутен риск, без в преддоговорния етап да е предоставила на кредитополучателя конкретна, количествено измерима и проверима информация относно механизма за неговото възникване, икономическите последици и начина на изчисляване на задълженията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Граждански процес | Доказване | Неоснователно обогатяване | Облигационно право

докладвано от съдия Вероника Николова

Решение №/..2026 по дело №/2025

Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че анексите към предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, съдържащи израза „купувачът предава в брой сумата от 9 778 лева, като аванс“, представляват разписка за получено плащане по смисъла на чл. 77 ЗЗД и имат обвързваща материална доказателствена сила, без да се тълкува цялостното съдържание на документите съгласно чл. 20 ЗЗД и без да се обсъдят събраните по делото доказателства, включително заключенията на съдебно-счетоводната експертиза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №/..2026 по дело №/2026

Следва ли въззивният съд, когато приема нищожност въз основа на факти, установени чрез събрани пред въззивната инстанция доказателства, да изготви отделен доклад по делото, с който въз основа на твърденията на страните да даде правна квалификация на правата на ищеца, както и на насрещните възражения на ответника, да посочи обстоятелствата, които се нуждаят от доказване и да разпредели тежестта на доказване? Допустимо ли е административен орган, който към момента на сключване и изпълнение на договора е разполагал с цялата релевантна информация и с предвидените в закона и договора средства за защита при евентуално неизпълнение, впоследствие да се позовава на нищожност на договора, като противоречащ на закона, вместо да упражни своевременно правата си по разваляне или договорна отговорност? Представлява ли сключването на договор, при фактическо несъответствие с нормативно изискване относно технически показатели – инсталирана мощност, „противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, водещо до абсолютна нищожност? Представлява ли сключването на договор при фактическо несъответствие с нормативна препоставка за достъп до определен регулаторен механизъм „противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато законът не предвижда изрично санкция нищожност? Налице ли е изискуемата по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД еднородност на вземанията, когато те възникват от различни по правна природа правоотношения – публичноправно и частноправно - и когато едната страна действа в различно правно качество? Задължен ли е въззивният съд, като втора инстанция по същество, да изследва, при уловията на пълно и главно доказване, фактите, обстоятелствата и доказателствата, предоставени и изисквани от страните, в случаите когато съдът не е изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, във връзка с нарушения по чл. 273, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.