чл. 298 ал. 1 ГПК

твърди противоречие с решение №115/01.11.2010 г. по т. д. №939/2009 г. на ВКС, ТК І ТО; решение №60169/28.01.2022 г. на ВКС по т. д. №2012/2020 г., I т. о.; решение №154/4.03.2021 г. на ВКС по т. д. №2530/2019 г., II т. о.; решение №12/11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №2032/2021 г., IV г. о.; решение №75/20.06.2016 г., т. д. №1608/2015 г., II т. о.; решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. №856/2009 г., IV г. о.); 2. „Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? Задължен ли е служебно съдът да установи факти и обстоятелства, свързани с предмета на делото и твърдени от страните, когато последните са заявили, че тези факти са вписани в ТРРЮЛНЦ и се установяват от представени при вписванията доказателства достъпни за лицата съгласно императивната норма на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ?“ (по тези два процесуалноправни въпроси твърди противоречие с решение №10/9.02.2018 г. на ВКС по т. д. №1022/2017 г., II т. о.; решение №348/19.02.2019 г. на ВКС по т. д. №1022/2018 г., II т. о.; решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г., II т. о.; решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г., II т. о.; решение №65/30.07.2014 г. по т. д. №1656/2013 г., II т. о.); 3. „Допустимо ли е формирането на напълно противоположни правни изводи в отделни производствата по искове, по които една от характеристиките на предявените субективни права в тези производства, а именно правопораждащият факт е един и същ и страните установяват този правопораждащ факт с напълно идентични доказателства? Следва ли съдът, който разглежда по-късно образуваното производство, в което правопораждащият факт (като една от характеристика на предявеното субективно право) е идентичен с този, по който е постановено влязлото в сила решение, да съобрази крайния си акт, при условие че установената с едни и същи доказателства истина по смисъла на разпоредбата на чл. 121, ал. 2 Конституцията, във вр. с чл. 10 ГПК не може да бъде различна в двете производства?“ (твърди, че тези процесуалноправни въпроса се разрешават противоречиво в практиката, вкл. и задължителната - по т. 5 на ТР №7/2017 г. на ОСГТК по т. д. №7/2014 г., и казуалната - решение №242/22.10.2012 г. по гр. д. №149/2012 г. ВКС II гр. о., решение 150/06.02.2020 г. по т. д. №2494/2019 г. ВКС I т. о.; решение №37/24.03.2014 г. по т. д. №4385/2013 г. II т. о. и решение №60/14.07.2020 г. по гр. д. №2565/2018 г. на ВКС, I г. о., поради което правният отговор по тях би способствал както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото).