чл. 223 ал. 1 ГПК

Ползва ли се със сила на пресъдено нещо постановено между страните влязло в сила решение по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото?
Влязлото в сила решение между страните установява ли съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение с белезите, които го индивидуализират – юридическият факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество?
При предявен иск за защита на вземане, произтичащо от правоотношение, по отношение на което има влязло в сила решение, с което е установено вземане, дължимо за друг период, ползва ли се със сила на пресъдено нещо влязлото в сила решение относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?
Има ли задължение съдът да определи предполагаемата воля на страните в случай на противоречие на клауза от договор с императивни правила на закона, като определи съотношението на нищожната към действителната част на сделката?
Следва ли при нищожност на клауза от договор съдът да приложи повелителната норма на закона, на която клаузата противоречи?
Налице ли е установително действие на влязло в сила решение спрямо ищец, който не е участвал в съдебния процес, по който е постановено влязлото в сила решение, но в който съдебен процес участие е взело трето лице-помагач, привлечено от ищеца отново в процесуалното качество на трето лице-помагач?
Какви са пределите на установителното действие на постановено решение с участието на трето лице помагач по отношение на спорното право - между главните страни в процеса и третото лице-помагач, или спрямо всички други лица, черпещи права от спорното по делото правоотношение?