чл. 124 ГПК

Допустим ли е насрещен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване прекратяване/разваляне на договор между страните, когато между същите страни е висящ главен иск / П. иск /, чийто изход зависи от съществуването или липсата на договорното правоотношение? Допустимо ли е насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на несъществуване на вземане към релевантен минал момент, когато срещу ответника е предявен П. иск по чл. 135 ЗЗД, а съществуването на вземането е спорно? В случай, че е налице правен интерес за насрещния иск, съдът дължи ли отделяне на насрещния иск по чл. 211, ал. 2 ГПК в отделно производство или следва направо да прекрати производството без да даде възможност за отделяне, лишавайки ищеца по насрещния иск от правосъдие? Може ли при вече развален и прекратен договор в писмен вид, с надлежно връчена нотариална покана, страната да търси защита чрез установителен иск за признаване на развалянето / прекратяването му и какъв е ефектът на такова решение спрямо предявен главен иск ( неустойка, П. иск )? Длъжен ли е съдът по П. иск да се произнесе по въпроса за наличието и изискуемостта на вземането към момента на разпоредителната сделка и допустимо ли е длъжникът да защити това чрез насрещен отрицателен установителен иск? Следва ли при прекратяване на насрещния установителен иск, ответникът по главния иск при последващо производство /отделяне/ завеждане на насрещните искове в отделно производство / да се позове на преюдициалност досежно главното искане, без да е получил възможност да формулира СПН по предмета на насрещния иск?