чл. 424 ГПК
Иск за оспорване на вземането
Чл. 424. (1) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
(2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
При спор относно обема на отговорността на едно лице, както и при спор относно действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици задължен ли е съдът да се произнесе за съществуването, съответно правата и задълженията на страни по договор, като тълкува действителното съдържание на договора, респ. действителната обща воля на страните, като тълкуване извърши по критериите на чл. 20 ЗЗД?
При посочването на едно лице в изпълнителен титул /в случая заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ като задължен „солидарно” с други лица изключва ли се хипотеза „солидарно” задължен да е поръчител в правоотношението и оттук длъжен ли е съдът да изследва този въпрос с цел преценка по чл. 439 ГПК за отпадане на отговорността по личното обезпечение във връзка с чл. 739 ТЗ?
Когато длъжникът е задължен солидарно за заплащането на определена парична сума по влязла в сила заповед за изпълнение и възникне спор за отпадане на отговорността на личните обезпечения /каквото е поръчителството/ по смисъла на чл. 739 ТЗ или по друг ред, длъжен ли е съдът да установи и с какви доказателствени средства дали осъденото лице е поръчител или е солидарен длъжник и резултатите от тази проверка могат ли да доведат до отпадане на отговорността?
При наличие на влязла в сила заповед, с която е посочено, че едно лице се осъжда „солидарно” да заплати определена парична сума, задължен ли е съдът при спор, свързан с нововъзникнали обстоятелства, да изследва действителната воля на страните по правоотношението, във връзка с което е осъждането?
Поръчителят „солидарно” ли се осъжда и налице ли е разлика между осъден „солидарно” и „солидарен длъжник”?
В случаите, когато на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ е погасено вземане на трето лице /в случая банката/ поради непредявяване на вземането му в производство по несъстоятелност срещу едно от задължените солидарно лица по изпълнителен титул, при възникнал спор относно отпадане на отговорността на осъден със заличеното „солидарно” длъжник допустимо ли е съдът да изследва въпроса за основанието за възникване на солидарността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 122 ал. 1 ЗЗД, чл. 122 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 632 ал. 2 ТЗ, чл. 632 ал. 4 ТЗ, чл. 735 ал. 2 ТЗ, чл. 739 ал. 1 ТЗ, чл. 739 ал. 2 ТЗ, чл. 739 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Обуславя ли наличието на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, които установяват съществуването на вземането по спогодба, недопустимост на последващи искове за прогласяване на нищожност на тази спогодба или сделки, свързани с нея, от страна на длъжника, включително в производство по несъстоятелност?
Води ли недопустимостта на обуславящите искове за нищожност на спогодбата и договорите за ипотека, както и на исковете за недействителност на публичните продани, до недопустимост на обусловения иск за собственост по чл. 108 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 130 ГПК, чл. 135 ЗЗД, чл. 232 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 429 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 461 ГПК, чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, чл. 647 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Императивно ли е задължението на националния съд, инкорпорирано и в чл. 7, ал. З ГПК, служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител - винаги, когато предмет на делото е и/или произхожда от такъв вид договор или задължението е обуславящо от вида иск и/или фактите и обстоятелствата по конкретното дело?
Липсата на подадено възражение по реда и при условията на чл. 414 ГПК освобождава ли националния съд от задължението по чл. 7, ал. 3 ГПК?
В колизия ли е обжалваното решение с европейското законодателство, в това число и практиката на Съда на Европейския съюз, гарантираща защитата на потребителите с Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
Имплицитно приеманата сила на пресъдено нещо на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение в колизия ли е с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
В колизия ли са нормите на чл. 7, ал. 3 ГПК и на чл. 424 ГПК?
Правото по чл. 424 ГПК преклудирано ли е в хипотезата, когато длъжникът не е могъл да се снабди в срока по чл. 414 ГПК с писмени доказателства, ако те са представени по дело, образувано на друго правно основание и задължение на съда ли е да приложи нормата на чл. 424 ГПК, както и представляват ли тези писмени доказателства „нови“ такива по см. на чл. 424 ГПК?
Неналичие на хипотезите по чл. 424 ГПК изключва ли императивното задължение на съда по чл. 7, ал. З ГПК?
Практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, дерогира ли разпоредбата на чл. 424 ГПК?
Задължен ли е въззивният съд, когато пред него за пръв път се представят писмени доказателства относими и допустими по правния спор, да ги подложи на преценка, поради което да изложи фактически и правни изводи с оглед фактическите твърдения на страните?
При заемно правоотношение, произходящо от договор за потребителски кредит, кои общи условия са релевантни - тези при които е сключен договорът или тези при които е сключено последващо съглашение (анекс)?
При заемно правоотношение, произходящо от договор за потребителски кредит, към момента на отпочване на производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - кои общи условия са релевантни, тези при които е сключен договорът или тези към датата на заявлението по чл. 417 ГПК?
В исковия процес, релевантна ли е преценката на договорното правоотношение в неговата цялост, произходящо от договор за потребителски кредит или относим е само последващо сключено между страните съглашение - обект на заповед за незабавно изпълнение?
Може ли въззивният съд да тълкува предмета и обема на търсената защита, вкл. - като изменя същите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустим ли е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 и чл. 439, ал. 1 ГПК, когато длъжникът твърди погасяване на установено със заповед за изпълнение задължение чрез извършване на плащания след стабилизиране на заповедта?
Съществува ли правен интерес от предявяване на такъв иск, когато кредиторът или цесионерът продължава да твърди вземане и поддържа изпълнителен процес?
Следва ли въззивният съд при установена нередовност на исковата молба да връща делото, вместо да даде указания за отстраняването й съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК и ТР №1/2013 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представляват ли новооткрити обстоятелства факти и документи, които длъжникът може да установи едва след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато той не е бил известен за производството и не е имал достъп до доказателствата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Подлежат ли на доказване по същество надлежно изложени факти и твърдения в ИМ, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането в иск по чл. 424 ГПК?
Преценката, която съдът извършва за допустимостта на иск по чл. 424 ГПК, обхваща ли надлежно изложените факти в ИМ, или следва да бъде извършена самостоятелна преценка (без даване на възможност за доказване) по същество на доказателства, сочени като нови?
Относимостта на соченото като ново обстоятелство или доказателство към иск по чл. 424 ГПК въпрос по допустимостта или по съществото на претенцията е?
Дали соченото в исковата молба обстоятелство е новооткрито и дали попада в обсега на посочените в чл. 424 ГПК белези – определеност и установеност към конкретен времеви момент, както и дали съществува връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата, на които са изградени решаващите изводи за издаване на заповедта за изпълнение, е въпрос по същество или се отнася към редовността на исковата молба?
Кои характеристики определят дали представени като нововъзникнали доказателства са от съществено значение за спора?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички, събрани по делото, доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да следи за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част?
В случай, че първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на иска без да бъдат дадени указания на ищеца да отстрани нередовностите, следва ли въззивният съд да върне делото на първоинстанционния съд с изрични указания?
В случай, че производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска без първоинстанционният съд да е дал възможност на ищеца да отстрани нередовностите, въззивният съд като съд по същество може ли да даде указания на ищеца по чл. 129, ал. 2 ГПК?
При предявени кумулативни искове по чл. 424 ГПК и по чл. 26 ЗЗД при прекратяване на иска по чл. 424 ГПК поради неспазен срок, следва ли съдът да разгледа предявения иск за нищожност на правните сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
„При постановено ВКС определение по чл. 274, ал. 3 ГПК, с което преграждащото по-нататъшното развитие на делото определение на въззивен съд е отменено и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск с дадени указания по приложение на процесуалния закон, свързани със задължението на съда да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства и възражения на страните относно предпоставките за допустимост на иска, до каква степен при повторното разглеждане въззивният съд е обвързан от дадените от ВКС указания по прилагане на процесуалния закон относно предпоставките за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск и по-конкретно, в случай на разкрити при повторното разглеждане на делото нови релевантни обстоятелства и/или събрани нови доказателства относно наличието на тези предпоставки, длъжен ли е въззивният съд да ги обсъди и да извърши нова, цялостна и самостоятелна преценка за допустимостта на иска и да формира и изложи самостоятелни мотиви в тази насока или е напълно обвързан от изводите на ВКС, че искът е допустим и длъжен да се съобрази със задължителните за по-долу стоящите съдилища указания да разгледат същия иск по същество?“ при въведена допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК. Иска се допускане на касационното обжалване и по въпроса относно критериите за приложение на чл. 20 ЗЗД в същата хипотеза на допълнителна предпоставка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 143 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 20 ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 278 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 предл. последно ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 366 ЗЗД, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 424 ал. 1 ГПК, чл. 424 ал. 2 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 7 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Относно преценката за допустимост на предявен от солидарен длъжник иск по чл. 439 ГПК по специфичен казус, основан на факт – неавтентичност на подписа му в договор за кредит, с оглед наличието на ново, несъществувало при издаване на изпълнителното основание, възражение на този длъжник? В този случай, при оспорване на съществуването на договорно задължение на солидарния длъжник основано на факт – неавтентичност на подписа му в договора за кредит, съставлява ли такъв нововъзникнал факт за недължимост на вземането от солидарния длъжник, когато неистинността е установена по надлежния съдебен ред – с решение по чл. 78а НК, приравнено по значение на влязла в сила присъда на наказателния съд и имащо обвързваща сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд, при отчитане на момента на влизане в законна сила на съдебния акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 130 ГПК, чл. 194 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 439 ал. 2 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78а НК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението / определението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните, в тяхната съвкупност?
Представлява ли узнаването на основанието, въз основа на което заявителят е поискал заповед за изпълнение, ново обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК?
Представлява ли наличието на възражение за изтекла погасителна давност ново обстоятелство, по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.